Очаквано Делян Пеевски успя да грабне етикета ДПС и по

Очаквано Делян Пеевски съумя да грабне етикета Движение за права и свободи и по този метод завоюва преимущество в конкуренцията с групировката на Ахмед Доган. Сега името и абревиатурата Движение за права и свободи ще е актив на Делян Пеевски, а съперниците му ще би трябвало да разчитат най-много на разпознаваемите си лица в своята акция, която няма да е лесна.
Пеевски завоюва преимущество, само че цената е висока
Но цената на това преимущество е висока за господин Пеевски: реализира го, потвърждавайки най-сериозните рецензии на своите съперници. А точно, че разполага с неофициален и нелегитимен надзор върху сякаш самостоятелни институции като ЦИК и Върховен административен съд, които в последна сметка обслужиха неговите ползи.

ЦИК в тази ситуация е по-малко отговорна/виновна, тъй като тя най-малко опита да вземе кардинално и правно издържано решение. Това решение трябваше да е Движение за права и свободи да не се яви като партия или коалиция на тези избори, тъй като сега Движението е блокирано. То има двама равноправни ръководители, които спорят между тях. А другите органи, които биха могли да разрешат тези разногласия, не могат да съберат нужните болшинства за това. Така на процедура Движение за права и свободи не може да изрази единна и непротиворечива воля по въпроса за присъединяване му в изборите: ръководителите внасят противоположни оферти и отдръпват предложенията на другата секта. В такава обстановка ЦИК беше права да не позволява Движение за права и свободи за присъединяване в обединения.

Върховен административен съд загърби този централен проблем и на съображение, че Пеевски е подал по е-поща заявление преди Чакъров, даде името и регистрацията на Движение за права и свободи на ползвателя на съвременни технологии. Да оставим настрани обстоятелството, че електронното заявление на Пеевски е било " голо " - без съответните подкрепящи документи, които се изискват по закон. Да оставим настрани и другия факт, че то е подадено преди формалния час за подаване на заявки. (Ако хората на Доган бяха избрали високата технология и бяха изпреварили електронно Пеевски, най-вероятно Върховен административен съд щеше да употребява упоменатите недостатъци, с цел да реши не в тяхна изгода.) Целият проблем е различен - Върховен административен съд просто си затвори очите за неналичието на ясна воля от Движение за права и свободи като партия за присъединяване ѝ в парламентарните избори. " Първият по време " не може да вземе цялата партия посредством регистрацията ѝ - това си е просто рейдърство, пък било то и правосъдно облечено.

Слабостите на решението на Върховен административен съд незабавно станаха ясни, когато Чакъров - този път първи по време - внесе искане за отдръпване на регистрацията на Движение за права и свободи. Има такава процедура по закона и тя е обособена от регистрацията - партиите имат повечко време да размислят и да трансформират решението си. Ако се следва логиката на Върховен административен съд, " първият по време " отново би трябвало да завоюва и Пеевската коалиция да загуби Движение за права и свободи. Тепърва ще забележим какви процедурни хитрини ще измислят в ЦИК и Върховен административен съд, само че може да се планува, че при проблема с отдръпването " вторият по време ще е първи по право ".
Седем аргументи за неизбежните промени
Тази история щеше да е комична (то тя си е комична), в случай че нямаше много трагични последствия за българската политика. Разпрата в Движение за права и свободи е невиждана и тя ще докара до основни промени в политиката заради следните аргументи:

- Безвъзвратно се урони репутацията на Движение за права и свободи и претенцията му да взе участие във властта намерено става все по-незащитима: Скандалите в действителност потвърдиха най-тежките обвинявания против водачите на Движение за права и свободи - Пеевски и Доган. Скандалът със 150-те милиона лв. заем за Вълка е напълно действителен и би трябвало да се проверява. Ахмед Доган един път мина метър с милионния си хонорар: тогава обаче, тъй като Пеевски беше на негова страна, " самостоятелните органи " взеха решение в интерес на философа хидроинженер. Аргументът беше, че спор на ползи няма, тъй като хонорарът за градеж на язовир е по контракт отпреди влизането в действие на закона за спор на ползи, въпреки че е получен след влизането му в действие. Един тип, първи по време, първи по хонорар - или нещо сходно. 150-те милиона за Вълка, с част от които Доган най-вероятно е купил пристанище и електроцентрала, както несъмнено и други екстри, вършат хидроинженерната история да наподобява като детска порция. Пеевски обаче също затвърди отрицателната си известност на човек, разпореждащ се с държавни институции, които с фантастично нелепи причини вземат решение все в негова изгода. Всъщност, печелейки името Движение за права и свободи, Пеевски загуби огромна част от претенцията си, че е естествен политик, който има място в ръководството на страната;

- Електоралната тежест и на двете ДПС-та ще намалее: Този скандал в Движение за права и свободи няма по какъв начин да не разколебае част от електората им. Още повече, че нито една от двете страни в спора не е политически или морално безукорна. Всъщност гласоподавателите на Движение за права и свободи ще чуват от своите това, което до момента са чували единствено от най-големите си съперници. " А може би всичките рецензии са били правилни " няма да е доста сложен за постигане извод;

- Идеята Борисов и Пеевски да са покрай независимо болшинство в Народното събрание пропада: България отиде на шестите парламентарни избори, с цел да могат Борисов и Пеевски да са покрай болшинство. И те в действителност бяха, като Пеевски даже беше обезпечил това болшинство с шест-седем души от " Величие ". Но Ахмед Доган дръпна спирачката на този управнически план, като разцепи Движение за права и свободи. И Доган, и Борисов в действителност вярно решиха, че сходно ръководство ще е пагубно за партиите им. Но Бойко Борисов не можеше да откаже на Пеевски и предложи държавното управление на малцинството, а Доган събра храброст и скапе готовата работа. Той беше и в допълнение стимулиран от прокурорския и полицейски напън, който Пеевски предприе против хората му, с цел да поддържат ръководството ГЕРБ-ДПС- " Величие " ;

- Борисов и Пеевски не престават да са тандем, само че концепцията да ръководят намерено дружно е все по-невъзможна. И до момента ползите на Пеевски и Движение за права и свободи са били предпазени добре от ГЕРБ, без значение от непрякото присъединяване на Движението във властта. Но в този момент, когато ДПС-Пеевски ще е най-вече с половината от електоралната тежест на Движението, самият Пеевски стартира да се трансформира в още по-голяма тежест за Борисов - сериозна репутационна цена против дребен електорален позитив. Пеевски схваща ясно, че става уязвим и заобиколим. За да се опълчи на тази наклонност, ще търси да ускори въздействието си в ГЕРБ. Колкото и парадоксално да звучи, ГЕРБ може да са пред ерес по въпроса Пеевски, сходно на Движение за права и свободи. Мълчанието на Борисов и невъзможността му да заеме ясна позиция са израз на трупащото се напрежение. Не единствено той не приказва, само че и главните лица на партията са млъкнали. Това евентуално е мъртвило пред буря;

- Негативите на модела на ръководство Борисов-Пеевски още веднъж беше припомнен: Използването на институции за партийни и корпоративни ползи е слабостта на този модел. Пеевски не се посвени да впрегне институциите, с цел да реши вътрешнопартиен спор. Представете си пък по какъв начин ще се работи, в случай че въпросът е за милиардите за автомагистралите и държавните поръчки като цяло. Докато държавни институции са превзети, бизнес средата в България няма по какъв начин да е добра - това е тежък воденичен камък, който страната носи;

- Възможността за идеологическо ръководство " Борисов-4 " изчезва: ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и дребни играчи можеха да образуват идеологическо болшинство в този парламент, което да е хем евроатлантическо, хем анти-антикорупционно. В идващия парламент, с цел да взе участие в болшинство, Борисов ще би трябвало да жертва или евроатлантизма (с " Възраждане ", Българска социалистическа партия или нови играчи в тази ниша), или анти-антикорупцията (с ПП-ДБ). А може да се окаже, че Народното събрание е толкоз накълцан, че никаква кохерентна структура не е възможна;

- Технократична формула: Партийни държавни управления или държавни управления на малцинствата стават още по-непостижими. Единствената формула, която може да има някакъв късмет за легитимност в раздробена среда, става технократичното ръководство, стъпило на експертна фигура и контрактувана стратегия. При всички случаи обаче ярка политическа фигура от ГЕРБ надали ще е министър председател, а Борисов по този начин или другояче не е вид.
Картината не е отчайваща
Накратко, разривът в Движение за права и свободи има много значими последствия: той изяснява освен за какво отиваме на седми подред избори, само че и какво може да чакаме след тях. Картината не е отчайваща - в действителност хората, които в действителност желаят България да е европейска, правова страна и свободна народна власт в този момент имат голям късмет. В статуквото се е появила огромна цепнатина и тя няма по какъв начин да се закърпи. Тази цепнатина може да се употребява за сериозен, положителен ремонт - или за сриване на системата. Пътят към сриването от време на време е застлан с перфекционизма на свободните и мислещи хора, решили да останат у дома, тъй като не намират идеалната партия. Перфектното постоянно е зложелател на положителното.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.