Всяка трета област бълва млади неграмотни
Одит на Сметната палата за 2019 – 2023 година демонстрира съществени недостатъци в системата и опасности за стопанската система ни
В някои общини над 10 на 100 са хората, които не могат да четат и да пишат
Неграмотността се мултиплицира
Постигането на качествено учебно обучение остава съществено предизвикателство, като удовлетвореността на всички наранени страни от резултатите на учебната просветителна система е сериозна, показва одит на Сметната палата “Осигуряване на качеството на учебното обучение ” за интервала от 01.01.2019 година до 30.06.2023 година
Действията на Министерството на образованието не са задоволително ефикасни за реализиране на качествено учебно обучение в България.
Образователните резултати по български език и математика се утежняват на всеки идващ учебен стадий, а промени в наличието и размера на учебната подготовка и образователните стратегии желаят 90 на 100 от родителите, 70 на 100 от учениците във втори гимназиален стадий, 63 на 100 от интервюираните шефове на учебни заведения и 80 на 100 от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите образователни заведения.
Поставената национална цел за понижаване на каузи на необразованите лица до под 1,5 на 100 за обособени възрастови групи е реализирана, установи Сметната палата.
Но в одита се отбелязва, че сериозните разлики в равнищата на неначетеност в обособени елементи на страната, ниската функционална просветеност на 15-годишните възпитаници, ниските нива на цифрови умения, по-ниската претовареност на младежите на възраст 15-29 година и 18-34 година, доста по-ниският статус на страната ни в постигането на задачата на Организация на обединените нации за качествено обучение в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, демонстрират съществени недостатъци в системата и незадоволителна успеваемост в ръководството ѝ.
В 36 на 100 от областите в страната делът на необразованите на възраст 20-29 година е по-висок. Това се отнася и за 41 на 100 от общините за възрастовата група 9-13 година, като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надвишава 10 на 100.
Най-високи равнища на неначетеност се следят в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 година с максимален дял на необразовани поданици е област Сливен - 4,3% от възрастовата група 9-18 година, а за 20-29-годишните - 7,9%. “Първенци ” при общините в отрицателната ранглиста са Перущица, област Пловдив и Крушари, област Добрич - там надлежно 17,8% от популацията на възраст 9-18 година и 19,3% от младежите сред 20 и 29 година не могат да четат и да пишат.
Сред общините с равнища на неначетеност над 10 на 100 в обособените възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.
Тези високи равнища на неначетеност, поради значителното им въздействие върху опцията на образуване на качествена работна мощ, пораждат опасности за икономическо развиване на част от областите и общините в страната.
Нивото на неначетеност е най-високо при популацията от ромски етнос и най-ниско измежду българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда опасности за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски региони. Невъзможността да бъдат обезщетени обществените, икономическите и просветителните ограничавания на фамилната среда и да се обезпечи еднакъв достъп до качествено обучение на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността.
Училищни шефове: Функционалната неначетеност е поради учебниците
Министерството на образованието и науката следва да насочи напъните си за действителна смяна на образователното наличие и превъзмогване на въздействието на разпознатите външни спънки при използването на образователните стратегии, за повишение на качеството на учебното обучение. Това установяват от Сметната палата във връзка с учебниците.
62 на 100 от шефовете на учебните заведения считат, че е нужна смяна в учебниците и образователните пособия и превъзмогване на университетския жанр на писане, както и работа в посока интерактивност на учебниците, като за тях това е едно от главните провокации и проблеми за качеството на учебното обучение.
6 на 100 от учителите разпознават като една от главните аргументи за ниската функционална просветеност и слабото показване на българските възпитаници в интернационалното проучване PISA обстоятелството, че образователното наличие не е съобразено с възрастта на ученика и е написано на научен жанр. Част от деканите и другите ръководители във висши учебни заведения в страната също са на мнение, че е нужна смяна в посока налично написани текстове на учебниците.
В някои общини над 10 на 100 са хората, които не могат да четат и да пишат
Неграмотността се мултиплицира
Постигането на качествено учебно обучение остава съществено предизвикателство, като удовлетвореността на всички наранени страни от резултатите на учебната просветителна система е сериозна, показва одит на Сметната палата “Осигуряване на качеството на учебното обучение ” за интервала от 01.01.2019 година до 30.06.2023 година
Действията на Министерството на образованието не са задоволително ефикасни за реализиране на качествено учебно обучение в България.
Образователните резултати по български език и математика се утежняват на всеки идващ учебен стадий, а промени в наличието и размера на учебната подготовка и образователните стратегии желаят 90 на 100 от родителите, 70 на 100 от учениците във втори гимназиален стадий, 63 на 100 от интервюираните шефове на учебни заведения и 80 на 100 от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите образователни заведения.
Поставената национална цел за понижаване на каузи на необразованите лица до под 1,5 на 100 за обособени възрастови групи е реализирана, установи Сметната палата.
Но в одита се отбелязва, че сериозните разлики в равнищата на неначетеност в обособени елементи на страната, ниската функционална просветеност на 15-годишните възпитаници, ниските нива на цифрови умения, по-ниската претовареност на младежите на възраст 15-29 година и 18-34 година, доста по-ниският статус на страната ни в постигането на задачата на Организация на обединените нации за качествено обучение в съпоставяне със междинния за Европейски Съюз, демонстрират съществени недостатъци в системата и незадоволителна успеваемост в ръководството ѝ.
В 36 на 100 от областите в страната делът на необразованите на възраст 20-29 година е по-висок. Това се отнася и за 41 на 100 от общините за възрастовата група 9-13 година, като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надвишава 10 на 100.
Най-високи равнища на неначетеност се следят в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 година с максимален дял на необразовани поданици е област Сливен - 4,3% от възрастовата група 9-18 година, а за 20-29-годишните - 7,9%. “Първенци ” при общините в отрицателната ранглиста са Перущица, област Пловдив и Крушари, област Добрич - там надлежно 17,8% от популацията на възраст 9-18 година и 19,3% от младежите сред 20 и 29 година не могат да четат и да пишат.
Сред общините с равнища на неначетеност над 10 на 100 в обособените възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.
Тези високи равнища на неначетеност, поради значителното им въздействие върху опцията на образуване на качествена работна мощ, пораждат опасности за икономическо развиване на част от областите и общините в страната.
Нивото на неначетеност е най-високо при популацията от ромски етнос и най-ниско измежду българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда опасности за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски региони. Невъзможността да бъдат обезщетени обществените, икономическите и просветителните ограничавания на фамилната среда и да се обезпечи еднакъв достъп до качествено обучение на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността.
Училищни шефове: Функционалната неначетеност е поради учебниците
Министерството на образованието и науката следва да насочи напъните си за действителна смяна на образователното наличие и превъзмогване на въздействието на разпознатите външни спънки при използването на образователните стратегии, за повишение на качеството на учебното обучение. Това установяват от Сметната палата във връзка с учебниците.
62 на 100 от шефовете на учебните заведения считат, че е нужна смяна в учебниците и образователните пособия и превъзмогване на университетския жанр на писане, както и работа в посока интерактивност на учебниците, като за тях това е едно от главните провокации и проблеми за качеството на учебното обучение.
6 на 100 от учителите разпознават като една от главните аргументи за ниската функционална просветеност и слабото показване на българските възпитаници в интернационалното проучване PISA обстоятелството, че образователното наличие не е съобразено с възрастта на ученика и е написано на научен жанр. Част от деканите и другите ръководители във висши учебни заведения в страната също са на мнение, че е нужна смяна в посока налично написани текстове на учебниците.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ