Българите купуват все по-нови коли, чисто новите бележат почти 30% ръст
Официалната статистика на Пътната полиция за регистрациите на леки коли в България демонстрира усмиряване и спад на вноса на возила над 10-годишна възраст. За 5 години продажбите на леки коли над 10-годишна възраст са намалели с 19 142 бройки, в случай че общите регистрации са по-малко през първите 10 месеца на тази година с към 10 хиляди по отношение на 2019-а, пише .
При някои марки броят на новите коли, регистрирани от 1 януари до 1 ноември т.г., са на процедура единствено 4 пъти повече от новите от същата марка, което е огромно достижение за България. А при някои съотношението е даже още по-добро в интерес на новите.
Продажбите на нови коли към този момент надвишават равнищата на мощната предковидна 2019 година. За първите 10 месеца на годината в България са пласирани 31 710 бройки, до момента в който за същия интервал преди 5 година те са 30 006.
Огромно е нарастването и при вноса на съвсем нови леки коли до 5-годишна възраст по отношение на 2019-а. До 1 ноември у нас са регистрирани 14 813 такива возила по отношение на 9732 преди 5 години, или са се нараснали с към 50 % от горната страна. Возилата сред 5 и 10 години почти остават на същото равнище както преди.
Ако се вземат данните по отношение на предходната година, даже излиза, че най-голямо е нарастването при продажбите на чисто нови коли - 31 710 са в този момент по отношение на 24 869 през предходната година, или съвсем 7 хиляди повече. Това прави цели 27,5 % растеж.
Данните биха били още по-добри в интерес на новите и незамърсяващи околната среда коли, в случай че налозите бяха съобразени с това. България е измежду страните с най-ниско данъчно облагане на колите, само че до момента в който множеството страни са ориентирали своите системи за данъчно облагане на колите към стимулиране на коли с ниски и даже нулеви излъчвания, България е единствената в Европа изцяло лишена от тласъци. Няма налог върху придобиването, няма бонуси за закупуване на електромобил или зареждащ се хибрид и не се регистрира типът гориво или интензитетът на излъчванията на CO2 при амортизационните отписвания или Данък добавена стойност.
Липсата на фискални тласъци за коли с ниски и нулеви излъчвания докара до упования резултат със единствено 1,3% електрически коли и 0,4% плъгин хибриди през цялата 2021 година Този резултат е в контрастност със прилежащи страни като Румъния, която, водена от високи безплатни средства за закупуване на коли на ток, доближи четири пъти по-високи резултати - 5,2% от пазара за чисто електрическите коли и 2,2% за хибридите.
За частните коли държавните управления в Европа ползват данъчно облагане според правилото “замърсителят заплаща ”, като в същото време вкарват мощни тласъци при покупка на електрически коли.
За дребна бензинова кола с 10 години частна благосъстоятелност данъчната тежест варира от 1500 евро в България до 17 000 евро в Дания. У нас има алегорична екологична такса при първа регистрация на автомобил към стотина лв., а всяка година приблизително се заплаща и общински налог, който е в границите на 100-150 лв., според от мощността на колата.
Най-големият данъчен парадокс е, че притежателите на нови коли заплащат по-висок налог от тези на използваните. Колкото е по-стара колата, толкова по-нисък е данъкът, което го няма на никое място в Европа.
Данъчните доходи от моторни транспортни средства са нарастнали до 398 милиарда евро на основни европейски пазари съгласно данни, оповестени от Европейската асоциация на производителите на коли (ACEA). Никъде в Европа налозите на транспортно средство не са толкоз високи, колкото в Белгия, където междинният годишен данъчен доход на моторно транспортно средство възлиза на 3187 евро. Тази цифра е с 3% по-висока от миналата година.
Когато се преглеждат междинните общи данъчни доходи на автомобил, Белгия събира 3187 евро на транспортно средство годишно, а Австрия (2678 евро) и Финландия (2523 евро) допълват челната тройка.
Най-ниски данъчни доходи има в Гърция и Испания, където страната събира надлежно 1264 и 1068 на автомобил (България не е включена в изследването). В случая ACEA дава обзор на всички налози, които се постановат върху транспортни средства в Европейски Съюз, в това число налози върху придобиването (ДДС, налог върху продажбите, налог върху регистрацията), благосъстоятелност (годишен налог върху придвижването, пътен данък) и налог гориво.
При някои марки броят на новите коли, регистрирани от 1 януари до 1 ноември т.г., са на процедура единствено 4 пъти повече от новите от същата марка, което е огромно достижение за България. А при някои съотношението е даже още по-добро в интерес на новите.
Продажбите на нови коли към този момент надвишават равнищата на мощната предковидна 2019 година. За първите 10 месеца на годината в България са пласирани 31 710 бройки, до момента в който за същия интервал преди 5 година те са 30 006.
Огромно е нарастването и при вноса на съвсем нови леки коли до 5-годишна възраст по отношение на 2019-а. До 1 ноември у нас са регистрирани 14 813 такива возила по отношение на 9732 преди 5 години, или са се нараснали с към 50 % от горната страна. Возилата сред 5 и 10 години почти остават на същото равнище както преди.
Ако се вземат данните по отношение на предходната година, даже излиза, че най-голямо е нарастването при продажбите на чисто нови коли - 31 710 са в този момент по отношение на 24 869 през предходната година, или съвсем 7 хиляди повече. Това прави цели 27,5 % растеж.
Данните биха били още по-добри в интерес на новите и незамърсяващи околната среда коли, в случай че налозите бяха съобразени с това. България е измежду страните с най-ниско данъчно облагане на колите, само че до момента в който множеството страни са ориентирали своите системи за данъчно облагане на колите към стимулиране на коли с ниски и даже нулеви излъчвания, България е единствената в Европа изцяло лишена от тласъци. Няма налог върху придобиването, няма бонуси за закупуване на електромобил или зареждащ се хибрид и не се регистрира типът гориво или интензитетът на излъчванията на CO2 при амортизационните отписвания или Данък добавена стойност.
Липсата на фискални тласъци за коли с ниски и нулеви излъчвания докара до упования резултат със единствено 1,3% електрически коли и 0,4% плъгин хибриди през цялата 2021 година Този резултат е в контрастност със прилежащи страни като Румъния, която, водена от високи безплатни средства за закупуване на коли на ток, доближи четири пъти по-високи резултати - 5,2% от пазара за чисто електрическите коли и 2,2% за хибридите.
За частните коли държавните управления в Европа ползват данъчно облагане според правилото “замърсителят заплаща ”, като в същото време вкарват мощни тласъци при покупка на електрически коли.
За дребна бензинова кола с 10 години частна благосъстоятелност данъчната тежест варира от 1500 евро в България до 17 000 евро в Дания. У нас има алегорична екологична такса при първа регистрация на автомобил към стотина лв., а всяка година приблизително се заплаща и общински налог, който е в границите на 100-150 лв., според от мощността на колата.
Най-големият данъчен парадокс е, че притежателите на нови коли заплащат по-висок налог от тези на използваните. Колкото е по-стара колата, толкова по-нисък е данъкът, което го няма на никое място в Европа.
Данъчните доходи от моторни транспортни средства са нарастнали до 398 милиарда евро на основни европейски пазари съгласно данни, оповестени от Европейската асоциация на производителите на коли (ACEA). Никъде в Европа налозите на транспортно средство не са толкоз високи, колкото в Белгия, където междинният годишен данъчен доход на моторно транспортно средство възлиза на 3187 евро. Тази цифра е с 3% по-висока от миналата година.
Когато се преглеждат междинните общи данъчни доходи на автомобил, Белгия събира 3187 евро на транспортно средство годишно, а Австрия (2678 евро) и Финландия (2523 евро) допълват челната тройка.
Най-ниски данъчни доходи има в Гърция и Испания, където страната събира надлежно 1264 и 1068 на автомобил (България не е включена в изследването). В случая ACEA дава обзор на всички налози, които се постановат върху транспортни средства в Европейски Съюз, в това число налози върху придобиването (ДДС, налог върху продажбите, налог върху регистрацията), благосъстоятелност (годишен налог върху придвижването, пътен данък) и налог гориво.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ