Слоновете наистина помнят много
Очевидно е невероятно да се потвърди, че слоновете в никакъв случай не не помнят нищо – и наподобява е доста евентуално, че в действителност не помнят – само че изследванията демонстрират, че слоновете в действителност имат извънредно дълготрайни мемоари за избрани неща.
Например, през 1999 година една слоница на име Джени, която живее в Дома за слоновете в Хоенвалд, Тенеси, вижда различен слон на име Шърли, който преди малко е пристигнал в Дома, и мигновено се развълнува и тормози. След като прекараха малко време дружно, Ширли също се развълнува. Основателят на Дома, Карол Бъкли, разказва обстановката като „ прочувствено събиране “ сред „ двама очевидно остарели другари “. Двата слона започнаха да се сприятеляват и Бъкли споделя, че в никакъв случай не е била очевидец на нещо толкоз буйно, което не е експанзия.
Тази впечатляваща мощ на припомняне, без значение дали става въпрос за помнене на лица или събития, които се случват в природата, е считана за забележителна част от метода, по който слоновете оцеляват. Те нормално живеят до 80 години, когато са измежду природата, и образуват фамилни структури, ръководени от женска. Тя нормално е някоя от най-старите женски слонове в стадото и се счита, че има най-хубавата памет, макар че може просто да е най-опитната.
Как обаче тази дълга памет оказва помощ на слоновете? Едно изследване на университета в Съсекс сподели, че когато са изправени пред нещо непознато, стадото слоновете, чиято предводителка е на 55 години, са по-склонни да се сгушат в отбранителна позиция, в сравнение с слонове с предводителка на 35 години. По-възрастните слонове най-вероятно са имали към този момент опит със опасността, която в този момент се показва пред стадото, и си спомнят какво би трябвало да се направи, с цел да предупредят непознатия да не се занимава с тях или да се защитят.
През 1993 година откривателите изследват три стада слонове в националния парк на Танзания, Тарангир, по време на изключително мощна суша. Две от стадата напуснаха парка, когато ресурсите им свършват – всяко от стадата имаше матриарх на възраст сред 38 и 45 години. Стадото, което остава в парка, беше предвождано от слоница на на 33 години. От шестнадесетте дребни, които умират по време на сушата 10 бяха в третата група с по-млада главатарка. Знаеше се, че в региона е имало още една сходна суша през 1958-1961 година, което значи, че двете по-стари главатарки по това време са били минимум на 5 години и евентуално си спомнят събитието и надлежно знаят къде да отидат, когато нормалните източници на храна и вода спрат, до момента в който по-младата слоница не беше задоволително стара, с цел да си помни такива неща и не знаеше къде да отиде.
Учените не са съумели да дефинират тъкмо какъв брой е интелигентен един слон, само че съумяват да измерят неговото EQ или коефициент на енцефализация. Това дефинира размера на мозъка на животното по отношение на размера, който учените биха предположили, че има животно с подобен размер. Слоновете имат един от най-големите мозъци – приблизително по 10,5 кг на фона на човешкия, който е 3 кг. Въпреки това, хората нормално имат EQ към 7, до момента в който на слоновете то е към 1,88. За съпоставяне, шимпанзетата нормално имат към 2,5 EQ, а прасетата са с невисок резултат – 0.27. Спрямо този способ, слоновете се подреждат измежду най-умните същества в животинското царство.
…
Слоновете също по този начин участват измежду извънреден кръг от животни, който разпознава отраженията си в огледало. Освен това, зоната в мозъка им, която дава отговор за обонянието, е изключително дейна (все отново, с тези огромни носове…). Ползвайки единствено обонянието си, съгласно тестванията, слоновете могат да разпознаят до тридесет свои родственици единствено въз основа на аромата на урината им, без значение от времето, което е минало от последното им виждане, или в този случай, е помирисал тялото им. Слоновете също по този начин демонстрират признаци на тъга, когато се натъкнат на натрупа или на костите на умрял родственик. В едно изследване учените дават редица предмети на семейство слонове – те реагират най-силно, когато им се дават костите и бивниците на техен умрял родственик.
Миризмата и лика на членовете на фамилията и местата за хранене са най-забележителните неща, които слонът като че ли си спомня, измежду останалите умения за оцеляване. И е ясно, че спомените му могат да се простират в продължение на десетилетия, подпомагайки способността му да оцелява през относително дългия си живот. Така че можем да кажем, че слонът „ в никакъв случай не не помни “ не е пресилване.
