Очите на тези личности продължават да докосват. Да въздействат. Да

Очите на тези персони не престават да допират. Да влияят. Да приказват

Има персони, които принадлежат на историята. Но има и такива, които надживяват времето си. Те не остават заключени в пожълтелите страници на книгите, нито в черно-белите фотографии на предишното. Те не престават да участват – в паметта, в културата, в духа на един град.

Бургас има щастието да бъде дом на такива хора.

Поетът Христо Фотев, нежната и светла Петя Дубарова, харизматичният артист Апостол Карамитев и огромният покровител Александър Георгиев – Коджакафалията. Четири фигури от предишното, с които всеки град би се гордял. Но те са наши. Бургаски хора.

И в това време – хора на своето време.

Признавам: гордея се с тях. И не бих желал да нарушавам покоя им. Историята има своето достолепие, а паметта – своята тишина. Но човешкото любознание е безгранично. Понякога то ни подтиква да надникнем оттатък границите на въображението.

Така се изкуших да предизвикам изкуствения разсъдък.
Заедно с него опитахме да моделираме облиците им такива, каквито може би биха били в днешно време, в случай че бяха наши съвременници, в случай че вървяха по същите улици, в случай че гледаха същото море.

Получиха се забавни резултати.

Съвременни облекла, друга хармония, нов подтекст. Но нещо остана непроменено. Очите. Погледът. Онова вътрешно наличие, което не може да бъде сменено нито от времето, нито от модата.

Очите на тези персони не престават да допират. Да влияят. Да приказват.

И в последна сметка за следващ път се потвърждава една елементарна истина: опаковката може да бъде значима, само че наличието е това, което остава.

Хора като тези четиримата биха спечелили уважението и възхищението на останалите, в който и век да ги поставиш. Както и да ги облечеш. Защото същинската стойност на една персона не зависи от времето, а от духа.

А духът, както знаем, няма възраст.
Христо Фотев Петя Дубарова Апостол Карамитев Александър Георгиев – Коджакафалията