Проверка на фактите: В България няма рекорден ръст на цените през октомври, нито галопираща инфлация
Официалните данни демонстрират, че въпреки цените да остават високи, рекордно ново повишаване няма, сочи инспекция на
През октомври темпът на инфлацията бележи спад.
В края на на октомври в разнообразни уеб сайтове се появиха заглавия, съгласно които има ново внезапно повишаване на храните в България и цените им са отбелязали 10% растеж единствено за първите три седмици на месеца.
Твърдението участва в още над 10 новинарски уеб страницата, като текстът в „ 24 часа “ е споделен в няколко Facebook групи с обща публика от близо 380 000 консуматори. Публикациите във „ Флагман “ и „ България на следващия ден “ също са споделени в страниците на съответните медии в обществената мрежа с общо към 100 000 почитатели.
Статиите се базират на придвижването на индекса на тържищните цени, който се пресмята от Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ).
Какво регистрира показателят за цените на едро?
Индексът на тържищните цени (ИТЦ) отразява измененията в цените на необятен набор от хранителни артикули.
Проследяват се сделките на едро на тържищата в страната. Комисията разгласява настоящи данни в края на всяка седмица, които регистрират даже минимални промени в стойностите. Тези седмични бюлетини постоянно намират необятен отзив в медиите, като акцентът е върху продуктите с най-голямо повишаване. Това генерира медиен звук, който от време на време води до деформиране на действителната картина на пазара сега.
През октомври тази година в седмичните бюлетини няма данни ИТЦ да се е нараснал с 10%, както се твърди в изявленията. Към 21 октомври цената му е 2.166 при 2.096 в края на септември, което съставлява нарастване с малко над 3%. На 23 октомври „ 168 часа “ публикува интервю с шефа на ДКСБТ Владимир Иванов, в което той също приказва за 3% растеж на цените на храните на едро през интервала.
Есенното повишаване на цените на храните не е извънредно, както може да се види от придвижването на показателя на ДКСБТ през последните няколко години. През октомври 2021 той също се е покачил с малко над 3% по отношение на септември същата година, въпреки нарастването да е тръгнало от доста по-ниски базисни цени. Според Владимир Иванов годишният растеж на ИТЦ към този миг е 27%.
Източник: ДКСБТ
Както се вижда от статистиката обаче, най-съществената част от това повишаване е настъпила напролет на тази година, като най-високите стойности на показателя са достигнати в края на април и началото на май, а по-късно има спад. Според шефа на ДКСБТ като цяло не се чакат внезапни скокове на цените през идната зима, въпреки че плавното им повишаване може да се резервира още известно време.
С какъв брой нарастват храните в магазините?
Цените на продуктите, които доближават до крайните консуматори, се наблюдават от Националния статистически институт (НСИ). Според тази статистика през целия октомври храните са поскъпнали с 2.3% по отношение на септември. Това нарастване е същото като през предходния месец и не съставлява връх.
От данните се вижда също, че месецът с най-голямо повишаване и най-голям ритъм на инфлация за последната година е април 2022, а през юни и юли даже има леко поевтиняване на питателните артикули. Национален статистически институт води статистика както за цените на храните, по този начин и за потребителските цени като цяло – категория, в която влизат и разноски като жилища, облекла, горива и сила, обучение, просвета и така нататък Този показател на потребителските цени се употребява като формален измерител на инфлацията. През октомври Национален статистически институт регистрира месечна инфлация от 0.9%. Тя бележи закъснение спрямо предходния месец – през септември месечната инфлация беше 1.2%. На годишна база равнището й сега е 17.6%, което бележи лек спад за пръв път от началото на 2021.
Статистиката на Национален статистически институт демонстрира, че съществени мотори на инфлацията в България през 2022 с изключение на цените на храните са и тези на горивата. Данните демонстрират, че след пика напролет цените на транспортните горива се намаляват поредно през юли, август, септември и октомври.
БНБ прогнозира, че приносът на горивата за инфлацията ще се свива през последните месеци на годината. Въпреки това Националната банка чака в средносрочен проект инфлационният напън да остане относително висок. Обяснението за това е, че вследствие на покачването на цените стартира и напън за увеличение на номиналните хонорари за труд. Ръстът на заплатите на собствен ред води до ново оскъпяване на продуктите и услугите на бизнеса, който прибавя повишените си разноски за труд към цените.
В икономическия си бюлетин Европейската централна банка (EЦБ) изяснява, че цените на храните са значителен фактор за инфлацията, тъй като разноските за тях съставляват огромен дял от потреблението на семействата. Икономическият потрес провокиран от нападението на Русия над Украйна сътвори рецесия във вноса на горива и храни и високи равнища на неустановеност, а това докара до скок в цените и инфлацията напролет на 2022. През лятото цените на горивата, които въздействат както на цените на храните, по този начин и на цялостната инфлация, се успокоиха. Затова прогнозите на българските и европейските институции са за последователно стабилизиране на инфлацията през последните месеци на годината и през 2023.
Внушенията за галопираща инфлация
Когато потребителските цени се повишават, в общественото пространство постоянно се появява фразата “галопираща инфлация. ” На 15 ноември омбудсманът Диана Ковачева да вземем за пример разяснява в присъединяване си в “Тази заран ” по bTV, че се намираме “в обстановка на една галопираща инфлация, както споделят специалистите. ”
През май тази година Костадин Ангелов от ГЕРБ също употребява това определение в коментар за работата на тогавашното държавно управление. Изразът се появява в изявления на политици още от предизборната акция през есента на 2021, когато беше употребен от Цончо Ганев и Красимир Каракачанов. Тогава Factcheck.bg ревизира тези изказвания и изясни за какво те са погрешни.
Според дефиницията на професор Пол Самюелсън, нобелов лауреат и създател на необятно употребявани учебници по макроикономика, за галопираща инфлация може да се приказва когато процентите на нарастване на цените са дву- или трицифрени или по-точно когато годишната инфлация надвишава 20%, само че е под 1000%. Инфлацията в България е под тези стойности.
Според икономиста Лъчезар Богданов при галопираща инфлация спестяванията се обезценяват и има блян получените или спестени пари да бъдат изхарчени допустимо най-бързо, каквато обстановка в България е следена последно през 1996 година, когато цените се повишават със 122% по отношение на 1995, а през 1997 към този момент става дума за хиперинфлация.
“В нашия случаи имаме съвсем напълно резултат от енергиен потрес ”, разяснява Лъчезар Богданов пред Factcheck.bg – газът, а оттова и електрическата енергия, която в Европа е обвързвана, скочи 10-20 пъти за месеци, което размества всевъзможни стопански сметки и обмисляне. ”
Богданов е на мнение, че говоренето за “галопираща инфлация ” в този подтекст има на първо място “литературно-емоционален темперамент ”, защото посредством него се основава чувство, че цените нарастват неукротимо. В същото време, то се разграничава от хиперинфлацията, която множеството хора свързват с Германия от 1920-те, България през 1990-те или Венецуела в този момент, защото в тези случаи става дума за цялостен разпад на паричната система и локалната валута губи всякаква стойност.
Усещане за инфлация
В просветителните си материали по тематиката ЕЦБ обяснява, че потребителите постоянно имат чувство за още по-висока инфлация, в сравнение с сочат обективните индикатори. Една от аргументите за това е, че покачванията на цените провокират доста повече внимание от постоянните или спадащите цени. Те имат по-голям публичен и медиен отзив и се помнят по-дълго.
Друга причина е, че потребителите виждат на първо място цените на продуктите, които купуват най-често и които употребяват в по-големи количества. Така самостоятелните разлики или желания в потреблението могат да водят до друго субективно чувство за повишаване на цените.
Случва се също да има внезапно повишаване на цената на обособен артикул, което да сътвори чувство за ценови потрес, макар че този артикул може да няма толкоз огромна тежест в цялостното ползване и повишаването му да не се отрази сензитивно върху инфлацията.
Очакванията за повишаване пораждат повишаване
Когато потребителите чакат цените да се подвигат, това въздейства върху държанието им. Очакването за по-високи цени в бъдещето води до повече покупки в сегашното, което от своя страна е фактор за повишаване. Служителите, които чакат растеж на цените, изискват от работодателите си по-високо възнаграждение. Бизнесите също би трябвало да вземат под внимание предстоящата инфлация, когато дефинират ценовата си политика. По този метод упованията за растеж на цените могат действително да влияят върху стопанската система. Това значи, че ролята на медиите е изключително виновна, тъй като правилното отразяване на тези индикатори може да има действително значение за тяхното развиване.
През октомври темпът на инфлацията бележи спад.
В края на на октомври в разнообразни уеб сайтове се появиха заглавия, съгласно които има ново внезапно повишаване на храните в България и цените им са отбелязали 10% растеж единствено за първите три седмици на месеца.
Твърдението участва в още над 10 новинарски уеб страницата, като текстът в „ 24 часа “ е споделен в няколко Facebook групи с обща публика от близо 380 000 консуматори. Публикациите във „ Флагман “ и „ България на следващия ден “ също са споделени в страниците на съответните медии в обществената мрежа с общо към 100 000 почитатели.
Статиите се базират на придвижването на индекса на тържищните цени, който се пресмята от Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ).
Какво регистрира показателят за цените на едро?
Индексът на тържищните цени (ИТЦ) отразява измененията в цените на необятен набор от хранителни артикули.
Проследяват се сделките на едро на тържищата в страната. Комисията разгласява настоящи данни в края на всяка седмица, които регистрират даже минимални промени в стойностите. Тези седмични бюлетини постоянно намират необятен отзив в медиите, като акцентът е върху продуктите с най-голямо повишаване. Това генерира медиен звук, който от време на време води до деформиране на действителната картина на пазара сега.
През октомври тази година в седмичните бюлетини няма данни ИТЦ да се е нараснал с 10%, както се твърди в изявленията. Към 21 октомври цената му е 2.166 при 2.096 в края на септември, което съставлява нарастване с малко над 3%. На 23 октомври „ 168 часа “ публикува интервю с шефа на ДКСБТ Владимир Иванов, в което той също приказва за 3% растеж на цените на храните на едро през интервала.
Есенното повишаване на цените на храните не е извънредно, както може да се види от придвижването на показателя на ДКСБТ през последните няколко години. През октомври 2021 той също се е покачил с малко над 3% по отношение на септември същата година, въпреки нарастването да е тръгнало от доста по-ниски базисни цени. Според Владимир Иванов годишният растеж на ИТЦ към този миг е 27%.
Източник: ДКСБТ
Както се вижда от статистиката обаче, най-съществената част от това повишаване е настъпила напролет на тази година, като най-високите стойности на показателя са достигнати в края на април и началото на май, а по-късно има спад. Според шефа на ДКСБТ като цяло не се чакат внезапни скокове на цените през идната зима, въпреки че плавното им повишаване може да се резервира още известно време.
С какъв брой нарастват храните в магазините?
Цените на продуктите, които доближават до крайните консуматори, се наблюдават от Националния статистически институт (НСИ). Според тази статистика през целия октомври храните са поскъпнали с 2.3% по отношение на септември. Това нарастване е същото като през предходния месец и не съставлява връх.
От данните се вижда също, че месецът с най-голямо повишаване и най-голям ритъм на инфлация за последната година е април 2022, а през юни и юли даже има леко поевтиняване на питателните артикули. Национален статистически институт води статистика както за цените на храните, по този начин и за потребителските цени като цяло – категория, в която влизат и разноски като жилища, облекла, горива и сила, обучение, просвета и така нататък Този показател на потребителските цени се употребява като формален измерител на инфлацията. През октомври Национален статистически институт регистрира месечна инфлация от 0.9%. Тя бележи закъснение спрямо предходния месец – през септември месечната инфлация беше 1.2%. На годишна база равнището й сега е 17.6%, което бележи лек спад за пръв път от началото на 2021.
Статистиката на Национален статистически институт демонстрира, че съществени мотори на инфлацията в България през 2022 с изключение на цените на храните са и тези на горивата. Данните демонстрират, че след пика напролет цените на транспортните горива се намаляват поредно през юли, август, септември и октомври.
БНБ прогнозира, че приносът на горивата за инфлацията ще се свива през последните месеци на годината. Въпреки това Националната банка чака в средносрочен проект инфлационният напън да остане относително висок. Обяснението за това е, че вследствие на покачването на цените стартира и напън за увеличение на номиналните хонорари за труд. Ръстът на заплатите на собствен ред води до ново оскъпяване на продуктите и услугите на бизнеса, който прибавя повишените си разноски за труд към цените.
В икономическия си бюлетин Европейската централна банка (EЦБ) изяснява, че цените на храните са значителен фактор за инфлацията, тъй като разноските за тях съставляват огромен дял от потреблението на семействата. Икономическият потрес провокиран от нападението на Русия над Украйна сътвори рецесия във вноса на горива и храни и високи равнища на неустановеност, а това докара до скок в цените и инфлацията напролет на 2022. През лятото цените на горивата, които въздействат както на цените на храните, по този начин и на цялостната инфлация, се успокоиха. Затова прогнозите на българските и европейските институции са за последователно стабилизиране на инфлацията през последните месеци на годината и през 2023.
Внушенията за галопираща инфлация
Когато потребителските цени се повишават, в общественото пространство постоянно се появява фразата “галопираща инфлация. ” На 15 ноември омбудсманът Диана Ковачева да вземем за пример разяснява в присъединяване си в “Тази заран ” по bTV, че се намираме “в обстановка на една галопираща инфлация, както споделят специалистите. ”
През май тази година Костадин Ангелов от ГЕРБ също употребява това определение в коментар за работата на тогавашното държавно управление. Изразът се появява в изявления на политици още от предизборната акция през есента на 2021, когато беше употребен от Цончо Ганев и Красимир Каракачанов. Тогава Factcheck.bg ревизира тези изказвания и изясни за какво те са погрешни.
Според дефиницията на професор Пол Самюелсън, нобелов лауреат и създател на необятно употребявани учебници по макроикономика, за галопираща инфлация може да се приказва когато процентите на нарастване на цените са дву- или трицифрени или по-точно когато годишната инфлация надвишава 20%, само че е под 1000%. Инфлацията в България е под тези стойности.
Според икономиста Лъчезар Богданов при галопираща инфлация спестяванията се обезценяват и има блян получените или спестени пари да бъдат изхарчени допустимо най-бързо, каквато обстановка в България е следена последно през 1996 година, когато цените се повишават със 122% по отношение на 1995, а през 1997 към този момент става дума за хиперинфлация.
“В нашия случаи имаме съвсем напълно резултат от енергиен потрес ”, разяснява Лъчезар Богданов пред Factcheck.bg – газът, а оттова и електрическата енергия, която в Европа е обвързвана, скочи 10-20 пъти за месеци, което размества всевъзможни стопански сметки и обмисляне. ”
Богданов е на мнение, че говоренето за “галопираща инфлация ” в този подтекст има на първо място “литературно-емоционален темперамент ”, защото посредством него се основава чувство, че цените нарастват неукротимо. В същото време, то се разграничава от хиперинфлацията, която множеството хора свързват с Германия от 1920-те, България през 1990-те или Венецуела в този момент, защото в тези случаи става дума за цялостен разпад на паричната система и локалната валута губи всякаква стойност.
Усещане за инфлация
В просветителните си материали по тематиката ЕЦБ обяснява, че потребителите постоянно имат чувство за още по-висока инфлация, в сравнение с сочат обективните индикатори. Една от аргументите за това е, че покачванията на цените провокират доста повече внимание от постоянните или спадащите цени. Те имат по-голям публичен и медиен отзив и се помнят по-дълго.
Друга причина е, че потребителите виждат на първо място цените на продуктите, които купуват най-често и които употребяват в по-големи количества. Така самостоятелните разлики или желания в потреблението могат да водят до друго субективно чувство за повишаване на цените.
Случва се също да има внезапно повишаване на цената на обособен артикул, което да сътвори чувство за ценови потрес, макар че този артикул може да няма толкоз огромна тежест в цялостното ползване и повишаването му да не се отрази сензитивно върху инфлацията.
Очакванията за повишаване пораждат повишаване
Когато потребителите чакат цените да се подвигат, това въздейства върху държанието им. Очакването за по-високи цени в бъдещето води до повече покупки в сегашното, което от своя страна е фактор за повишаване. Служителите, които чакат растеж на цените, изискват от работодателите си по-високо възнаграждение. Бизнесите също би трябвало да вземат под внимание предстоящата инфлация, когато дефинират ценовата си политика. По този метод упованията за растеж на цените могат действително да влияят върху стопанската система. Това значи, че ролята на медиите е изключително виновна, тъй като правилното отразяване на тези индикатори може да има действително значение за тяхното развиване.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ