СП: Има заплаха за културата заради Националната библиотека
Одитът е за интервала от 01.01.2014 година до 30.06.2016 година При него е открито, че управленията на Министерството на културата и на Националната библиотека не са основали задоволителни условия за опазването на това културно завещание, което наброява 8 млн. библиотечни единици по данни на Национален статистически институт.
Основната причина е, че активността на НБКМ е хронично недофинансирана.
Разработените от Министерството на културата и одобрени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на активността на Националната библиотека на база на индикаторите «брой чиновници “ и «брой закрити площи с размер над 12 000 кв.м. “ не регистрират статута ѝ като държавен културен институт с национално значение, годишното повишаване на библиотечния фонд и незадоволителния сграден фонд за неговото вярно предпазване.
Книгохранилищната рецесия на Националната библиотека датира още от 1964 година, когато е проведено първото външно книгохранилище в непригодена за задачата постройка. Всички взети след това управнически решения за превъзмогването на този проблем са еднообразно несъответствуващи.
Библиотечният фонд се съхранява с изключение на в главната постройка на Националната библиотека, по този начин и в няколко други притежавани или употребени парцели към София, които не дават отговор на условията за неговото съответно предпазване и организация.
Преобладаващата част от пространствата не са нито задоволително осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а заради дефицит на място и стелажи, част от библиотечните единици са ситуирани по земята.
В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е повреден, погубен или негоден. Това основава риск за влошено качество на предлаганите публични услуги по библиотечно-информационно обезпечаване, както и от риск от загуба на национално културно завещание, пишат от Сметната палата..
Основната причина е, че активността на НБКМ е хронично недофинансирана.
Разработените от Министерството на културата и одобрени от Министерския съвет общ и допълващ стандарти за финансиране на активността на Националната библиотека на база на индикаторите «брой чиновници “ и «брой закрити площи с размер над 12 000 кв.м. “ не регистрират статута ѝ като държавен културен институт с национално значение, годишното повишаване на библиотечния фонд и незадоволителния сграден фонд за неговото вярно предпазване.
Книгохранилищната рецесия на Националната библиотека датира още от 1964 година, когато е проведено първото външно книгохранилище в непригодена за задачата постройка. Всички взети след това управнически решения за превъзмогването на този проблем са еднообразно несъответствуващи.
Библиотечният фонд се съхранява с изключение на в главната постройка на Националната библиотека, по този начин и в няколко други притежавани или употребени парцели към София, които не дават отговор на условията за неговото съответно предпазване и организация.
Преобладаващата част от пространствата не са нито задоволително осветени, нито климатизирани, в някои от тях има течове, а заради дефицит на място и стелажи, част от библиотечните единици са ситуирани по земята.
В резултат част от съхранявания библиотечен фонд е повреден, погубен или негоден. Това основава риск за влошено качество на предлаганите публични услуги по библиотечно-информационно обезпечаване, както и от риск от загуба на национално културно завещание, пишат от Сметната палата..
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ