The Haunted Wood — радостно навлизане в магията на детската фантастика
Очукани от лятото родители, които през последните няколко седмици на учебни ваканции са трансформирали безчет почистващи препарати за лули в бързо изхвърлени животни, разрушиха задоволително тесто за торта, с цел да се удавят всички плъхове в Хамелин и които в този момент могат ликуващо да разгласят PVA лепилото за празно, може да е мъчно да си визиите че преди по-малко от 200 години сме изпращали повече деца нагоре по комини, в сравнение с по пързалки.
Което (съжалявам, че ще го разочаровам) не е да се застъпва за връщане към такива правила, а да изтъкне, че нашата модерна идея за детството - време, когато се отдават на играта и невинността и са предпазени - към момента е релативно нов. И въпреки всичко този къс интервал е основал, както Сам Лийт документира в новата си книга The Haunted Wood, не един, а три златни века на детската литература.
Имаме шанс, че в никакъв случай не се падна на починалия Мартин Еймис, който счита детската литература за „ по-нисша “ форма, която би написал единствено в случай че има мозъчна...
Прочетете целия текст »
