Истинската Одеса е в България, името на града в Украйна е историческа грешка
, Одеса
Покрай войната в Украйна името на едномилионният град Одеса се загатва постоянно.
Всъщност името му е плод на историческа неточност при формалното му основаване.
През 14 век кримските татари търгуват в региона на Одеса. По време на Руско-турската война (1787 – 1792 г.) година украинските причерноморски казаци завладяват татарското населено място Хаджибей и турската цитадела Ени Дуния покрай днешния град.
Одеса е публично учредена през 1794 г. като съветска военноморска цитадела в земите, присъединени от Османската империя в резултат на Яшкия кротичък договор от 1792 г. Градът е наименуван на античната гръцка колония Одесос, която по това време погрешно е локализирана в региона на новия град. По това време на престола на Руската империя е Екатерина II.
През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.
Истината е, че Одесос е град, основан през 6 век пр.н.е. (около 570 година пр.н.е.) от милетски колонисти, покрай съществувало от по-рано тракийско селище.
Днес това е съвременна Варна.
При преселването си там заселниците от Мала Азия търсели комфортно място за акостиране с по-малко ветрове.
В предишното историците търсели на вятъра същинското местонахождение на античния град и мнозина от тях смятали, че той е бил ситуиран в североизточната част на Черно море на територията на днешна Украйна. Затова и по този начин бил наименуван сегашният град Одеса. Впоследствие се изяснило, че остарялото населено място е било точно в северозападната част на Варненския залив.
Името Одесос е допустимо да е било пре-гръцко.
Той бил председателстващият член на Понтийския Пентаполис, състоящ се от Одесос, Томи, Калатис, Месембрия и Аполония. Одесос е била смесена общност – контактна зона между йонийските гърци и тракийските племена (гети, кробизи, теризи) от хинтерланда.
Към средата на 4 в. пр.н.е. към Одесос била построена каменна стена за защита. Градът бил обсаден от Филип II Македонски през 341 година пр.н.е. и от Лизимах през 313 година пр.н.е..
При стъпването на римляните на Балканите одесосци се съюзили с царете на Понтийското царство – изначало с Фарнак I, а след това с един от неговите наследници, Митридат VI, за отпор на Римската империя. В последна сметка сходно на другите полиси по Черноморието градът бил превзет от римляните.
След 12 г. Одесос станал част от провинция Мизия (по-късно Долна Мизия). Ползвал се с известни привилегии и автономия както и другите черноморски полиси. По времето на император Домициан до ръководството на Гордиан III Одесос имал право да сече лични бронзови монети. Търговията била оживена, внасяли се артикули от селищата по Мраморно и Егейско море, които по-късно се транспортирали до Марцианополис, Абритус, Никополис пъкъл Иструм и други
Извършените археологически разкопки разкриват остатъци от антични публични здания и уреди. В югоизточната част на града имало големи терми с повърхност от 7,5 дка, както и няколко по-малки бани, спектакъл, гимназион и палестра (за упражняване на спортни игри), храмове, голям брой работилници за направа на керамика, бронз и други
