Страхове и пресмятания задържат атаката на Асад в Идлиб
Офанзивата към Идлиб, която режимът на Асад разгласи наскоро, е оставена „ на изчакване “. Причините са доста, само че най-важните от тях са две: разминаването сред Русия и Турция по отношение на бъдещето на провинцията и неналичието на задоволително военни сили, които да стартират цялостна офанзива в Идлиб.
Седмица след срещата в Техеран сред Иран, Русия и Турция, обстановката в Сирия остава нажежена, както във военно, по този начин и в дипломатическо отношение. Трите сили, станали известни като „ Сирийската тройка “, трябваше да обсъдят ориста на Идлиб и Сирия като цяло, само че това не се случи. Вместо това, турският президент Реджеп Ердоган и съветският му сътрудник Владимир Путин повече от очевидно застанаха на разнообразни позиции и макар наличието на многочислени камери, водачите даже си разрешиха да спорят.
Иранците, показани от президента Хасан Рухани, през множеството време мълчаха и следиха размяната на искри сред руснаците и турците, с които би трябвало да намират общ език. Провалът на срещата в Техеран е толкоз явен, че седмица по-късно напрежението се вижда на терен със скупчването на военна мощ.
През последните турски публични лица продължиха да показват опасенията си, че офанзивата в Идлиб ще предизвика огромна бежанска вълна. Анкара неведнъж съобщи, че не може да поеме още бежанци, защото на нейна територия към този момент има над 3 милиона сирийци, потърсили леговище от войната. Ето за какво Турция счита да откри лагери на сирийска територия – както в пограничната зона, следена от близки до Анкара групи, по този начин и в провинция Идлиб. За да стабилизира граничната зона, Турция ще би трябвало да усили поддръжката си за сирийските размирен групи. И тук се разминават вижданията на руснаци и турци.
Макар до момента Москва и Анкара да демонстрираха доста близки връзки – в това число с продажбата на съветски ракети за Турция –
Идлиб може да се окаже препъни камък .
Двете страни станаха другари по потребност поради въздействието на Съединени американски щати. Но Идлиб е извънредно значима територия както за турците, по този начин и за съветската войска и задачите на Путин в Сирия. Още с осъществяването на съветската намеса и намесата на Москва в сирийската революция през 2015, Кремъл даде обещание цялата територия на Сирия да бъде върната под контрола на държавното управление в Дамаск, само че през днешния ден това може да се окаже скъпо начинание.
След като преди три години самата столица беше под блокада на бунтовниците, благодарение на съветската войска десетки хиляди опозиционни бойци бяха изтласкани на север в провинция Идлиб. Допълнително стотици хиляди цивилни бяха разселени в същата посока, създавайки по този метод леговище и бастион за противопоставящите на Асад сили. Сега, когато Идлиб се оказва последната им цитадела, пред Русия стои изборът сред положителни връзки с Турция, която има дълбоки ползи в Идлиб или противоположното – утежняване на връзката с Анкара и опасност за дълготрайните цели на Кремъл за сметка на стабилизирането на Асад и изпълняването на военния ангажимент, стихотворец от Путин през 2015 година
Дилемата на Путин значително е предизвикана от турската позиция
В Техеран Ердоган повече от ясно съобщи, че не може да прави компромис във връзка с Идлиб. Провинцията граничи с Турция в най-натовареният сектор по границата със Сирия, откъдето мина и най-големият бежански поток. През годините Идлиб попадна под турско въздействие, а след осъществяването на турската атака против кюрдските милиции от ПКК в Африн, Анкара стъпи още по-здраво в Северна Сирия. По силата на подписаните с Иран и Русия съглашения за определяне на зони за деескалация, Турция през днешния ден има построени дванадесет наблюдателни бази. Допълнително турската администрация сътвори полицейски сили в бунтовническите зони и спонсорира Националната освободителна войска, която води война против екстремистите от Хаят Тахрир ал Шам. Всички тези старания на Анкара са свързани със стабилизирането на Идлиб, където би трябвало да бъдат върнати част от сирийските бежанци, намиращи се в Турция.
По този метод задачите на Русия и Турция се разминават и скоро могат до доближат до точка на шупване. За да измести вниманието на международната общественост от неразбирателството сред Москва и Анкара, Кремъл стартира пропагандна война. В поредност от публични известия, популяризирани от околните до Путин медии съветската администрация предизвестява за допустима химическа офанзива от страна на бунтовниците, които щели да трансферират виновността върху Асад. Макар да няма никакви предоставени доказателства за нещо сходно, версията на Кремъл съумя да измести фокуса от напрежението с Турция и обстоятелството, че офанзивата на Асад е спряла. Съединени американски щати се вързаха на номера и дадоха отговор със опасност за нови удари, в случай че бъде употребявано химическо оръжие и дадоха мотиви за про-руските сили да продължат с акцията.
Междувременно, въпреки да не се дискутира необятно, режимът на
Асад изпитва компликации със започването на офанзивата.
Силите на сирийския президент са превъзхождани числено. В региона на Идлиб държавната войска разполага с към 25 000 бойци, в това число 5000 души подкрепления, формирани от преди малко вкарани в армията младежи и някогашни бунтовници, чиято преданост ще бъде подложена на тест. Срещу себе си Асад има към 100 000 стимулирани бойци, които нямат път за оттегляне и ще се борят до последно.
За разлика от всички останали офанзиви на държавните сили, в Идлиб глух да вземат участие про-иранските милиции и частите на ливанската група Хизбулла. Те изиграха решаващата роля в задържането на власт на Асад, само че в Северна Сирия ще е друго. За Иран е безсмислено да изпраща сили в една предстоящо сложна военна акция, от която действително няма интерес. Идлиб не съставлява цел на Техеран за разлика от Дамаск или Сирийската пустиня, които са основни за логистиката сред Иран и Сирия. За Хизбулла Идлиб също не съставлява интерес, защото е надалеч от границата с Ливан. Ливанската група счита за съществена цел да разположи свои сили по границата със Сирия и към Дамаск, което към този момент се случи.
В Идлиб Асад може да разчита най-вече на Русия.
Но съветската поддръжка не е обезпечена. През последните месеци и изключително след рухването на Гута в ръцете на Асад, се появиха неколкократно сигнали за размирен активност като саботажи и офанзиви против военни публични лица в някогашните размирен територии, макар че публично тези зони от Сирия би трябвало да са „ омиротворени “. При офанзива в Идлиб се чака още повече усилване на тази интензивност, а това е неприятно за съветските ползи. Москва желае да стабилизира властта в Дамаск и да се изтегли от Сирия допустимо по-скоро, а офанзивата в Идлиб ще направи това мъчно за реализиране.
Междувременно интернационалната общественост, и изключително Западът, е изпаднала в безтегловност. Последните събития в Сирия се следят от надалеч и западните политици избират да не се намесват директно, а да се лимитират с изказвания и предизвестия. Ако вземем образец от други военни акции на Асад, тези предизвестия не значат нищо на процедура.
Организация на обединените нации продължава да упорства за определяне на филантропични коридори, а Турция още веднъж предложи взаимна интервенция – която да включва както съветски, по този начин и западни сили – в Идлиб, ориентирана против десетте хиляди бойци, свързани с Ал Кайда. Русия, обаче, отхвърля.
Syria war: Turkey 'reinforces military posts in Idlib' https://t.co/hi7B0UyiG8
— BBC News (World) (@BBCWorld) September 13, 2018
Местното население в Идлиб не се обвързва с екстремистите. Всъщност, от година насам хората в провинцията стачкуват непрекъснато против Ал Кайда и в поддръжка на бунтовниците. Последният сходен митинг беше предишният петък в няколко селища под контрола на Хаят Тахрир ал Шам. Екстремистите трябваше да стрелят, с цел да разпилян множеството, скандиращо против тях.
Вероятно Турция, без съгласуваност с Русия, ще активизира силите си в Идлиб и дружно с размирен милиции ще удари обвързваните с Ал Кайда сили, като по този метод ще отстрани главната теза на Москва за офанзива по Идлиб, а точно „ битка против тероризма “. За Асад обаче, Идлиб е територия, която би трябвало да бъде завзета непременно. Самосиндикални решения могат да доведат до ескалация, която да има необратими последствия. Засега страховете и пресмятането на рисковете са основна движеща мощ във вземането на решения измежду страните с ползи в Сирия.
Размяна на закани, подправени вести и тежки договаряния преди офанзивата на Асад в Идлиб
Нова тактика на Тръмп за Сирия допуска продължително наличие на Съединени американски щати
Съединени американски щати: Имаме доказателства, че се приготвя химическа офанзива в Идлиб
Ердоган: Атака против Идлиб би била кръвопролитие
Русия: Съединени американски щати готвят огромна провокация и удар в Сирия
Instagram
Седмица след срещата в Техеран сред Иран, Русия и Турция, обстановката в Сирия остава нажежена, както във военно, по този начин и в дипломатическо отношение. Трите сили, станали известни като „ Сирийската тройка “, трябваше да обсъдят ориста на Идлиб и Сирия като цяло, само че това не се случи. Вместо това, турският президент Реджеп Ердоган и съветският му сътрудник Владимир Путин повече от очевидно застанаха на разнообразни позиции и макар наличието на многочислени камери, водачите даже си разрешиха да спорят.
Иранците, показани от президента Хасан Рухани, през множеството време мълчаха и следиха размяната на искри сред руснаците и турците, с които би трябвало да намират общ език. Провалът на срещата в Техеран е толкоз явен, че седмица по-късно напрежението се вижда на терен със скупчването на военна мощ.
През последните турски публични лица продължиха да показват опасенията си, че офанзивата в Идлиб ще предизвика огромна бежанска вълна. Анкара неведнъж съобщи, че не може да поеме още бежанци, защото на нейна територия към този момент има над 3 милиона сирийци, потърсили леговище от войната. Ето за какво Турция счита да откри лагери на сирийска територия – както в пограничната зона, следена от близки до Анкара групи, по този начин и в провинция Идлиб. За да стабилизира граничната зона, Турция ще би трябвало да усили поддръжката си за сирийските размирен групи. И тук се разминават вижданията на руснаци и турци.
Макар до момента Москва и Анкара да демонстрираха доста близки връзки – в това число с продажбата на съветски ракети за Турция –
Идлиб може да се окаже препъни камък .
Двете страни станаха другари по потребност поради въздействието на Съединени американски щати. Но Идлиб е извънредно значима територия както за турците, по този начин и за съветската войска и задачите на Путин в Сирия. Още с осъществяването на съветската намеса и намесата на Москва в сирийската революция през 2015, Кремъл даде обещание цялата територия на Сирия да бъде върната под контрола на държавното управление в Дамаск, само че през днешния ден това може да се окаже скъпо начинание.
След като преди три години самата столица беше под блокада на бунтовниците, благодарение на съветската войска десетки хиляди опозиционни бойци бяха изтласкани на север в провинция Идлиб. Допълнително стотици хиляди цивилни бяха разселени в същата посока, създавайки по този метод леговище и бастион за противопоставящите на Асад сили. Сега, когато Идлиб се оказва последната им цитадела, пред Русия стои изборът сред положителни връзки с Турция, която има дълбоки ползи в Идлиб или противоположното – утежняване на връзката с Анкара и опасност за дълготрайните цели на Кремъл за сметка на стабилизирането на Асад и изпълняването на военния ангажимент, стихотворец от Путин през 2015 година
Дилемата на Путин значително е предизвикана от турската позиция
В Техеран Ердоган повече от ясно съобщи, че не може да прави компромис във връзка с Идлиб. Провинцията граничи с Турция в най-натовареният сектор по границата със Сирия, откъдето мина и най-големият бежански поток. През годините Идлиб попадна под турско въздействие, а след осъществяването на турската атака против кюрдските милиции от ПКК в Африн, Анкара стъпи още по-здраво в Северна Сирия. По силата на подписаните с Иран и Русия съглашения за определяне на зони за деескалация, Турция през днешния ден има построени дванадесет наблюдателни бази. Допълнително турската администрация сътвори полицейски сили в бунтовническите зони и спонсорира Националната освободителна войска, която води война против екстремистите от Хаят Тахрир ал Шам. Всички тези старания на Анкара са свързани със стабилизирането на Идлиб, където би трябвало да бъдат върнати част от сирийските бежанци, намиращи се в Турция.
По този метод задачите на Русия и Турция се разминават и скоро могат до доближат до точка на шупване. За да измести вниманието на международната общественост от неразбирателството сред Москва и Анкара, Кремъл стартира пропагандна война. В поредност от публични известия, популяризирани от околните до Путин медии съветската администрация предизвестява за допустима химическа офанзива от страна на бунтовниците, които щели да трансферират виновността върху Асад. Макар да няма никакви предоставени доказателства за нещо сходно, версията на Кремъл съумя да измести фокуса от напрежението с Турция и обстоятелството, че офанзивата на Асад е спряла. Съединени американски щати се вързаха на номера и дадоха отговор със опасност за нови удари, в случай че бъде употребявано химическо оръжие и дадоха мотиви за про-руските сили да продължат с акцията.
Междувременно, въпреки да не се дискутира необятно, режимът на
Асад изпитва компликации със започването на офанзивата.
Силите на сирийския президент са превъзхождани числено. В региона на Идлиб държавната войска разполага с към 25 000 бойци, в това число 5000 души подкрепления, формирани от преди малко вкарани в армията младежи и някогашни бунтовници, чиято преданост ще бъде подложена на тест. Срещу себе си Асад има към 100 000 стимулирани бойци, които нямат път за оттегляне и ще се борят до последно.
За разлика от всички останали офанзиви на държавните сили, в Идлиб глух да вземат участие про-иранските милиции и частите на ливанската група Хизбулла. Те изиграха решаващата роля в задържането на власт на Асад, само че в Северна Сирия ще е друго. За Иран е безсмислено да изпраща сили в една предстоящо сложна военна акция, от която действително няма интерес. Идлиб не съставлява цел на Техеран за разлика от Дамаск или Сирийската пустиня, които са основни за логистиката сред Иран и Сирия. За Хизбулла Идлиб също не съставлява интерес, защото е надалеч от границата с Ливан. Ливанската група счита за съществена цел да разположи свои сили по границата със Сирия и към Дамаск, което към този момент се случи.
В Идлиб Асад може да разчита най-вече на Русия.
Но съветската поддръжка не е обезпечена. През последните месеци и изключително след рухването на Гута в ръцете на Асад, се появиха неколкократно сигнали за размирен активност като саботажи и офанзиви против военни публични лица в някогашните размирен територии, макар че публично тези зони от Сирия би трябвало да са „ омиротворени “. При офанзива в Идлиб се чака още повече усилване на тази интензивност, а това е неприятно за съветските ползи. Москва желае да стабилизира властта в Дамаск и да се изтегли от Сирия допустимо по-скоро, а офанзивата в Идлиб ще направи това мъчно за реализиране.
Междувременно интернационалната общественост, и изключително Западът, е изпаднала в безтегловност. Последните събития в Сирия се следят от надалеч и западните политици избират да не се намесват директно, а да се лимитират с изказвания и предизвестия. Ако вземем образец от други военни акции на Асад, тези предизвестия не значат нищо на процедура.
Организация на обединените нации продължава да упорства за определяне на филантропични коридори, а Турция още веднъж предложи взаимна интервенция – която да включва както съветски, по този начин и западни сили – в Идлиб, ориентирана против десетте хиляди бойци, свързани с Ал Кайда. Русия, обаче, отхвърля.
Syria war: Turkey 'reinforces military posts in Idlib' https://t.co/hi7B0UyiG8
— BBC News (World) (@BBCWorld) September 13, 2018
Местното население в Идлиб не се обвързва с екстремистите. Всъщност, от година насам хората в провинцията стачкуват непрекъснато против Ал Кайда и в поддръжка на бунтовниците. Последният сходен митинг беше предишният петък в няколко селища под контрола на Хаят Тахрир ал Шам. Екстремистите трябваше да стрелят, с цел да разпилян множеството, скандиращо против тях.
Вероятно Турция, без съгласуваност с Русия, ще активизира силите си в Идлиб и дружно с размирен милиции ще удари обвързваните с Ал Кайда сили, като по този метод ще отстрани главната теза на Москва за офанзива по Идлиб, а точно „ битка против тероризма “. За Асад обаче, Идлиб е територия, която би трябвало да бъде завзета непременно. Самосиндикални решения могат да доведат до ескалация, която да има необратими последствия. Засега страховете и пресмятането на рисковете са основна движеща мощ във вземането на решения измежду страните с ползи в Сирия.
Размяна на закани, подправени вести и тежки договаряния преди офанзивата на Асад в Идлиб
Нова тактика на Тръмп за Сирия допуска продължително наличие на Съединени американски щати
Съединени американски щати: Имаме доказателства, че се приготвя химическа офанзива в Идлиб
Ердоган: Атака против Идлиб би била кръвопролитие
Русия: Съединени американски щати готвят огромна провокация и удар в Сирия
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ