Очертава се втори пореден парламент да не успее да състави

Очертава се втори следващ парламент да не успее да сформира държавно управление. В момента, в който пиша тези редове, Българска социалистическа партия към момента не е върнала мандата, само че скоро ще го направи. Както наподобява ни предстоят нови парламентарни избори в края на годината (може би дружно с постоянните президентски). Основна причина за това крушение е нетипичното разделяне на партиите в сегашния и предходния парламент. В естествена политическа обстановка партиите се разделят съгласно техните идеологически визии – на леви и десни, на демократични и консервативни, на глобалистки и националистически… Сега обаче водещо е разделянето на „ партии на смяната “ (ИТН, Демократична България, ИБНИ) против „ партии на статуквото “ (ГЕРБ, Българска социалистическа партия, ДПС). „ Партиите на смяната “ не събират болшинство, а в това време не са склонни  на компромис с който и да е от „ статуквото “. „ Партиите на статуквото “ чисто математически имат болшинство, само че също по този начин имат и задръжки да се коалират по сред си – първите две партии до неотдавна въплъщаваха класическото опълчване сред десница и левица, а третата по традиция е допустимо най-нежелания съдружен сътрудник. В добавка това разделяне прави по този начин, че 46-ото Народно заседание да се окаже много „ постно “ откъм законотворчество. Не, че 45-ото бе кой знае какъв брой продуктивно… Това, което се случва през последните месеци, е изцяло естествена част от парламентарната народна власт. Нелицеприятна, само че естествена. В последна сметка, ние, жителите, в качеството си на суверен, произвеждаме тези парламенти и те отразяват публичните настроения. Дотук се стигна след насъбраното публично неспокойствие по отношение на ръководството на кабинета „ Борисов 3 “, което от лятото на предходната година ескалира в ежедневни митинги. Прибавяме и обстоятелството, че на значително български жители към този момент им бе писнало страната да се ръководи от Политическа партия ГЕРБ (с къси спирания от 2009 година насам). Политическите субекти, които в този момент назоваваме „ партии на смяната “, се трансфораха в изразител на това неодобрение – към ГЕРБ, само че и към всички останали одобрени във времето партии. Внушава се, че „ смяната “ обезателно е нещо положително, а „ статуквото “ наложително нещо неприятно. Което е голяма илюзия. В реалност сред 1989 и 1997 година в страната имаме „ ръководство на смяната “ (от комунизъм към демокрация), а сред февруари 1997 и май 2021 година – „ ръководство на статуквото “ (всички кабинети сред „ Софиянски “ и „ Борисов 3 “ в това число, макар своите разлики, водеха страната в една и съща посока). Управлението до 1997 година донесе икономическа съсипия, компрометиране на държавността и деградация на публичните връзки. Едната огромна партия тогава (СДС) главно се водеше по акъла на задгранични съветници, които също не бяха в час. Другата огромна партия (БСП) се опитваше да направи хибрид сред социализъм и демокрация/пазарна стопанска система, който да комбинира обществената сигурност на първото с плодовете на второто. Някакъв „ трети път “, който по думите на Филип Димитров (тогава водач на СДС) „ води към Третия свят “. В последна сметка ръководството на Българска социалистическа партия докара апетит в спокойно време в края на 20-и век в европейска страна. Да, в един интервал имаше хора, които се хранеха един път на два-три дни. И изцяло разумно народът изгони Българска социалистическа партия от властта с камъни. Между 1997 и 2021 година, т.е. при по този начин омразното „ статукво “, Брутният вътрешен продукт се усили няколко пъти. България беше извадена от унизителния „ черен визов лист “ на Шенгенското съглашение, а понастоящем българският паспорт дава право на безвизово влизане в над 140 страни по света. През 2004 година страната се върна в групата на високо развитите страни (по Индекс на човешко развитие), откъдето беше изпаднала в средата на 90-те (нали запомнихте фразата за „ третия път “ и Третия свят?); в този момент даже се намираме в още по-горната група на доста високо развитите страни. Влязохме в НАТО и Европейски Съюз – нещо, което при започване на прехода изглеждаше като научна фантастика. Общо взето, тръгнахме от опашките за самун и кисело мляко и стигнахме до опашките по автомагистралата за Гърция. Сега обаче очевидно сме навлезли в нов интервал на „ смяна “ – на напред във времето вместо обективните провокации пред ръководството (COVID-19, стопански последствия от пандемията, мигрантски напън, параметри на „ Зелената договорка “) излиза реваншизма на „ новите “ против „ старите “, а неналичието на компромис довежда до патова обстановка. Невъзможността да се сглоби болшинство води до служебно ръководство, което единствено по себе си не е наложително по-лошо, само че удължава „ празния ход “ на парламентаризма и демокрацията. Нереализираните мандати за държавно управление са неприятна вест, тъй като най-вероятно водят до „ още от същото “ – сходно съответствие, с някои разнообразни нюанси, и в 47-ото Народно заседание. За да продължим напред, „ партиите на смяната “ би трябвало да вземат участие във властта. Тяхното ръководство може да се окаже по-лошо от това, против което стачкуваха (а може и да е по-добро, кой знае), само че до момента в който не станат част от ръководството (и обвързваните с него отговорности), напрежението няма да спадне. Едва тогава гласоподавателят ще ги оцени и като управленци, а освен като кресливи критикуващи. Сегашната политическа рецесия бе провокирана не от някакъв прелом (да, пандемията е налице, само че не поради нея се стигна до днешното положение), а от непоносимостта на огромна част от гласоподавателите към корупцията, мафията, задкулисието и олигархичните зависимости. Едни хора им дават обещание, че могат да се оправят с всичко това (дали в действителност могат е доста дълга тема) и до момента в който не им се даде късмет, ще продължат с крясъците и контрапродуктивното държание. Затова просто би трябвало да си изсърбаме това, което сме надробили (като гласоподаватели). Няма по какъв начин иначе. Може да се окаже горчиво, само че е единствения метод да се научим да носим отговорност за избора си. Димитър Петров, коментар за Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.