Кеворк Кеворкян: Мишена
Одрипавялата политическа система не е в положение да предприеме нищо рационално
Кирчовци могат да са изцяло удовлетворени. Колкото и да ги смятате за първата същинска комедийна натрупа в българската политика, за хора, които даже не са в положение да се показват удовлетворително - каквото щете си мислете, те си свършиха работата.
Погрижиха се и за себе си – и то по един неповторим метод, в случай че си напомним даже единствено газовата им интервенция с руснаците, след която те сигурно към този момент ги имат за единствените си „ братушки “ тук.
И това е изцяло справедливо самопризнание, откакто в кулминационната точка на русофобската нервност, при режим на всевъзможни наказания и забрани, кирчовци умерено си напазаруваха съветски газ за 600 милиона евро.
Но и това е единствено една дреболия спрямо другото - а то е, че кирчовци безпощадно разсипаха тукашното сходство на политическа система. След техния гастрол тя е в отломки, те напряко я разпрашиха – с евтини номера и още по-евтино говорене. И по този начин си извършиха задачата.
България е в безподобна политическа рецесия, в невъзможност, от която няма изгазване.
Тя е като някакъв бедняк, който бъбри на себе си на някакъв неразбираем език; някакъв сиротник, на който не може да се разчита по никакъв метод.
Одрипавялата политическа система не е в положение да предприеме нищо рационално, тя ще обитава трайно в бутафорията на непрекъснати изключителни избори, които нямат никакво значение и тежест.
Кирчовци карнавализираха политиката. С едно налудно, само че и безпощадно забавление те направиха неосъществим рационалния разговор. В същото време, с квотата си – като че ли изчислена в някоя лаборатория на дявола, си остават диригентите на безизходицата.
И в този момент умерено ще си разиграват коня – още по-уверени, тъй като всички са наясно, кой в действителност е Ездачът.
Всичко това щеше да стане допустимо, стига да бъдат залъгани пет-шестотин хиляди наивници, откровено жадуващи за някаква „ смяна “. Оказа се, че и триста хиляди са задоволителни – само че за напълно друга цел: блокирането на политическата система, а без нея нито една страна не може даже да крета.
Тя се трансформира в една вехтория с подвластен нрав, подправена във всяко отношение. За нея е без значение даже кой я обяздва. С някакви си двеста хиляди гласа Кирчо ще я опява избори след избори – като в това време скрито приготвя и опелото на „ систематичните играчи “, колкото са останали.
Браво, даже три пъти отлично и едно безстрашно нашенско „ урааааааа “ за лукс – по този начин се завладява страна.
Докато пиша тази дописка, по малкия екран вървят обедните вести – две от тях са значими. Едната: от нашия Северозапад, и без друго зарязан и брутално плачевен, бягат две непознати предприятия и това ще остави без самун близо две хиляди души. Чужденците си търсели по-евтина работна ръка, заплащането на нашите клетници им се виждало високо, щели да се местят в Молдова – ей по този начин се уголемява хоризонтът на обединена Европа.
Другата вест, с която от няколко дни ни проглушават ушите, бе за демонстративният мач сред Новак Джокович и Григор Димитров. Вече се побъркваме от всичко – като че ли, в случай че сме непрекъснато еуфорични, това ще промени нещо. Така придаваме свръхзначение на всичко – и вместо просто да се насладим на един показателен мач, ние го обременяваме, като го назоваваме „ исторически конфликт “.
Пак добре, че някой не си фантазира, че предоставяме на сърбите опция да се реваншират поради пердаха им при Сливница.
А, в действителност, нашият дълготраен конфликт е основно с Истината, той в действителност има исторически измерения. Накрая и тя ще ни изостави – да вършим каквото щем.
Когато виждаме „ исторически измерения “ даже и в най-баналното дребнотемие, това ще ни направи слепи за същински значимото, съдбовното – нещо, което към този момент се е случило. Отдавна не виждаме по-далеч от носа си.
Една е значимата вест тия дни, само че небрежно я сметоха някъде. Ето я:
„ Русия ще бъде принудена да нападна Германия и Съединени американски щати, в случай че хипотетичните удари по хранилища за ракети с огромен обхват в Полша, Румъния и България не обиден Запада…
Това съобщи съветският генерал-майор от запаса Сергей Липовой, представен от няколко западни медии… “/край на цитата.
Нашите политици, заети да пресмятат кой е по-голям благородник, въобще не обърнаха внимание на опасността – а тя е напълно действителна.
Минските съглашения от 2014 година подсказваха изрично, какво ще се случи с Украйна, в случай че те не бъдат спазени.
Нашият случай е още по-ясен и обикновен: даже една неопределено изстреляна украинска ракета да попадне в някакво военно оборудване на съветска територия и това може да постави началото на заличаването ни.
На нашите „ първенци “ това им се вижда невероятно. А и всяко нещо, което е на повече от една ръка разстояние от джобовете им, за тях е безинтересно.
Те даже не разясниха опасността. Мълчат и тогава, когато авторитетни съветски персони към този момент обществено поучават Путин да нападна с нуклеарни оръжия НАТО.
Македонците опищяха орталъка, че не сме им почели байрака по време на визитата на президентката им - ние обаче не демонстрираме и капчица горделивост, когато се готвят да развеят черни флагове над главите ни.
Гледат към този момент на нас като на пушечно месо – сподели ни го в очите оня безсрамник Подоляк. Външният министър на Полша пък упорства да се прогонят украинските мъже-бежанци, с цел да се влеят във войските на „ смъртниците “. Сенатор Линдзи Греъм пръв настояваше да се понижи възрастовата граница за активизиране в украинската войска. Има и други като него – вършат помен с непознато пушечно месо.
Ние, дрипльовците, сме им ясни и надалеч по-лесни. 20 години след приемането ни в НАТО разполагаме само с налудния оптимизъм на хора като Соломон, Поптодорова и техните проскубани сходства. Славната годишнина я честваме с съветски въоръжения отпреди повече от 40 години.
Поредната екзекуция на български водачи стана съвсем пред очите на американския дипломат – той обаче надали ще направи връзка сред нея и апатията, с която неговата страна се отнася към проблемите във въоръжените ни сили, доколкото те въобще са въоръжени.
Дрипавата ни страна е беззъба и изцяло безсилна. Обаче военните ни фабрики работят интензивно за експорт и – не дай, Боже! - евентуално ще са най-привлекателната цел за съветската разпра.
Самата страна е с изрисувана цел на лицето си – то пък глуповато ухилено.
Кирчовци могат да са изцяло удовлетворени. Колкото и да ги смятате за първата същинска комедийна натрупа в българската политика, за хора, които даже не са в положение да се показват удовлетворително - каквото щете си мислете, те си свършиха работата.
Погрижиха се и за себе си – и то по един неповторим метод, в случай че си напомним даже единствено газовата им интервенция с руснаците, след която те сигурно към този момент ги имат за единствените си „ братушки “ тук.
И това е изцяло справедливо самопризнание, откакто в кулминационната точка на русофобската нервност, при режим на всевъзможни наказания и забрани, кирчовци умерено си напазаруваха съветски газ за 600 милиона евро.
Но и това е единствено една дреболия спрямо другото - а то е, че кирчовци безпощадно разсипаха тукашното сходство на политическа система. След техния гастрол тя е в отломки, те напряко я разпрашиха – с евтини номера и още по-евтино говорене. И по този начин си извършиха задачата.
България е в безподобна политическа рецесия, в невъзможност, от която няма изгазване.
Тя е като някакъв бедняк, който бъбри на себе си на някакъв неразбираем език; някакъв сиротник, на който не може да се разчита по никакъв метод.
Одрипавялата политическа система не е в положение да предприеме нищо рационално, тя ще обитава трайно в бутафорията на непрекъснати изключителни избори, които нямат никакво значение и тежест.
Кирчовци карнавализираха политиката. С едно налудно, само че и безпощадно забавление те направиха неосъществим рационалния разговор. В същото време, с квотата си – като че ли изчислена в някоя лаборатория на дявола, си остават диригентите на безизходицата.
И в този момент умерено ще си разиграват коня – още по-уверени, тъй като всички са наясно, кой в действителност е Ездачът.
Всичко това щеше да стане допустимо, стига да бъдат залъгани пет-шестотин хиляди наивници, откровено жадуващи за някаква „ смяна “. Оказа се, че и триста хиляди са задоволителни – само че за напълно друга цел: блокирането на политическата система, а без нея нито една страна не може даже да крета.
Тя се трансформира в една вехтория с подвластен нрав, подправена във всяко отношение. За нея е без значение даже кой я обяздва. С някакви си двеста хиляди гласа Кирчо ще я опява избори след избори – като в това време скрито приготвя и опелото на „ систематичните играчи “, колкото са останали.
Браво, даже три пъти отлично и едно безстрашно нашенско „ урааааааа “ за лукс – по този начин се завладява страна.
Докато пиша тази дописка, по малкия екран вървят обедните вести – две от тях са значими. Едната: от нашия Северозапад, и без друго зарязан и брутално плачевен, бягат две непознати предприятия и това ще остави без самун близо две хиляди души. Чужденците си търсели по-евтина работна ръка, заплащането на нашите клетници им се виждало високо, щели да се местят в Молдова – ей по този начин се уголемява хоризонтът на обединена Европа.
Другата вест, с която от няколко дни ни проглушават ушите, бе за демонстративният мач сред Новак Джокович и Григор Димитров. Вече се побъркваме от всичко – като че ли, в случай че сме непрекъснато еуфорични, това ще промени нещо. Така придаваме свръхзначение на всичко – и вместо просто да се насладим на един показателен мач, ние го обременяваме, като го назоваваме „ исторически конфликт “.
Пак добре, че някой не си фантазира, че предоставяме на сърбите опция да се реваншират поради пердаха им при Сливница.
А, в действителност, нашият дълготраен конфликт е основно с Истината, той в действителност има исторически измерения. Накрая и тя ще ни изостави – да вършим каквото щем.
Когато виждаме „ исторически измерения “ даже и в най-баналното дребнотемие, това ще ни направи слепи за същински значимото, съдбовното – нещо, което към този момент се е случило. Отдавна не виждаме по-далеч от носа си.
Една е значимата вест тия дни, само че небрежно я сметоха някъде. Ето я:
„ Русия ще бъде принудена да нападна Германия и Съединени американски щати, в случай че хипотетичните удари по хранилища за ракети с огромен обхват в Полша, Румъния и България не обиден Запада…
Това съобщи съветският генерал-майор от запаса Сергей Липовой, представен от няколко западни медии… “/край на цитата.
Нашите политици, заети да пресмятат кой е по-голям благородник, въобще не обърнаха внимание на опасността – а тя е напълно действителна.
Минските съглашения от 2014 година подсказваха изрично, какво ще се случи с Украйна, в случай че те не бъдат спазени.
Нашият случай е още по-ясен и обикновен: даже една неопределено изстреляна украинска ракета да попадне в някакво военно оборудване на съветска територия и това може да постави началото на заличаването ни.
На нашите „ първенци “ това им се вижда невероятно. А и всяко нещо, което е на повече от една ръка разстояние от джобовете им, за тях е безинтересно.
Те даже не разясниха опасността. Мълчат и тогава, когато авторитетни съветски персони към този момент обществено поучават Путин да нападна с нуклеарни оръжия НАТО.
Македонците опищяха орталъка, че не сме им почели байрака по време на визитата на президентката им - ние обаче не демонстрираме и капчица горделивост, когато се готвят да развеят черни флагове над главите ни.
Гледат към този момент на нас като на пушечно месо – сподели ни го в очите оня безсрамник Подоляк. Външният министър на Полша пък упорства да се прогонят украинските мъже-бежанци, с цел да се влеят във войските на „ смъртниците “. Сенатор Линдзи Греъм пръв настояваше да се понижи възрастовата граница за активизиране в украинската войска. Има и други като него – вършат помен с непознато пушечно месо.
Ние, дрипльовците, сме им ясни и надалеч по-лесни. 20 години след приемането ни в НАТО разполагаме само с налудния оптимизъм на хора като Соломон, Поптодорова и техните проскубани сходства. Славната годишнина я честваме с съветски въоръжения отпреди повече от 40 години.
Поредната екзекуция на български водачи стана съвсем пред очите на американския дипломат – той обаче надали ще направи връзка сред нея и апатията, с която неговата страна се отнася към проблемите във въоръжените ни сили, доколкото те въобще са въоръжени.
Дрипавата ни страна е беззъба и изцяло безсилна. Обаче военните ни фабрики работят интензивно за експорт и – не дай, Боже! - евентуално ще са най-привлекателната цел за съветската разпра.
Самата страна е с изрисувана цел на лицето си – то пък глуповато ухилено.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ