Очаквано, но сякаш неусетно вече сме под седем милиона. Данните

Очаквано, само че като че ли незабелязано към този момент сме под седем милиона. Данните на националната статистика, които бяха показани в края на седмицата са основата, върху която стъпват всички останали процеси, които образуват българската действителност през днешния ден.

Процеси, които са вследствие на свиването ни като народ и предопределят политическата, икономическата и обществената картина в страната. По-малко хора, по-малко сила за промени.

През седмицата видяхме и първата ясна снимка на черна дупка. Изкушените от астрономията знаят по какъв начин една звезда се трансформира в черна дупка. Това се случва вследствие на нарушение в салдото на взаимоотношение на две противоположни по посока сили.

От една страна са нуклеарните изригвания навътре в звездата, които я карат да се стреми към безпределно разширение и въпреки това гравитацията, която посредством натиска си, я поддържа цяла. Когато тези изригвания изгубят своята мощ и интензитет, понижава и силата.

Така, под натиска на гравитацията звездата стартира да се свива, до момента в който не изчезне като че ли в никакъв случай не е съществувала.

Тези закони на физиката и на Вселената са толкоз универсални за всяка област на живота. Ако в едно общество стартира да угасва огъня, в случай че то изгуби своята вътрешна динамичност и гражданска сила, то стартира да се свива към вътрешността си. Свиващите се общества гледат към себе си и все по-малко мислят за протичащото се оттатък. А гравитацията, с изключение на политическа, икономическа и обществена, е мощ, идваща от заобикалящото същото това общество пространство. То мачка все по-отслабващите нации, под напора на световните процеси.

По данните на националната статистика междинната възраст на българина към този момент е 43 години и осем месеца. И този човек е изтощен. На моменти, той се усеща като пенсионер без да се е пенсионирал. На него към този момент, или му е през... или се хвърля в крайности. Той не има вяра на никого и не се стреми към нищо, което да е в страни от бита. Той се усеща все по-смазан от тежеста на гравитацията.

Нови, над 30 000 души са напуснали България единствено за предходната година. Всеки втори е в златната си, трудоспособна възраст. Тези хора ще липсват на българската стопанска система, те ще са тези изчезнали на задграничните вложители, които все по-трудно възнамеряват напредък на бизнеса си поради намаляващата работна ръка.

Но можем ли да ги упрекваме? Всеки търси персоналното си благополучие, за него и за неговото семейство. Никой не би трябвало да пропилява най-хубавите си години, с цел да е трагичен. На тези хора не им е елементарно, никога. Много от тях не съумяват, само че най-малко пробват. Трябва да сме Сигурни и че доста от тях са подготвени да се върнат.

Когато още веднъж се събере сериозна маса от гражданска сила, която с нова мощ да разпали огъня в нашето обществото. Със същата мощ, която да върне салдото, който разрешава да една звезда да се уголемява, без да бъде смазвана от гравитацията.

Логичният въпрос е - има ли капацитет въобще през днешния ден да се породи сходна сила? И знаете ли, отговорът не се крие в политическата гравитация, а е по-скоро резултат на все по-слабите вътрешни съпротивителни сили.

Нека бъдем реалисти - свиването ще продължи. Въпросът е до по кое време?