Очакванията са, че Европейската централна банка ще продължава да намалява

Очакванията са, че Европейската централна банка ще продължава да понижава лихвените проценти най-малко със 75 базисни точки, което значи, че докъм края на полугодието те ще стигнат до 2,25%, говорейки за лихвата по депозитното облекчение. Това сподели финансистът Борис Петров в предаването " Бизнес старт " на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него, в случай че България влезе в еврозоната, лихвите на банките идната година би трябвало да се предоговарят. „ Те могат да станат даже и по-ниски, в случай че продължи процесът на понижение на лихвите от страна на ЕЦБ “, предвижда финансистът.

По думите му, хубавото в този в развой е, че лихвите по депозитите също ще станат по-гъвкави и ще стартират да реагират на измененията на лихвите на ЕЦБ, тъй че спестителите ще получават уравновесено по-висок приход, като това понижение няма да е единствено в интерес на кредитополучателите.

Борис Петров акцентира, че в границите на настоящата организация на банковата система българските банки заплащат относително висок налог за това, че не са членки на еврозоната.

„ България е все по-близо до еврозоната, като данните за инфлацията през декември демонстрират, че инфлацията ни е доста близо до междинната стойност на трите страни с най-ниска, като има все по-голяма възможност страната ни да влезе в паричния съюз от 1 януари 2026 година “, означи финансистът. Той изясни, че инструментариумът на паричната политика на ЕЦБ, ще е използван за българската банкова система.

„ Водеща остава лихвата по така наречен депозитно облекчение, която дефинира динамичността на лихвата на междубанковия паричен пазар, в това число и в България сега. У нас тя е с няколко базисни пункта по-ниска от лихвата по депозитното облекчение “, регистрира Петров.  Финансистът изясни, че това е по този начин, тъй като когато българските банки имат остатък от ликвидност могат да я подават на междубанковия пазар и от там огромните банкови групи да я подават в ЕЦБ, която заплаща точно лихвата по депозитното облекчение. Той разясни, че тя е доста близка до лихвата на междубанковия паричен пазар у нас, само че нашата е „ малко по-ниска, с цел да могат банките да арбитрират и да печелят няколко базисни пункта от разликата “.

Финансистът обърна внимание, че българските банки поддържат " грандиозните 12% " минимални наложителни запаси по привлечените средства, до момента в който в еврозоната те са единствено 1%. И добави, че минималните наложителни запаси не се олихвяват и за банките това е пропусната изгода. „ Тези средства могат да се влагат в ДЦК, в заеми на междубанковия пазар и най-малката пропусната изгода е лихвата по депозитното облекчение, тъй като банките поддържат толкоз високи минимални наложителни запаси “, даде образец Петров.

Той разяснява и обстоятелството, че в последните години в българския сегмент за ипотечно кредитиране следим относително ниска сензитивност във връзка с измененията на лихвените проценти. „ Прилагайки за база цената за финансиране за някои банки, това води до относително задържане на лихвените проценти по ипотечните заеми и надлежно те не реагираха на смяната на лихвените проценти на ЕЦБ. Да, нашият депозитен пазар е по-муден и това предопределя тази относително ниска сензитивност, и това произтича от относително огромния дял на спестявания на популацията, които са вложени в банките “, изясни финансистът и добави, че огромна част от популацията няма други възможности за ниско рискови активи като банковите депозити.