Очакванията са само около 2 млн. избиратели да отидат до

„ Очакванията са единствено към 2 млн. гласоподаватели да отидат до урните. Притеснително е, че заради ниската изборна интензивност, относителната тежест на купения и следения избор ще бъде по-висока, което може да докара даже до структурни разбърквания в подредбата на партиите “. Това сподели в изявление за Меdiapool социологът от „ Тренд “ Димитър Ганев.

Агенцията предвижда 7 сигурни партии в новия парламент, само че с опция за още две.

„ Ако се извърши разновидността с девет партии, това ще бъде връх за 35-годишната ни история по фрагментирано Народно заседание “, съобщи Ганев.

Г-н Ганев, по какъв начин би изглеждало 51-ото Народно заседание и кои наподобяват сигурните участници?

На база на последното ни изследване, което публикувахме при започване на предизборната акция, се придържаме към формулата „ 7 + 2 “. Тоест 7 сигурни участници в идващото Народно заседание, плюс 2 партии, които са към момента под чертата, само че имат действителен късмет за парламентарно посланичество. Това са „ Величие “ и „ МЕЧ “, които са с по към 3.5%.

Проучването беше преди началото на акцията и дава задоволително благоприятни условия да се мисли за +2. Ако двете обединения създадат добра готовност в границите на акцията, е изцяло допустимо да си обезпечат място в Народното събрание. Не се вижда на хоризонта десети огромен индивид, който изобщо има шансове за повече от 1-2%. Ако се извърши разновидността с девет партии, това ще бъде връх за 35-годишната ни история по фрагментирано Народно заседание. Изненада би било, в случай че някоя от тези сигурни 7 партии няма посланичество. Или пък внезапно да се появи нещо ново – вид „ Величие “, само че и двете варианти са малко евентуални.

Калкулират ли социолозите % платен или следен избор, когато предвиждат резултатите?

Данните, които виждате (на „ Тренд “) не са индексирани по някакъв метод за платен и следен избор. Това са данните, които ние получаваме на терен. Явления като следен и платен избор, които недвусмислено ще участват в изборния развой, ще дадат разлика. По различен метод казано – социологическият инструментариум е стеснен. Ние мерим настройки към избран миг, без да отчитаме деформациите на изборния развой. Избирателната интензивност е доста ниска и евентуално ще бъде рекордно ниска от началото на измененията. Притеснително е, че заради тази ниска изборна интензивност относителната тежест на купения и следения избор ще бъде по-висока, което може да докара даже до структурни разбърквания в подредбата на партиите, друга от тази, която сме дали в изследването.

Какви по-конкретно са упованията за изборната интензивност?

Аз бих приказвал с безспорни стойности. На предните избори гласоподаваха малко над 2 милиона и 200 хиляди. На тези избори чакаме наклонността за намаление на изборната интензивност, която следим от година и половина насам заради електорална отмалялост и липса на политическа опция, да се задълбочи. Очакванията са единствено към 2 млн. гласоподаватели да отидат до урните в изборния ден.

Има ли реалистични разновидности за образуване на кабинет? Какви са те? На какъв принцип биха били построени? Говори се за евроатлантическа коалиция, включваща Пеевски, или пък анти-Пеевски коалиция?

Засега не знаем какъв брой тъкмо партии ще попаднат в Народното събрание. Ако са 8 или 9, за съставянето на болшинство евентуално ще трябват 4 обединения, само че това прави задачата доста сложна. Това, което виждам аз като евентуална опция, с изключение на провеждането на нови избори, е образуване на държавно управление към ГЕРБ и ПП-ДБ и още две партии.

Кои може да са те?

Ориентирайки се от изявленията на Борисов, преди всичко е Има Такъв Народ, а на второ място – Българска социалистическа партия. Най-трудният въпрос, който стои пред пред образуването на кабинета, е дали ГЕРБ и ПП-ДБ ще съумеят да се схванат, тъй като намирането на парламентарна поддръжка за тях наподобява по-лесно. Основният препъни камък е личността на министър-председателя. Това евентуално ще бъде най-горещият картоф в договарянията, тъй като чуваме две разнообразни концепции. Концепцията на ГЕРБ е политическа фигура да носи политическа отговорност. Естествено, от редиците на ГЕРБ, тъй като те ще бъдат първа политическа мощ.

И концепцията на ПП-ДБ за по този начин наречения „ равно далечен министър председател “. Реално видяно, сред двете обединения няма разлики във връзка геополитическа ориентировка, политики и дневен ред на идващия парламент.

При подобен сюжет би трябвало ли ГЕРБ да се откаже от настояването си за политическа фигура? Защото с изключение на концепцията на ПП-ДБ, още в 50-ото Народно заседание Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия упорстваха за експертен кабинет с третия мандат?

По този въпрос не можем да приказваме към момента. Например има вид, при който ГЕРБ има постоянен резултат с над 70 мандата в Народното събрание, а ПП-ДБ не са с толкоз мощен резултат и са под упованията ни. Тогава ГЕРБ ще бъде в мощната позиция да може да наложи своята идея. Обратно, в случай че ГЕРБ не успее да осъществя добър резултат, а ПП-ДБ нарасне и направи по-добър резултат от предстоящото, разликата посред им ще се стопи. Тогава ПП-ДБ ще бъдат в по- мощната позиция да натискат в посока равно далечен министър председател.

От друга страна, в този подтекст доста основен е въпросът кой ще е на второ място. В момента съвсем наедно са ПП-ДБ и „ Възраждане “. Едно второ място на „ Възраждане “ би работило като лепило за възможна евроатлантическа коалиция, която „ Ето, вижте, „ Възраждане “ към този момент са втори. Това е рисково за геополитическа ориентировка на страната ни “. Освен че ще бъде някаква форма на легитимност за новото болшинство, това ще направи невъзможни договарянията отвън първия мандат. Всички ще бъдат притиснати да създадат кабинет с първия мандат, тъй като в случай че не съумеят, вторият отива при „ Възраждане “, в случай че те са втора политическа мощ, а третият мандат към този момент е решение на президента Радев. Подобни условия ще притискат двамата сътрудници да беседват между тях.

Във връзка с тази догадка – ПП-ДБ ясно декларират, че не биха позволили присъединяване на Пеевски във властта, допустимо ли е обаче Бойко Борисов да реши да образува болшинство без ПП-ДБ? Също по този начин допустимо ли е изходът от изборите в Съединени американски щати да окаже въздействие върху диалозите за държавно управление в България и да вземем за пример да забележим кабинет сред ГЕРБ и „ Възраждане “ при възможна победа на Тръмп?

Не мисля, че изборите в Съединени американски щати ще предопределят изцяло хода на договарянията в България. Трябва да имаме поради, че в случай че Тръмп завоюва, няма да му е първата работа да се занимава с политическите салда в България. Тези неща не стават толкоз бързо, а също така да приказваме за присъединяване на „ Възраждане “ в ръководство с ГЕРБ, без значение от интернационалната обстановка, ми наподобява на практика невероятно. И с това отговаряме на другия въпрос- дали може да се образува кабинет без ПП-ДБ. Смятам, че математически е допустимо, само че политически не виждам вид, тъй като това значи да се направи кабинет с „ Възраждане “, което до този миг се отхвърля от съвсем всички участници в изборния развой. Ако не се случи ръководство на ГЕРБ и ПП-ДБ, е по-вероятно да отидем на избори за осми път, в сравнение с да се търси някакво различно болшинство. Разбира се, зависи отново от изборния резултат дали може да се сформира някакво болшинство, само че това значи да се изключи ПП-ДБ, да се изключи „ Възраждане “, а това граничи с невъзможното.

Да отправим взор към разцеплението в Движение за права и свободи. Какви са възможностите на двете фракции? Как се отразява на ДПС-Доган (Алианс за права и свободи) масираният напън от страна на силовите структури по отношение на техни основни лица, какъвто е казусът с Джейхан Ибрямов?

На първо място, аз съм песимистичен, че социологията ще покаже най-точната картина. Клиентелният избор е присъщ за тази общественост към този момент повече от две десетилетия, само че не можем да кажем с решителност в каква степен и в каква посока ще бъде разпределен.

Социологията сега дава избран превес на „ Алианс за права и свободи “ (АПС) на Доган. Но ние не сме изцяло сигурни за достоверността на емпиричната информация, която идва от терен, тъй като в тази общественост има терзание, има оттегляне и част от нея просто отхвърля да ни споделя какво счита да прави на изборите. Голяма част от тях пък споделят едно, а да създадат друго. Второ, не знаем каква ще е мобилизацията в Турция. И трето, както загатнах, това е клеинтелният избор – не знаем в какъв мащаб ще е.

Натискът, който се оказва върху представители на АПС, каквито са случаите с Ибрямов и Хасан Азис, има опция да провокира и някаква форма на етническа взаимност. Да възбудят един спомен от репресии от „ Възродителния развой “ и да включат инстинкт на етническа взаимност измежду тази общественост, най-много в интерес на Доган. Малко евентуално е обаче някоя от фракциите да бъде измежду ръководещите.

От какво тогава зависи политическото бъдеще на ДПС-Ново начало?

Това, което се случва в последните няколко месеца в Движение за права и свободи, без подозрение няма да откри отговор на изборите. Това е развой, който ще продължи дълго време. Изборите са просто епизод от този развой и изобщо не съм уверен, че ще намерим някаква развръзка в Движение за права и свободи в границите на идващите няколко месеца. Това ще бъде дълга и тежка борба сред двете фракции. Трудно ми е да преценява каква посока ще приключи.

Общо взето лагерът към Доган залага по-скоро на някаква форма на етническа взаимност, до момента в който Пеевски залага повече на учредителен запас и мощни локални фигури като кметове и регионални шефове. На изборите ще забележим някакво съответствие, само че то няма да е финално. Там борбата занапред следва развръзката на всички тези събития.

А какво може да се чака от Българска социалистическа партия на тези избори след всички промени при социалистите?

Аз персонално не виждам някаква фигура със заряд, която да може да върне позициите на Българска социалистическа партия от преди 4-5 години. А след тези избори допускам, че Българска социалистическа партия ще влезе в стадий на директно вътрешнопартийно напрежение, тъй като, коства ми се, там се образуват няколко лагера към 3-4 фигури, които имат упоритости за председателския пост. Но нито една от тези фигури не ми се коства, че е консенсусна нито измежду електората, нито измежду необятното управление на партията. Атанас Зафиров, Борислав Гуцанов и Кристиян Вигенин ми се костват като тези, които декларират някаква подготвеност за това.

Отново изскача въпросът – в случай че президентът Радев реши да взе участие със своя групировка на възможни бъдещи избори през пролетта, на каква поддръжка би могъл да разтича той?

Той имаше няколко благоприятни условия да взе участие. Вероятно президентът Радев добре си дава сметка, че разновидността да взе участие със свои политически план на избори минава единствено през една опция – той да оглави този политически план. Всякакви разновидности да поддържа някой различен или група от хора, както беше примерно с Кирил Петков и Асен Василев, няма да сполучат, тъй като той няма да може да активизира капацитета, който има.

Решението да си подадеш оставка от президентския пост и да атакуваш партийния терен е доста мъчно, без подозрение. А въпросът е, че евентуално с приближаващото привършване на втория му президентски мандат, той от ден на ден се замисля за този вид.

Вероятно вижда, че има търсене на политическа опция и тя общо взето е в неговия профил. Това обаче е персонално решение, само че и сигурно доста мъчно такова.

Ако има още едни избори, това значи още амортизиране на настоящите партии, а и отваряне на опция за политическа опция. Ако Румен Радев влезе в политиката, това трансформира изцяло структурата на партийната система и ще промени сигурно политическия развой.

Ако направи нещо сходно, каква поддръжка може да събере?

Това е комплициран въпрос и зависи от доста условия – какъв е политическият миг, какво е положението на останалите, има ли постоянен кабинет, отива ли се към нови избори, по какъв начин ще се схване напускането на президентството, какви ще са хората към него. Но сигурно има сериозен капацитет да размести електоралните пластове.

Източник: mediapool

Още вести четете в: Избори 2024, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News