Русия и Турция се разбраха за Идлиб
Очакваното нахлуване на сирийската войска в Идлиб, последната по-голяма следена от бунтовниците зона на сирийска територия, бе анулирано безусловно в последната минута след съглашение сред съветския президент Владимир Путин и турския му сътрудник Реджеп Ердоган. Това стана, откакто разговаряха на четири очи в Сочи - четвъртата среща сред двамата за тази година.
Според постигнатата договореност ще се сътвори демилитаризирана зона сред държавните и бунтовническите сили. Тя ще е с ширина сред 15 и 20 км и ще бъде охранявана от взаимни турско-руски военни патрули. Намеренията са зоната да стане факт до 15 октомври, като всички тежки оръжия ще бъдат изтеглени от нея, а радикалните бунтовници, в това число и "Джебхат ан Нусра ", която е обвързвана с "Ал Кайда ", ще би трябвало да я изоставен. Предвижда се и възобновяване на директното придвижване по трасетата Алепо - Латакия и Алепо - Хама не по-късно от края на годината.
Макар че съглашението не дава отговор на дълготрайните ползи на държавното управление в Дамаск, което желае да си възвърне контрола над допустимо най-голяма част от територията на Сирия, може да се счита, че то е комфортно за основния му съдружник и настойник - Русия. На първо място тя е заинтригувана от обезпечаване на сигурността на военновъздушната й база в Хмеймим, която от време на време е обект на офанзиви от размирен формирования. Нападенията бяха проведени от територии, които съгласно новото съглашение ще преминат под контрола на турската войска - което значи, че Турция ще носи отговорност за всевъзможни по-нататъшни дейности против съветската база.
Организираната чрез основаването на демилитаризираната зона обсада на провинция Идлиб в настоящия миг е в интерес и на сирийския режим. Турция, въпреки и индиректно, се трансформира в поръчител на сигурността му при положение на дейности на радикалните размирен групировки против региони, следени от силите на Асад. Нещо повече, вследствие на руско-турската договореност бойците на "Джебхат ан Нусра " е належащо да се изтеглят на север - в региони, попадащи в турската сфера на въздействие.
Трябва да се означи, че наземна интервенция в Идлиб би могла да провокира сериозна опозиция от въоръжената съпротива. Особена компликация за сирийските сили ще съставлява конфликтът с уйгурските джихадисти от така наречен Ислямска партия на Туркестан - формация, която по принцип се дистанцира от останалите размирен въоръжени формирования заради етническите си разлики с тях, само че е считана за не по-малко боеспособна от "Джебхат ан Нусра ". Овладяването на заеманите от нея планински региони ще коства обилни загуби за държавните войски и не би им разрешил да извършат бързо нахлуване, каквото съумяха да провеждат на юг против групировките към израелската граница.
Има и още една детайлност, която не трябва да бъде подценявана. През последните месеци сирийската войска извърши сполучливи дейности против размирен анклави из цялата територия на страната и всички завършваха по подобен метод: на най-непримиримите бунтовници се предоставяше опция да се качат със или без фамилиите си на рейсове, които ги откарваха точно в Идлиб. Тоест северната провинция, която така и така е бунтовническата зона с най-голямо население, стана конгломерат на гневни съперници на режима, събрани от цяла Сирия. Но за разлика от досегашните конфликти, джихадистите от Идлиб не биха могли да бъдат откарани на никое място - изборът пред тях ще е или да се покорят на режима на Асад, или да се опитат да избягат в Турция, само че това е последното, което Анкара би желала.
Всъщност Турция има интерес от ликвидирането на най-радикалните групировки, които биха заели антитурски позиции на идните договаряния сред Турция и сирийската съпротива. В рамките на плана за демилитаризация на Идлиб, който Анкара се пробва да осъществя от 2017-а, напъните на Реджеп Ердоган са ориентирани към образуването на протурско лоби. Централна роля в него се отрежда на така наречен Народен фронт за освобождението на Идлиб, само че за радикални групировки от вида на "Джебхат ан Нусра " не се планува място.
Може би най-важната последица от съглашението в Сочи обаче е, че Русия и Турция се пробваха да лимитират опцията за въздействие върху Идлиб на други страни, които не са част от договорката. Създаването на взаимната демилитаризирана зона е очевиден сигнал за доближаването на Москва и Анкара като съществени гаранти на мира в района - за сметка освен на западните страни отпред със Съединените щати, само че и на Иран.
Според постигнатата договореност ще се сътвори демилитаризирана зона сред държавните и бунтовническите сили. Тя ще е с ширина сред 15 и 20 км и ще бъде охранявана от взаимни турско-руски военни патрули. Намеренията са зоната да стане факт до 15 октомври, като всички тежки оръжия ще бъдат изтеглени от нея, а радикалните бунтовници, в това число и "Джебхат ан Нусра ", която е обвързвана с "Ал Кайда ", ще би трябвало да я изоставен. Предвижда се и възобновяване на директното придвижване по трасетата Алепо - Латакия и Алепо - Хама не по-късно от края на годината.
Макар че съглашението не дава отговор на дълготрайните ползи на държавното управление в Дамаск, което желае да си възвърне контрола над допустимо най-голяма част от територията на Сирия, може да се счита, че то е комфортно за основния му съдружник и настойник - Русия. На първо място тя е заинтригувана от обезпечаване на сигурността на военновъздушната й база в Хмеймим, която от време на време е обект на офанзиви от размирен формирования. Нападенията бяха проведени от територии, които съгласно новото съглашение ще преминат под контрола на турската войска - което значи, че Турция ще носи отговорност за всевъзможни по-нататъшни дейности против съветската база.
Организираната чрез основаването на демилитаризираната зона обсада на провинция Идлиб в настоящия миг е в интерес и на сирийския режим. Турция, въпреки и индиректно, се трансформира в поръчител на сигурността му при положение на дейности на радикалните размирен групировки против региони, следени от силите на Асад. Нещо повече, вследствие на руско-турската договореност бойците на "Джебхат ан Нусра " е належащо да се изтеглят на север - в региони, попадащи в турската сфера на въздействие.
Трябва да се означи, че наземна интервенция в Идлиб би могла да провокира сериозна опозиция от въоръжената съпротива. Особена компликация за сирийските сили ще съставлява конфликтът с уйгурските джихадисти от така наречен Ислямска партия на Туркестан - формация, която по принцип се дистанцира от останалите размирен въоръжени формирования заради етническите си разлики с тях, само че е считана за не по-малко боеспособна от "Джебхат ан Нусра ". Овладяването на заеманите от нея планински региони ще коства обилни загуби за държавните войски и не би им разрешил да извършат бързо нахлуване, каквото съумяха да провеждат на юг против групировките към израелската граница.
Има и още една детайлност, която не трябва да бъде подценявана. През последните месеци сирийската войска извърши сполучливи дейности против размирен анклави из цялата територия на страната и всички завършваха по подобен метод: на най-непримиримите бунтовници се предоставяше опция да се качат със или без фамилиите си на рейсове, които ги откарваха точно в Идлиб. Тоест северната провинция, която така и така е бунтовническата зона с най-голямо население, стана конгломерат на гневни съперници на режима, събрани от цяла Сирия. Но за разлика от досегашните конфликти, джихадистите от Идлиб не биха могли да бъдат откарани на никое място - изборът пред тях ще е или да се покорят на режима на Асад, или да се опитат да избягат в Турция, само че това е последното, което Анкара би желала.
Всъщност Турция има интерес от ликвидирането на най-радикалните групировки, които биха заели антитурски позиции на идните договаряния сред Турция и сирийската съпротива. В рамките на плана за демилитаризация на Идлиб, който Анкара се пробва да осъществя от 2017-а, напъните на Реджеп Ердоган са ориентирани към образуването на протурско лоби. Централна роля в него се отрежда на така наречен Народен фронт за освобождението на Идлиб, само че за радикални групировки от вида на "Джебхат ан Нусра " не се планува място.
Може би най-важната последица от съглашението в Сочи обаче е, че Русия и Турция се пробваха да лимитират опцията за въздействие върху Идлиб на други страни, които не са част от договорката. Създаването на взаимната демилитаризирана зона е очевиден сигнал за доближаването на Москва и Анкара като съществени гаранти на мира в района - за сметка освен на западните страни отпред със Съединените щати, само че и на Иран.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ