Очакванията за растеж на българската икономика в средносрочен план са

Очакванията за напредък на българската стопанска система в средносрочен проект са за малко над 3% годишно. За 2018 година растежът на Брутният вътрешен продукт може да доближи 3,3%, а по стопански браншове можем да чакаме опазване на високи темпове на напредък в експортно насочени браншове. Това демонстрира анализът на от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките в Годишния отчет за икономическото развиване и политики в България, който бе показан през днешния ден. Докладаът прави обзор на икономическото развиване у нас през миналата година, само че фокусът е подложен върху рекомендациите за подобаващи политики за интервала до 2020 година

„ България би трябвало да има едно по-добро икономическо развиване. Догонващо развиване, тъй като даже един напредък от 3-4%, който за една развита стопанска система е добър, за нас е той е непълен, с цел да се доближим до европейските стандарти “, уточни ръководителят на института проф. доктор Александър Тасев, представен от БГНЕС. Той прикани за провеждането на засилена социална полемика за ръководството на стопанската система, с цел да се доближи до консенсус, който да активизира целия стопански капацитет на страната. „ Да можем да излезем от това нежелано последно място, което имаме в своето социално-икономическо развиване в Европейски Съюз “, аргументира се проф. Тасев.

Докладът регистрира и резултатите от разбора на бюджетните доходи и разноски. Констатациите в него са, че от 2010 година насам се следи повишаване на каузи на данъчните доходи, което се дължи на подобрението на събираемостта, а изключение вършат единствено постъпленията от обществени и здравно-осигурителни вноски.

Анализът обгръща и развиването на банковия бранш, където се следи относително слаба кредитна интензивност, макар понижението на лихвите и увеличаване на икономическата интензивност. На разбор е подложен и пазарът на труда, където се следи понижаване на безработицата за всички възрастови групи, само че делът на дълготрайно безработните остава висок. Отчита се и възстановяване на услугите на пазара на труда