Официалната премиера на филма е на 10 ноември, но в

Официалната премиера на кино лентата е на 10 ноември, само че в Бургас извънредно феновете ще могат да го гледат предпремиерно на 5 ноември

Историята е като по учебник. 16-годишно момиче, редовно неглижирано от родителите си, става тежко задължение за всеки, който я срещне. Невъзпитана е, нападателна, груба, проституира... като че ли извадена от казана на дявола и хвърлена, с цел да трови животи.

Тя е архитипът на провинциалната звезда от А до Я. Познаваме я, отвращавала ни е, а може и да сме изяли някой различен пестник от нея в учебно заведение.

Някога хрумвало ли ви е обаче, че това, в тази ситуация момиче, е способно да раздвижи нещо хубаво в душата ви? Да ви възвиси, да обогати визиите ви за живота?



И може би и да ѝ съчувствате?

Иска се всеизвестен гений, емпатия и деликатност, с цел да извадиш сходна личност от блатото на стандартите и етикетите, тъй че всички да я забележим като човек. И освен - да я забележим като човек с фантазии, покълнали в условия на мизерия.

С последния си филм " Диада " Яна Титова съумява да вдигне завесите и да оголи почтения темперамент на тези девойки, за които като пораснат си шушукаме, че са парцали.

Фокусът на кино лентата е 16-годишната Дида (Маргарита Стойкова). Ученичка в гимназията, която жадува да замине за Америка при майка си и да учи изобразяване. Колко мощно копнее да напусне родния си град, го знаят единствено феновете.

За обкръжението си Дида е надалеч от визията за младо дете с капацитет. Тя е бомба със закъснител за по-слабите от нея, кошче за изтребване на комплекси за по-силните. Но най-много - тя е модел на скотската среда, в която живее.

Бедността в дома на Дида не е от вида капризничене, при което тийнейджърката се счита за материално ощетена от ориста, тъй като няма последния iPhone. При Дида бедността е от типа, при който се чувстваш брутално потиснат от бита си.

Баща ѝ е битов пияч с занимание да се окепазява пред медиите, а по-късно се хвали пред приятелите си по чашка по какъв начин националните малките екрани го излъчват по-често от Бойко Борисов.

Майката на Дида е от родителите, които ту ги има, ту ги няма. Включва се понякога в Skype, с цел да излее една кофа с обещания пред възприемчивата си щерка, едвам насочва диалога към " хубавите работи ", а по-късно изчезва.

В живота на основната героиня значително звено е и учебното заведение с неговите пъстри кириакстефчоци, хумбертхумбертовци и wannabe плеймейтки. Йерархията в него дублира хранителната верига - по-силният гълтам по-слабия.

Така че тези, които не мачкат Дида душевен, са мачкани от самата нея.

" Диада " стартира с лъча вяра, че героинята ще изплува над материално и морално бунище, само че сцена след сцена проблясъкът за хепиенд изгасва.

Яна Титова е подходила като художник към историята. Рисува това, което вижда, без да остави и петънце от персоналната си етична оценка или възприятие за правдивост. Съществуването на Дида се подрежда пред очите неподправено, фактически, осезаемо същински.

Режисьорката е глух очевидец, хроникьор на събитията, който документира, без да намесва мнението си за тях. Сякаш " Диада " не е филм, а журналистически репортаж, излъчващ онлайн от мястото на мизерията.

Титова не се е поддала на изкушението да окомплектова героинята си в познатите сюжетни линии, тъй че да влезе в комфортните за публиката рамки на жертвата или на насилника.

Дида чудовищно добре се въплъщава и в двете функции, което я прави действителен, пулсиращ човек, а не подигравка на някаква далечна концепция.

Така би трябвало да си служи с фабулата всеки актьор.

Избягвайки проповядването на морал и насочването на публиката си към " правилните решения ". Имахме потребност от български истории в естествен тип, тъй че сами да преценяме какво е можело да се направи.

Малките интертекстуални подсказки в хода на кино лентата са страхотна кукичка, за която да се хванете в търсенето на пояснение. Върху блузата на Дида да вземем за пример написа Amore, което е скрита отпратка към най-сериозния ѝ житейски недостиг.

С методична повтаряемост виждаме и по какъв начин камерата се движи ведно с погледа на героинята, фиксирайки се върху обособени фрагменти от всекидневието ѝ. Негласно ни се нашепва, че Дида е извънредно наблюдателна.

Тоест, желанието ѝ да рисува не е просто някаква детинска прищявка, а същинска заложба, която търси поле за изява.

Бижу във кино лентата е и младата Маргарита Стойкова, която влиза с цялата си душа и сърце в облика на Дида. Напълно размива границата сред себе си и персонажа, успявайки да разсъни неспокойствие и подтик за деяние в публиката.

Импулс, който рядко се поражда по отношение на героите, излезли от клоаката.

В началото на текста ви излъгах за едно нещо - има дребна искрица вяра в " Диада ", не всичко е изгубено. На една от сцените героинята изписва датата върху рисунката си и тя е 2011 година - актуалните времена.

Събитията не се развиват някъде там в социалистическото минало, което е бита карта и за него нищо не може да се направи. Действието е в този момент, в този миг. Ако желаете благополучен край, имате свободата да го напишете.

" Диада " е тестът в епруветка от терена, а решението какво ще вършим с нея, е оставено на нас.

Премиерата на " Диада " е на 10 ноември. Предпремиера обаче ще има в Бургас на 5 ноември. Тя ще се състои от 16 ч. в Синема сити, като специфични посетители на прожекцията ще бъдат актрисите в основните функции - Маргарита Стойкова и Петра Църноречка, както и самата Яна Титова - главен режисьор и сценарист на лентата. Те ще се срещнат персонално с публиката след кино лентата и ще раздават подписи.