„Последната любовна песен“ от Лусинда Райли за първи път на български
Очаквайте за първи път на български един от ранните романи на Лусинда Райли. „ Последната любовна ария “ е р азтърсваща история за обич и загуба – от провинциална Ирландия до блестящия Лондон от 60-те години на ХХ век.
За авторката
Лусинда Райли (1965 – 2021) стартира кариерата си като актриса. Публикува първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и не престават да вълнуват читателите по целия свят. От тях в международен мащаб са продадени над седемдесет милиона екземпляра. През 2024 година Лусинда Райли беше наградена посмъртно с оценката „ Златен Пан “.
Сега „ Хермес “ показва „ Последната любовна ария “. Ето какво споделя синът на Лусинда Райли за книгата.
„ Последната любовна ария бе оповестен през 1997 година със заглавието Да те изгубя. За мен тази книга е изключително специфична поради мястото, на което се развива действието. Както доста читатели знаят, въпреки да бе родена в Лисбърн, Северна Ирландия, майка ми постоянно усещаше за собствен нравствен дом Западен Корк. Малко след раждането ми при започване на 90-те ние се преместихме от Англия в Клонакилти. Любимите ми детски мемоари са неразривно свързани с поразително красивия пейзаж на крайбрежието – скритите заливчета на плажа Инчидони, където майка ми разказваше истории за пакостливите феи, които ги обитаваха. След това се сгрявахме в някоя от приветливите кръчми на Клон и се надявахме онлайн осъществяване от цигулар или флейтист. Местната атмосфера на музика и легенди караше въображението ми да се вихри и не е учудващо, че Ирландия се слави с някои от най-изящните литературни мозъци.
Последната любовна ария в доста връзки е отдаване на респект към Западен Корк. Не желая да издавам прекалено много от сюжета, само че е ясно, че ярките светлини на лондонската Карнаби Стрийт бледнеят пред Дивия атлантически път.
Стилът на Лусинда се разпознава незабавно. На тези страници ще откриете буйна обич, трагична загуба и несъмнено, загадка от предишното, която заплашва да унищожи бъдещето. “
Хари Уитакър, 2025 година
За книгата
Сорка О’Донован мечтае за завършения надалеч от крайбрежното селце в Ирландия, където е израснала. Когато среща харизматичния, само че безпаричен музикант Кон Дейли, животът ѝ се прекатурва вечно. Двамата отпътуват за Лондон с огромни очаквания, само че бързо се сблъскват с действителността на имигрантството. И тогава, на ръба на отчаянието, Кон и рок бандата му пробиват в музикалния бизнес. Двамата влюбени откриват охолния живот, само че и тъмната страна на славата. Смъртни закани и мрачни секрети от предишното заплашват всичко, което са построили.
Двайсет години по-късно, рок бандата е напът да се събере за величествен благотворителен концерт. Но Кон Дейли, покорил сърцата нацяло потомство, е в неопределеност от десетилетие.
Само един човек може да разкрие случилото се преди толкоз години. И той е твърдо решен да разкрие истината, тъй като, в случай че Кон Дейли са появи преди този момент, историята ще се повтори, а последствията ще бъдат трагични.
Откъс
Пролог
Лондон, юни 1986 година
В стаята с тв приемника постоянно имаше остарели вестници, само че тя в никакъв случай не демонстрираше интерес към новините. Понякога ги събираше и преглеждаше кръстословиците. Това ненапълно разсейваше скуката. И в този момент взе броевете на „ Сън “ и „ Мирър “, покрити с петна от чай, пъхна ги под мишница и се запъти към килията си. Слава богу, беше празна. Мюриъл бе отишла в банята.
Тя се настани на леглото си и взе първия вестник от купчината. Докато го разлистваше в търсене на страницата с ребусите, отсреща си видя познато лице. Наложи си да не му обръща внимание и обърна страницата.
Той към момента бе доста огромна звезда. Откакто изчезна преди години, личността му доближи паметен статут. Във вестниците неизбежно се появяваше по някоя негова фотография.
Тя се опита да не мисли за предишното. Когато откри кръстословицата, извади писалка от джоба на гащеризона си и стартира да попълня буквите, дъвчейки я понякога. Както и очакваше обаче, концентрацията ѝ се бе изпарила.
Накрая се съобщи и обърна отново на страницата, с цел да прочете.
Ела си, Кон!
Днес бе обявено, че сензацията от 60-те „ Фишърмен “ ще се съберат на сцената на стадион „ Уембли “ за идния разпродаден концерт „ Музика за живот “. Звезди от предишното и сегашното ще пеят в поддръжка на Африка този уикенд, само че въпросът, който си задават всички, е… ще се появи ли Кон Дейли? Вокалистът на „ Фишърмен “ не е виждан от повече от десетилетие.
Тя се отпусна по тил с вестника в скута. Научила се бе да остава безчувствена за страстите. Само по този начин можеше да оцелее тук. Докато лежеше и се взираше в пукнатината на тавана, която с времето се бе удължила от сантиметър-два до съвсем трийсет, по лицето ѝ мина усмивка.
Удоволствие ли изпитваше?
Не, не напълно.
Отдавна бе престанала да има вяра в ориста. И въпреки всичко щастливо съвпадане бе, че в случай че всичко минеше добре пред комисията по освобождение след две седмици, тя щеше да излезе от пандиза тъкмо преди историческото събиране на групата за осъществяването им на „ Уембли “.
Вечерта, когато осветлението в килията премигна три пъти, с цел да покаже какъв брой остава до гасенето на лампите, тя стана да си измие зъбите. После взе четирите хапчета, които надзирателката преди малко ѝ бе дала, и ги пусна в канала. Те се завъртяха и водата ги засмука.
Когато се обърна, видя Мюриъл да я гледа ужасена.
– Божичко, скъпа, какви ги вършиш? Повече няма да ти дадат. Нали ги знаеш какви са?
Тя се качи безшумно на леглото си.
– Няма проблем, Мюриъл. Повече не ми трябват. Лека нощ.
След малко светлините изгаснаха.
Вместо бързо да изпадне в нормалния разтревожен сън под влияние на медикаментите, тя се усещаше изцяло будна.
Щеше да отнеме известно време организмът ѝ да се почисти от предходната доза и мозъкът ѝ да се проясни, само че щеше да се оправи. Трябваше.
Позволи си да нахълта безмилостно в паметта си, да остави гнева да излезе на повърхността. Болката щеше да ѝ дава мощ и да подхранва потребността от възмездие.
За авторката
Лусинда Райли (1965 – 2021) стартира кариерата си като актриса. Публикува първата си книга, когато е на двайсет и четири години. Днес романите й са преведени на трийсет и седем езика и не престават да вълнуват читателите по целия свят. От тях в международен мащаб са продадени над седемдесет милиона екземпляра. През 2024 година Лусинда Райли беше наградена посмъртно с оценката „ Златен Пан “.
Сега „ Хермес “ показва „ Последната любовна ария “. Ето какво споделя синът на Лусинда Райли за книгата.
„ Последната любовна ария бе оповестен през 1997 година със заглавието Да те изгубя. За мен тази книга е изключително специфична поради мястото, на което се развива действието. Както доста читатели знаят, въпреки да бе родена в Лисбърн, Северна Ирландия, майка ми постоянно усещаше за собствен нравствен дом Западен Корк. Малко след раждането ми при започване на 90-те ние се преместихме от Англия в Клонакилти. Любимите ми детски мемоари са неразривно свързани с поразително красивия пейзаж на крайбрежието – скритите заливчета на плажа Инчидони, където майка ми разказваше истории за пакостливите феи, които ги обитаваха. След това се сгрявахме в някоя от приветливите кръчми на Клон и се надявахме онлайн осъществяване от цигулар или флейтист. Местната атмосфера на музика и легенди караше въображението ми да се вихри и не е учудващо, че Ирландия се слави с някои от най-изящните литературни мозъци.
Последната любовна ария в доста връзки е отдаване на респект към Западен Корк. Не желая да издавам прекалено много от сюжета, само че е ясно, че ярките светлини на лондонската Карнаби Стрийт бледнеят пред Дивия атлантически път.
Стилът на Лусинда се разпознава незабавно. На тези страници ще откриете буйна обич, трагична загуба и несъмнено, загадка от предишното, която заплашва да унищожи бъдещето. “
Хари Уитакър, 2025 година
За книгата
Сорка О’Донован мечтае за завършения надалеч от крайбрежното селце в Ирландия, където е израснала. Когато среща харизматичния, само че безпаричен музикант Кон Дейли, животът ѝ се прекатурва вечно. Двамата отпътуват за Лондон с огромни очаквания, само че бързо се сблъскват с действителността на имигрантството. И тогава, на ръба на отчаянието, Кон и рок бандата му пробиват в музикалния бизнес. Двамата влюбени откриват охолния живот, само че и тъмната страна на славата. Смъртни закани и мрачни секрети от предишното заплашват всичко, което са построили.
Двайсет години по-късно, рок бандата е напът да се събере за величествен благотворителен концерт. Но Кон Дейли, покорил сърцата нацяло потомство, е в неопределеност от десетилетие.
Само един човек може да разкрие случилото се преди толкоз години. И той е твърдо решен да разкрие истината, тъй като, в случай че Кон Дейли са появи преди този момент, историята ще се повтори, а последствията ще бъдат трагични.
Откъс
Пролог
Лондон, юни 1986 година
В стаята с тв приемника постоянно имаше остарели вестници, само че тя в никакъв случай не демонстрираше интерес към новините. Понякога ги събираше и преглеждаше кръстословиците. Това ненапълно разсейваше скуката. И в този момент взе броевете на „ Сън “ и „ Мирър “, покрити с петна от чай, пъхна ги под мишница и се запъти към килията си. Слава богу, беше празна. Мюриъл бе отишла в банята.
Тя се настани на леглото си и взе първия вестник от купчината. Докато го разлистваше в търсене на страницата с ребусите, отсреща си видя познато лице. Наложи си да не му обръща внимание и обърна страницата.
Той към момента бе доста огромна звезда. Откакто изчезна преди години, личността му доближи паметен статут. Във вестниците неизбежно се появяваше по някоя негова фотография.
Тя се опита да не мисли за предишното. Когато откри кръстословицата, извади писалка от джоба на гащеризона си и стартира да попълня буквите, дъвчейки я понякога. Както и очакваше обаче, концентрацията ѝ се бе изпарила.
Накрая се съобщи и обърна отново на страницата, с цел да прочете.
Ела си, Кон!
Днес бе обявено, че сензацията от 60-те „ Фишърмен “ ще се съберат на сцената на стадион „ Уембли “ за идния разпродаден концерт „ Музика за живот “. Звезди от предишното и сегашното ще пеят в поддръжка на Африка този уикенд, само че въпросът, който си задават всички, е… ще се появи ли Кон Дейли? Вокалистът на „ Фишърмен “ не е виждан от повече от десетилетие.
Тя се отпусна по тил с вестника в скута. Научила се бе да остава безчувствена за страстите. Само по този начин можеше да оцелее тук. Докато лежеше и се взираше в пукнатината на тавана, която с времето се бе удължила от сантиметър-два до съвсем трийсет, по лицето ѝ мина усмивка.
Удоволствие ли изпитваше?
Не, не напълно.
Отдавна бе престанала да има вяра в ориста. И въпреки всичко щастливо съвпадане бе, че в случай че всичко минеше добре пред комисията по освобождение след две седмици, тя щеше да излезе от пандиза тъкмо преди историческото събиране на групата за осъществяването им на „ Уембли “.
Вечерта, когато осветлението в килията премигна три пъти, с цел да покаже какъв брой остава до гасенето на лампите, тя стана да си измие зъбите. После взе четирите хапчета, които надзирателката преди малко ѝ бе дала, и ги пусна в канала. Те се завъртяха и водата ги засмука.
Когато се обърна, видя Мюриъл да я гледа ужасена.
– Божичко, скъпа, какви ги вършиш? Повече няма да ти дадат. Нали ги знаеш какви са?
Тя се качи безшумно на леглото си.
– Няма проблем, Мюриъл. Повече не ми трябват. Лека нощ.
След малко светлините изгаснаха.
Вместо бързо да изпадне в нормалния разтревожен сън под влияние на медикаментите, тя се усещаше изцяло будна.
Щеше да отнеме известно време организмът ѝ да се почисти от предходната доза и мозъкът ѝ да се проясни, само че щеше да се оправи. Трябваше.
Позволи си да нахълта безмилостно в паметта си, да остави гнева да излезе на повърхността. Болката щеше да ѝ дава мощ и да подхранва потребността от възмездие.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ