Офицер от полицията донася на Мая Вапцарова папката, намерена при

Офицер от полицията донася на Мая Вапцарова досието, открита при почистването на мазе в постройката на някогашната Дирекция на полицията в София. В досието има три незнайни до момента стихотворения на Никола Вапцаров, както и есе, отдадено на литературата. Стихотворенията и есето са написани с мастило.

Има и различен текст, който стартира по този начин: " Аз желая да кажа, господин прокурор, че всичко това е правосъдна неточност. И ще пристигна ден на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: " Аз упреквам! " И този Емил Зола ще бъде народът... От трите стихотворения племенницата на поета Мая Вапцарова към този момент е разчела единствено едно. Тя беше общителна да го даде особено за " 24 часа ". Стихотворението е без заглавие. Ето го:

За първи път не влиза през днешния ден

у нас историята със кървавата мутра.

Столетия сме чакали за час

да потърпим в този момент дима барутен.

Но след това, след жестокия разгром,

когато прашни, морни и окъсани

се юрнете обратно към своя дом

ще ви посрещнем злобни и навъсени.

От апетит ще вием в пустите поля

на глутници ще ги следим в горите

в гърдите ще избухне дива пристрастеност

и мъждив искра ще гори в очите.

След тези куплети има едно изречение - " Ала не мислим да умираме... ". Мая Вапцарова допуска, че то е може би е началото на ново стихотворение. Племенницата на поета е във Варна, където във Военно-морското учебно заведение се приготвя празникът по случай рождения ден на Никола Вапцаров. Тя се приготвя да снима документален филм за своя чичо, в който да изследва непознати и малко познати обстоятелства от работата му като авиомеханик на летище " Враждебна ".