Първата жена с Кръста на Джордж издържа мъченията на Гестапо
Одета Мари Селин Брали е родена в Амиен, Франция, през 1912 година Баща й умира, до момента в който се бие за страната им през Първата международна война. Дядо й непрекъснато й припомня за неговия подвиг, тъй като желае тя да порасне мощна като баща си.
Като дете тя се разболява от полиомиелит и губи зрението си в продължение на няколко години. Това обаче не поражда никакво състрадание у дядо ѝ.
През 1931 година се омъжва за Рой Сансъм, чиновник в хотел от Англия. Те се реалокират в Лондон и имат три дъщери. Когато избухва Втората международна война, английската военна работа афишира искане за фотоси на френското крайбрежие и Одет изпраща няколкото, които има. По-късно тя е привлечена от Специалната оперативна дирекция – група, основана през първата година на войната, с цел да организира разследващи, шпионски и саботажни задачи в Западна Европа.
В началото Одет се съпротивлява, тъй като желае си да остане у дома, с цел да гледа дъщерите си. В последна сметка обаче тя се съгласява да стартира образованието, мислейки, че скоро ще покаже, че не е квалифицирана за задачата.
За своя изненада, тя бързо минава цялото образование по невъоръжен пердах, оръжия, морзовата писменост и техники за бойкот и се оказва, че тези курсове в действителност са й приятни. И въпреки всичко, когато брачният партньор й към този момент служи във войната, тя разбираемо не желае да напусне децата си. В последна сметка отстъпва и става една от дребното дами шпиони в съюзническите сили.
Одет рапортува на Питър Чърчил в Кан на средиземноморския бряг в Южна Франция. Тя e нагърбена със основаването на шпионска мрежа в Осер, град на 160 километра югоизточно от Париж. Въпреки това, малко откакто идва в Кан, италианците нахлуват в Южна Франция, което прави страната прекомерно рискова, с цел да може тя да пътува на север.
Вместо това тя стартира да работи като велокуриер и изпраща известия от шпионската си клетка до други членове на френската опозиция. Тя също по този начин приготвя разследващи отчети, които са изпратени до централата на Специалната оперативна дирекция в Лондон.
Едно от главните й отговорности е да работи и като радиооператор. Това е сериозна задача, защото е главният метод за предаване на информация сред Англия и Франция. Освен това е рискова активност, защото Гестапо следи ефира и търси всевъзможни неоторизирани излъчвания.
През 1943 година Одет е предадена от немски офицер, представящ се за оперативник на Дирекцията. Тя е затворена в пандиза Фреснес южно от Париж, а до момента в който е в ареста, е изтезавана от чиновници на Гестапо, които отстраняват ноктите на краката й и притискат гореща ютия към гръбнака й. Въпреки изтезанията на Гестапо обаче, Одета не разкрива никаква информация.
Докато е в пандиза, тя даже съумява да избави живота на Питър Чърчил, като убеждава Гестапо, че той е нейният брачен партньор и че, макар че тя в действителност работи за френската опозиция, Чърчил не е забъркан по никакъв метод.
Кадър от лагера Равенсбрюк
Одет е наказана два пъти на гибел – по две обвинявания в шпионаж. След като присъдата й се прочита, тя споделя, че ще би трябвало да дефинират за кой от двата шпионажа да я убият, защото може да почине единствено един път. След това е изпратена в концентрационния лагер Равенсбрюк. Там нейните пазачи едвам не я убиват от апетит.
Тъй като войната наближава своя край и немските бойци осъзнават, че са изгубили, Одет е предадена на американците от коменданта на лагера Фриц Сурен. Той се надява, че сходни жестове ще повлияят на съдружниците, който ще ги оставят да живеят. Одет обаче свидетелства против него в Нюрнбергския развой и той е екзекутиран за военните си престъпления…
През 1946 година Одет е първата жена в историята, която получава Кръста на Джордж – най-високото невоенно отличие на Англия. Виолет Сабо и Нур Инаят Хан, други две дами оперативни служащи на Дирекцията, са наградени посмъртно с Кръста.
Одет умира вкъщи си в Съри, Англия, през 1995 година на 82 години.
Тя един път е представена да споделя, че не се опасява да бъде убита от нацистите и това е единственото нещо, което й разрешава да издържи. „ Те щяха да имат мъртвец, само че нямаше да имат мен “, споделя тя.
