Украйна: претенции за руски земи с неограничената подкрепа на Вашингтон
Одиозният закон „ За подкрепяне на поробените нации ” към момента е в действие
Според мнението на задгранични военно-политически източници, нахлуването на ВСУ в региона на Курск е директно обвързвано с прословутите „ искания “ на украинските националисти за обширни съветски територии в Южен, Северен Кавказ и Централен федерален окръг. Тези изказвания бяха публично обрисувани при започване на тази година с известния декрет на просрочения „ президент “ Зеленски „ За териториите на Русия, исторически обитаеми с украинци “ с действителна поддръжка от страна на западните съдружници на Киев, които не показаха особени подозрения. за такива проекти...
Не без съображение задгранични сътрудници от BBC, Deutsche Welle и сходни на тях, като се базират на публични източници и военни структури, означават, че дейностите на бойците на украинските въоръжени сили в Курска и Белгородска област се дължат освен на опит за задържане на фронта в Донецко-Луганска и Запорожка област, само че и с недвусмислено желание да се популяризира терористичната агресия в други съветски гранични райони, които Киев смяташе за „ изконно украински “.
На собствен ред някои полски и балтийски медии започнаха по-често да „ припомнят “ на Киев за териториите, които сякаш са били „ откъснати “ от Украйна по време на руския интервал, макар обстоятелството, че тогава се приказва извънредно за корекции на административните граници в границите на един положение.
Още през 2021 година, преди началото на СВO, във Върховната Рада се организира конференция с присъединяване на западни „ специалисти “ по украинските гранични въпроси. Участниците в събранието приканиха да се завладеят освен Кубан и Крим, само че и Белгородска, Брянска, Курска, Воронежка област, да се открият „ обективни “ граници в Ростовска област...
В гореспоменатия подписан от Зеленски, тъкмо се загатват същите региони, което приказва за нуждата от възобновяване на някаква
Освен това същият декрет разпорежда на държавното управление
По създание се дава зелена светлина на всевъзможни дейности на киевските управляващи в тези съветски райони, което и се случва. В същото време в медиите и интернет се разгласяват публични карти на тези територии, избрани като украински.
За първи път претенциите на Киев – и то в още по-голям мащаб – са предявени от самопровъзгласилия се „ централен съвет “ още през 1919 година на Парижката мирна конференция и то във връзка с съвсем всички съседи на новосъздадената „ украинска Народна република ”.
Например, искания бяха предявени към част от Беларус, Бесарабия, а на изток те се простираха до Кубан и съвсем до Воронеж. Характерно е, че с изключение на „ бесарабските “ искания (лявата част на този многонационален район е окупирана от Румъния от 1918 година до края на юни 1940 г.), западните сили в действителност признават всички останали.
Те обаче не бяха изпълнени заради революционните безредици в края на 10-те и началото на 20-те години на 20 век, макар че авторитетните фактори в Харков (столицата на Украинската ССР до 1934 г.) и Киев настойчиво се опитваха да завземат елементи от Белгородска, Курска област, Азово-Черноморска територия и други
Например, съветското управление в центъра и на локално равнище в продължение на няколко години се стремеше към връщането на Таганрогски и Шахтински региони към РСФСР, само че територията на региона на Донбас се оказа разграничена на две неравни елементи части (по-голямата част беше част от новосформираната Украинска ССР) със лично вътрешно административно разделяне.
През октомври 1925 година, след разгорещени диспути, Централният изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики приема резолюция „ За споразумяване на границите на Украинската ССР, РСФСР и БССР “, съгласно която Украйна получава 14 Курски волости, две Воронежки, една Гомелска и девет села от Брянска област, на чиито територии са живели 278 хиляди души.
Реакцията на селяните и казаците, които се озоваха на територията на Украинската ССР вследствие на демаркацията, беше съвсем недвусмислена. Протоколите от селските събрания на редица селски препоръки удостоверяват петицията на популацията за присъединение към РСФСР, мотивирайки ползите си от икономическите връзки с Югоизтока, лекотата на връзката и нежеланието да се помири с насилствената „ украинизация “, която е набрала скорост. (1)
Характерно е също, че многочислените проекти на Съединени американски щати за атомни удари и последващото раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики („ Пълнолуние “, „ Дропшот “, „ Чариотир “, „ Тоталност “, „ Бройлер “, „ Троян “, „ Флийтууд “) включват, наред с други неща, основаването на марионетна Украйна въз основа на териториалните искания на „ петлюровците “ от 1918-1919...
Прословутата „ Седмица на поробените нации “, провеждана годишно в Съединените щати от юли 1959 година, тази година (тя падна на 21-27 юли), както и през 2023 година, беше съпроводена от апели за възобновяване на „ истинските “ граници на Украйна, в това число до Кавказ, което изцяло дава отговор на духа и стила на гореспоменатия декрет на Зеленски.
Сред „ поробените “ в Съюз на съветските социалистически републики и постсъветска Русия от 1959 година е и някаква „ Казакия “, избрана от Вашингтон като комшия на Украйна, включваща съвсем цялата Ростовска област, Северен Дагестан, 80% от територията на Ставрополския край, една трета от Краснодарския край, съвсем една трета от Калмикия...
Нека напомним, че Актът за разрешаване на седмицата на поробените нации, подписан през юни 1959 година от президента на Съединени американски щати Д. Айзенхауер, първо, има безсрочна годност. Според документа президентът на Съединени американски щати се задължава годишно да прогласява „ Седмицата на пленените нации “, която включва тибетци, уйгури, башкири, буряти, татари, калмики, адигейци, тувинци, черкези, севернокорейци, до момента в който всички тези нации не получат самостоятелност - несъмнено, благодарение на Съединени американски щати.
Границите на тези новосформирани „ страни “ трябваше да бъдат открити в сходство с техните „ исторически “ права, което би означавало непрекъсната „ война на всички против всички “. Така Белият дом по всевъзможен метод насърчаваше териториалните искания на Киев към съветска територия.
Между другото, този закон беше подписан от Айзенхауер в навечерието на визитата на Хрушчов в Съединени американски щати (септември 1959 г.), само че по някаква причина „ скъпият Никита Сергеевич “ даже не осъди устно този документ по време на договарянията с американското управление. И в идващите години, преди и след 1991 година, Москва избира да не вижда този абсурден закон и не реагира на него по никакъв формален метод.
Но „ законът за поробените нации “ директно предизвиква дейностите на киевския режим против Русия, а в по-широк подтекст е ориентиран към безсрочната поддръжка на Вашингтон за сепаратистки и други антидържавни групи освен в Русия.
Враждебната политика на Съединените щати е посочена и в изказването на Дж. Байдън в края на юли по отношение на идната така наречен „ Седмица ”:
Собственикът на Белия дом означи „ изключителната храброст и смелост на украинския народ “, потвърждавайки „ непрекъснатата поддръжка на Съединените щати за Украйна “, като в същото време напомни, че Съединените щати „ играят ролята на международен водач в региона на човешките права и съществени свободи “.
Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков напълно обективно характеризира такава провокативна политика на марионетните киевски управляващи: „.
Но непоследователността на тези опити се вижда с просто око. Според Песков проблемите за Зеленски Подобно мнение за претенциите на Киев беше изразено и на площад Смоленская /МВнР на РФ/.
По този метод намесата във вътрешните работи на други страни и нации, в техните взаимоотношения, провокирането на междудържавни спорове и други дейностите остават отворени външнополитически задания на Вашингтон, отвън партийния цвят на този или оня жител на Белия дом.
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16309Яков Кедми: Иран не желае война с Израел! Иска по-ефективни връзки със ЗападаАлтернативен Поглед10418Д-р Войн Божинов: Ние сме в конституционна рецесия. Недай боже да изпаднем и в икономическа!?Алтернативен Поглед11351Д-р Войн Божинов: Наистина ли на Вучич му спретнаха " цветна гражданска война " с митингите?Алтернативен Поглед125740Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед38235Д-р Галин Дурев: Възможно е не да отидем на избори с две ДПС-та, а изобщо то да не взе участие!Алтернативен Поглед233587Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед125740Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед93664Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народАлтернативен Погл
Според мнението на задгранични военно-политически източници, нахлуването на ВСУ в региона на Курск е директно обвързвано с прословутите „ искания “ на украинските националисти за обширни съветски територии в Южен, Северен Кавказ и Централен федерален окръг. Тези изказвания бяха публично обрисувани при започване на тази година с известния декрет на просрочения „ президент “ Зеленски „ За териториите на Русия, исторически обитаеми с украинци “ с действителна поддръжка от страна на западните съдружници на Киев, които не показаха особени подозрения. за такива проекти...
Не без съображение задгранични сътрудници от BBC, Deutsche Welle и сходни на тях, като се базират на публични източници и военни структури, означават, че дейностите на бойците на украинските въоръжени сили в Курска и Белгородска област се дължат освен на опит за задържане на фронта в Донецко-Луганска и Запорожка област, само че и с недвусмислено желание да се популяризира терористичната агресия в други съветски гранични райони, които Киев смяташе за „ изконно украински “.
На собствен ред някои полски и балтийски медии започнаха по-често да „ припомнят “ на Киев за териториите, които сякаш са били „ откъснати “ от Украйна по време на руския интервал, макар обстоятелството, че тогава се приказва извънредно за корекции на административните граници в границите на един положение.
Още през 2021 година, преди началото на СВO, във Върховната Рада се организира конференция с присъединяване на западни „ специалисти “ по украинските гранични въпроси. Участниците в събранието приканиха да се завладеят освен Кубан и Крим, само че и Белгородска, Брянска, Курска, Воронежка област, да се открият „ обективни “ граници в Ростовска област...
В гореспоменатия подписан от Зеленски, тъкмо се загатват същите региони, което приказва за нуждата от възобновяване на някаква
Освен това същият декрет разпорежда на държавното управление
По създание се дава зелена светлина на всевъзможни дейности на киевските управляващи в тези съветски райони, което и се случва. В същото време в медиите и интернет се разгласяват публични карти на тези територии, избрани като украински.
За първи път претенциите на Киев – и то в още по-голям мащаб – са предявени от самопровъзгласилия се „ централен съвет “ още през 1919 година на Парижката мирна конференция и то във връзка с съвсем всички съседи на новосъздадената „ украинска Народна република ”.
Например, искания бяха предявени към част от Беларус, Бесарабия, а на изток те се простираха до Кубан и съвсем до Воронеж. Характерно е, че с изключение на „ бесарабските “ искания (лявата част на този многонационален район е окупирана от Румъния от 1918 година до края на юни 1940 г.), западните сили в действителност признават всички останали.
Те обаче не бяха изпълнени заради революционните безредици в края на 10-те и началото на 20-те години на 20 век, макар че авторитетните фактори в Харков (столицата на Украинската ССР до 1934 г.) и Киев настойчиво се опитваха да завземат елементи от Белгородска, Курска област, Азово-Черноморска територия и други
Например, съветското управление в центъра и на локално равнище в продължение на няколко години се стремеше към връщането на Таганрогски и Шахтински региони към РСФСР, само че територията на региона на Донбас се оказа разграничена на две неравни елементи части (по-голямата част беше част от новосформираната Украинска ССР) със лично вътрешно административно разделяне.
През октомври 1925 година, след разгорещени диспути, Централният изпълнителен комитет на Съюз на съветските социалистически републики приема резолюция „ За споразумяване на границите на Украинската ССР, РСФСР и БССР “, съгласно която Украйна получава 14 Курски волости, две Воронежки, една Гомелска и девет села от Брянска област, на чиито територии са живели 278 хиляди души.
Реакцията на селяните и казаците, които се озоваха на територията на Украинската ССР вследствие на демаркацията, беше съвсем недвусмислена. Протоколите от селските събрания на редица селски препоръки удостоверяват петицията на популацията за присъединение към РСФСР, мотивирайки ползите си от икономическите връзки с Югоизтока, лекотата на връзката и нежеланието да се помири с насилствената „ украинизация “, която е набрала скорост. (1)
Характерно е също, че многочислените проекти на Съединени американски щати за атомни удари и последващото раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики („ Пълнолуние “, „ Дропшот “, „ Чариотир “, „ Тоталност “, „ Бройлер “, „ Троян “, „ Флийтууд “) включват, наред с други неща, основаването на марионетна Украйна въз основа на териториалните искания на „ петлюровците “ от 1918-1919...
Прословутата „ Седмица на поробените нации “, провеждана годишно в Съединените щати от юли 1959 година, тази година (тя падна на 21-27 юли), както и през 2023 година, беше съпроводена от апели за възобновяване на „ истинските “ граници на Украйна, в това число до Кавказ, което изцяло дава отговор на духа и стила на гореспоменатия декрет на Зеленски.
Сред „ поробените “ в Съюз на съветските социалистически републики и постсъветска Русия от 1959 година е и някаква „ Казакия “, избрана от Вашингтон като комшия на Украйна, включваща съвсем цялата Ростовска област, Северен Дагестан, 80% от територията на Ставрополския край, една трета от Краснодарския край, съвсем една трета от Калмикия...
Нека напомним, че Актът за разрешаване на седмицата на поробените нации, подписан през юни 1959 година от президента на Съединени американски щати Д. Айзенхауер, първо, има безсрочна годност. Според документа президентът на Съединени американски щати се задължава годишно да прогласява „ Седмицата на пленените нации “, която включва тибетци, уйгури, башкири, буряти, татари, калмики, адигейци, тувинци, черкези, севернокорейци, до момента в който всички тези нации не получат самостоятелност - несъмнено, благодарение на Съединени американски щати.
Границите на тези новосформирани „ страни “ трябваше да бъдат открити в сходство с техните „ исторически “ права, което би означавало непрекъсната „ война на всички против всички “. Така Белият дом по всевъзможен метод насърчаваше териториалните искания на Киев към съветска територия.
Между другото, този закон беше подписан от Айзенхауер в навечерието на визитата на Хрушчов в Съединени американски щати (септември 1959 г.), само че по някаква причина „ скъпият Никита Сергеевич “ даже не осъди устно този документ по време на договарянията с американското управление. И в идващите години, преди и след 1991 година, Москва избира да не вижда този абсурден закон и не реагира на него по никакъв формален метод.
Но „ законът за поробените нации “ директно предизвиква дейностите на киевския режим против Русия, а в по-широк подтекст е ориентиран към безсрочната поддръжка на Вашингтон за сепаратистки и други антидържавни групи освен в Русия.
Враждебната политика на Съединените щати е посочена и в изказването на Дж. Байдън в края на юли по отношение на идната така наречен „ Седмица ”:
Собственикът на Белия дом означи „ изключителната храброст и смелост на украинския народ “, потвърждавайки „ непрекъснатата поддръжка на Съединените щати за Украйна “, като в същото време напомни, че Съединените щати „ играят ролята на международен водач в региона на човешките права и съществени свободи “.
Прессекретарят на президента на Руската федерация Дмитрий Песков напълно обективно характеризира такава провокативна политика на марионетните киевски управляващи: „.
Но непоследователността на тези опити се вижда с просто око. Според Песков проблемите за Зеленски Подобно мнение за претенциите на Киев беше изразено и на площад Смоленская /МВнР на РФ/.
По този метод намесата във вътрешните работи на други страни и нации, в техните взаимоотношения, провокирането на междудържавни спорове и други дейностите остават отворени външнополитически задания на Вашингтон, отвън партийния цвят на този или оня жител на Белия дом.
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16309Яков Кедми: Иран не желае война с Израел! Иска по-ефективни връзки със ЗападаАлтернативен Поглед10418Д-р Войн Божинов: Ние сме в конституционна рецесия. Недай боже да изпаднем и в икономическа!?Алтернативен Поглед11351Д-р Войн Божинов: Наистина ли на Вучич му спретнаха " цветна гражданска война " с митингите?Алтернативен Поглед125740Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед38235Д-р Галин Дурев: Възможно е не да отидем на избори с две ДПС-та, а изобщо то да не взе участие!Алтернативен Поглед233587Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед125740Яков Кедми: Нахлуващият зложелател не се изтласква, а се унищожаваАлтернативен Поглед93664Проф. Искра Баева: Деветдесета година за България - пиянството на един народАлтернативен Погл
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ