Очевидно е, че оригиналната стратегия на Владимир Путин да влезе

Очевидно е, че истинската тактика на Владимир Путин да влезе в Украйна и в границите на, в случай че не дни, то най-малко седмици, да завземи Киев и да „ конфигурира “ собствен обуздан режим там, не сработиха. Войната продължава към този момент повече от месец и половина, а обстановката сега наподобява по-скоро патова, макар че РФ има преимущество. Войските се отдръпнаха от позициите си край Киев преди повече от 10 дни, оставяйки след себе си опустошения и унищожени човешки животи. А до момента в който Украйна се пробва да се „ окопити “, в Донбасе в този момент се готви огромно нахлуване, което показва изрично, че съветската военна тактика се е трансформирала. Москва към този момент не води войната,за да причисли принудително Украйна към РФ. Путин към този момент не се и тормози от „ братоубийственото “ заличаване на цивилни и инфраструктура, които преди месец считаше за значими след триумфа на интервенцията. Сега редица градове там биват подлагани на невиждани от войната в Югославия заличавания, а Путин е сигурен, че няма мощ на света, която да го спре. Той дава тип на безусловно безразличен от острата реакция на Запада и това наподобява му харесва. Точно поради това войната в Украйна стана доста по-сложна – както за водене, по този начин и за анализиране. Основната цел пред Путин в този момент наподобява е основаването на псевдо-държава в едната част на Украйна – по този начин, както нацистка Германия е направила с Франция по време на Втората международна война, разделяйки страната на превзетата част и на така наречен „ Вишиска Франция “. Това ще е неговата победа. Междувременно обаче бомбардировките над източната част на страната ще трансфорат инфраструктурата в прахуляк и ще са нужни десетилетия да се възвърне. Дори и да има мир или съглашение, Путин резервира правото си да заплашва и в бъдеще Западна Украйна, в случай че усети, че Киев не прави това, което на него му харесва. А може ли Украйна да победи? За да се случи това би трябвало да се постави завършек на съветското военновъздушно предимство. Това може да стане единствено в случай че се употребяват по-модерни и с по-голям обхват системи за Противовъздушна отбрана. Може и да се наложи някои страни от НАТО да изпратят на Украйна остарели свои самолети, с цел да се възстановят загубите. На второ място би трябвало да се одобри, че Путин не води война единствено против Украйна и че дефицитът на провзии е ориентиран към Европа и Съединени американски щати. Военната машина на Украйна може единствено да пораства – в случай че обаче се подхранва от съдружници, които общо съставляват към 70% от международния БВП. А Путин не може да спре доставките на хранителни запаси и оръжия към Украйна от страните на НАТО в случай че не заплаши с нуклеарно оръжие. Пред Зеленски има няколко варианти, никоя от които обаче не води до безапелационна победа. Той може да опита да избута съветските сили към граничните територии на страната, където популацията приказва главно съветски, само че и където хората към този момент не са толкоз доброжелателни към Путин. Това може да докара до такива загуби за армията на РФ, че излагацията на Съединени американски щати след Афганистан да наподобява в очите на свтовната общественост като дребна. Възможно е той да търси и някакво съглашение с Русия по Черноморското крайбрежие. Може да се разбере с Путин и за дребна демилитаризирана зона и/или дребни замени на популации, които да подсигуряват, че Крим няма да се трансформира непрестанно полесражение. Всичко това не е победа за Украйна, само че най-малко е нещо. И то е доста повече от това, което всички си представяха при започване на войната след 24 февруари 2022 г.