Насилник бие жена в парк - полицаите не го закачат, искат да пишат на друг акт за кучето му
Очевидец на много тревожна преживелица в Пещера споделя във собствен пост, качен във фейсбук, на какво е станал очевидец. Мъжът споделя, че до момента в който седял в централния парк на Пещера, станал очевидец на принуждение над жена и се намесил, също по този начин извикал и полиция, която по негови думи - не направила нищо, а насилникът си тръгнал изцяло безнаказан и несмущаван от полицията.
Ето и цялостния роман на мъжа:
" Набиха жена в централния парк на гр. Пещера. Намесих се. Повиках полиция. Полицията нищо не неправи. Насилникът си потегли. Това е късата история. Ето и по дългата. Малко ще е като докладна бележка, която може би служителите на реда няма да сформират или в случай че сформират ще е с погрешно наличие.
Седим си в парка и чуваме писъци на жена, съпроводени с този характерен звук от удар по тяло, крещене: “Ще те убия”, последван от женски рев. Трябваха ми към две секунди да се насочва към случая. На място откривам, жена просната на земята и ридаеща. На скамейка седи мъж-каубой и до него колело.
С още един мъж с куче започнахме да го разпитваме какво прави, за какво бие дамата. Обяснявам на индивида, че ще повикам полиция. Той ми се смее в лицето. Обадих се на 112. Казах си имената и обясних за случилото се. Пристигнаха два полицейски автомобила. Обясних на служителите на реда какво съм видял – удари закани, викове, рухване на земята, писъци на жена. Посочих причинителя.
Полицаите очевидно са възприели, че посочвам другия човек, с който се бяхме притекли на помощ. Поискаха му на него персоналната карта, не на насилника. Отведоха го към полицейската кола. Аз ги последвах и попитах служителите на реда какво се случва и че в действителност причинителят е различен. Казах им няколко пъти, ето ми персоналната карта, вземе ми данните, аз ще потвърждавам по какъв начин оня човек би дамата и я заплашваше, че ще я убие. Те очевидно загряха какво е станало, само че до момента в който аз се разправях с тях, човекът-насилник изчезна или просто служителите на реда го оставиха да си тръгне.
Същевременно започнаха да изясняват на другия очевидец по какъв начин ще му напишат акт за това, че кучето му е без намордник. Към мен се обърнаха с – " Ти доста знаеш, да не си работил като служител на реда? ", Започнаха да ми изясняват, че тази жена я познават и това не е първият случай (явно намекнаха, че си го заслужава). Тя била парцал, това се пробваха да ми кажат. Нямало да подаде тъжба. Аз им обясних, че хулиганството по член 325 е от общ темперамент и тъжба не би трябвало, и че съм очевидец на това непочтено държание.
Нищо! Гледаха ме с удивление, все едно съм извънземно. Обясних им, че в доста сходни случаи след принуждение и непредприемане на ограничения, се стига до убийства. Това се посрещна с някаква подигравка. Пак подчертаха, че доста зная.
Казах им, че мога да подам сигнал против тях и да пиша до Министъра на вътрешните работи, в случай че би трябвало. Отговорът беше – " Ако искаш и в този момент му се обади ".
Всички си тръгнахме. Някакво възприятие на извънредно изтощение ме обзе, само че и ентусиазъм да не оставям тази история по този начин. С каквито средства имам по закон с такива ще се опитам да поправя този парадокс. ".
Ето и цялостния роман на мъжа:
" Набиха жена в централния парк на гр. Пещера. Намесих се. Повиках полиция. Полицията нищо не неправи. Насилникът си потегли. Това е късата история. Ето и по дългата. Малко ще е като докладна бележка, която може би служителите на реда няма да сформират или в случай че сформират ще е с погрешно наличие.
Седим си в парка и чуваме писъци на жена, съпроводени с този характерен звук от удар по тяло, крещене: “Ще те убия”, последван от женски рев. Трябваха ми към две секунди да се насочва към случая. На място откривам, жена просната на земята и ридаеща. На скамейка седи мъж-каубой и до него колело.
С още един мъж с куче започнахме да го разпитваме какво прави, за какво бие дамата. Обяснявам на индивида, че ще повикам полиция. Той ми се смее в лицето. Обадих се на 112. Казах си имената и обясних за случилото се. Пристигнаха два полицейски автомобила. Обясних на служителите на реда какво съм видял – удари закани, викове, рухване на земята, писъци на жена. Посочих причинителя.
Полицаите очевидно са възприели, че посочвам другия човек, с който се бяхме притекли на помощ. Поискаха му на него персоналната карта, не на насилника. Отведоха го към полицейската кола. Аз ги последвах и попитах служителите на реда какво се случва и че в действителност причинителят е различен. Казах им няколко пъти, ето ми персоналната карта, вземе ми данните, аз ще потвърждавам по какъв начин оня човек би дамата и я заплашваше, че ще я убие. Те очевидно загряха какво е станало, само че до момента в който аз се разправях с тях, човекът-насилник изчезна или просто служителите на реда го оставиха да си тръгне.
Същевременно започнаха да изясняват на другия очевидец по какъв начин ще му напишат акт за това, че кучето му е без намордник. Към мен се обърнаха с – " Ти доста знаеш, да не си работил като служител на реда? ", Започнаха да ми изясняват, че тази жена я познават и това не е първият случай (явно намекнаха, че си го заслужава). Тя била парцал, това се пробваха да ми кажат. Нямало да подаде тъжба. Аз им обясних, че хулиганството по член 325 е от общ темперамент и тъжба не би трябвало, и че съм очевидец на това непочтено държание.
Нищо! Гледаха ме с удивление, все едно съм извънземно. Обясних им, че в доста сходни случаи след принуждение и непредприемане на ограничения, се стига до убийства. Това се посрещна с някаква подигравка. Пак подчертаха, че доста зная.
Казах им, че мога да подам сигнал против тях и да пиша до Министъра на вътрешните работи, в случай че би трябвало. Отговорът беше – " Ако искаш и в този момент му се обади ".
Всички си тръгнахме. Някакво възприятие на извънредно изтощение ме обзе, само че и ентусиазъм да не оставям тази история по този начин. С каквито средства имам по закон с такива ще се опитам да поправя този парадокс. ".
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ