Любомир Кючуков пред Dir.bg: Изгонване на Митрофанова означава други да разговарят от наше име с Русия
Очакванията на премиера Кирил Петков, че привикването на българския дипломат от Москва ще докара до взаимен отговор на Русия и отзоваване на Елеонора Митрофанова, не се оправдават. След като от Кремъл не демонстрират първи проблясъци за сходно решение, през днешния ден вицепремиерът Асен Василев загатна, че до края на деня държавното управление може да излезе с обща позиция против дипломат Митрофанова.
Кой какво печели и губи от дипломатическото напрежение с Русия и до какво може да докара то?
За отговор на този и други въпроси потърсихме Любомир Кючуков - посланик от кариерата , някогашен заместник-министър на външните работи и дипломат в Лондон. В момента е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.
- Г-н Кючуков, по какъв начин ще коментирате зародилото напрежение с съветското посолство? От парламентарната естрада през днешния ден групата на " Демократична Бълагрия " изиска дипломат Митрофанова да бъде оповестена за личност нон грата.
- Това е част от цялостното напрежение сред Европа и Русия, сред необятния Запад, в това число България, и Русия. Като следва да се подчертае, че някои изявления на дипломат Митрофанова са, меко казано, неприемливи. Когато стигнем до съответната реакция, би трябвало да се има поради, че апелите за изпъждане на дипломат Митрофанова са по-скоро опит за трупане на вътрешнополитически, на партийни дивиденти за сметка на външната политика. Външната политика е нещо прекомерно съществено, с цел да се трансформира за писта за конкуренция - кой по-бързо и кой по-остро да осъди Русия. И това, което сходни начинания целят, е самобитен блян, бих споделил, за партийна приватизация на националната взаимност към Украйна. Изгонването на съветския дипломат ще значи България да се запише в листата на страните, след Литва, които на процедура публично заявяват, че не желаят да водят разговор с Русия и че желаят този разговор да се води от тяхно име, само че от други. Защото Съединени американски щати, Германия, Франция и множеството от останалите европейски страни не гонят съветските посланици точно с цел да запазят отворени каналите за разговор. Литва беше първата страна, която разгласи съветския дипломат за личност нон грата, само че това е доста сериозна стъпка преди разкъсване на дипломатически връзки.
- Какви ще бъдат следствията, в случай че България разгласи дипломат Митрофанова за личност нон грата?
- Това ще значи, че България ще избира други да беседват от нейно име с Русия, а не тя самата, което за мен е нонсенс. В последна сметка единственият вероятен път за преустановяване на войната е посредством дипломацията.
- Прогонването на съветски дипломати не е ли един тип отплата поради това, че България не обезпечава въоръжение за Украйна?
- Това се вписва в общата наклонност на всички страни. Трябва да се регистрира, че Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година не планува хипотезата за всеобщо оповестяване на дипломати за личност нон грата. Това е акт, ориентиран към обособени персони. Другото е политическа проява. Когато сме очевидци на всеобщо преследване на дипломати, това към този момент е политически акт в полето на дипломацията, който може да се дефинира като политика нон грата, т.е. нежелана политика. България и другите европейски страни заявяват противоречие с провежданата от Русия политика. Но единственият на практика резултат от гоненето на дипломати е в допълнение утежняване на климата и свиване на каналите, т.е. ограничение на опциите за търсене на решение. Азбучно предписание в дипломацията е, че колкото по-укоримо е държанието на даден дипломат, толкоз по-ниско е равнището., до което той би трябвало да има достъп в държавните институции на страната на акредитация. И съгласно мен тъкмо това би трябвало да бъде методът към съветската посланичка. Тя да бъде одобрявана само и единствено от референтна за Русия в съответната дирекция на Министерство на външните работи, което апропо би трябвало да се отнася и за всеки непознат дипломат като кардинална реакция, без значение дали той приказва за " подлоги или гнили ябълки в България ".
- Не загуби ли България от привикването на нашия дипломат от Москва за съвещания. Виждаме, че Русия няма желание да предприеме сходен ход по отношение на Митрофанова?
- България нищо не завоюва. Извикването на дипломат за съвещания е едностранен акт и реакцията на другата страна е напълно въпрос на нейното решение. Ние нямаме съображение да чакаме, че наложително Русия ще извика и дипломат Митрофанова за съвещания. По-важно тук е, че всяка страна би трябвало да почита личните си институции. И не е редно да се изисква от министър председател, президент, външен министър да разясняват изявленията на непознати посланици, не е тяхна работа да влизат в обществен разговор с посланици. Превръщането на даден дипломат в обществена персона, в медийна звезда, без значение дали в положителен или отрицателен подтекст, по-скоро е израз на ниско национално самочувствие. Това, което се прави в такива случаи, е неговите контакти в страната да бъдат лимитирани, а не да бъдат коментирани.
- Не слага ли това министър председателят Кирил Петков в комплицирано състояние?
- Не е работа на премиера да разяснява непознати посланици. Това е работа на Министерство на външните работи, на професионалните дипломати. Има правила по какъв начин се работи в такива случаи. Когато министър председател разяснява дипломат, това просто слага страната в обстановка, неравнопоставена по отношение на другата страна. Премиер разяснява министър председател, в случай че се постанова. Президент разяснява президент. Премиер не разяснява дипломат.
- Имало ли е различен случай, в който дотам да са били обтегнати връзките ни с Русия?
- Дори и по-времето на Втората международна война България, без значение, че е част от обединението, воюваща със Съюз на съветските социалистически републики, резервира дипломатически връзки с Москва.
----
Любомир Кючуков е посланик от кариерата. Бивш заместник-министър на външните работи и дипломат в Лондон. В момента е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.
Кой какво печели и губи от дипломатическото напрежение с Русия и до какво може да докара то?
За отговор на този и други въпроси потърсихме Любомир Кючуков - посланик от кариерата , някогашен заместник-министър на външните работи и дипломат в Лондон. В момента е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.
- Г-н Кючуков, по какъв начин ще коментирате зародилото напрежение с съветското посолство? От парламентарната естрада през днешния ден групата на " Демократична Бълагрия " изиска дипломат Митрофанова да бъде оповестена за личност нон грата.
- Това е част от цялостното напрежение сред Европа и Русия, сред необятния Запад, в това число България, и Русия. Като следва да се подчертае, че някои изявления на дипломат Митрофанова са, меко казано, неприемливи. Когато стигнем до съответната реакция, би трябвало да се има поради, че апелите за изпъждане на дипломат Митрофанова са по-скоро опит за трупане на вътрешнополитически, на партийни дивиденти за сметка на външната политика. Външната политика е нещо прекомерно съществено, с цел да се трансформира за писта за конкуренция - кой по-бързо и кой по-остро да осъди Русия. И това, което сходни начинания целят, е самобитен блян, бих споделил, за партийна приватизация на националната взаимност към Украйна. Изгонването на съветския дипломат ще значи България да се запише в листата на страните, след Литва, които на процедура публично заявяват, че не желаят да водят разговор с Русия и че желаят този разговор да се води от тяхно име, само че от други. Защото Съединени американски щати, Германия, Франция и множеството от останалите европейски страни не гонят съветските посланици точно с цел да запазят отворени каналите за разговор. Литва беше първата страна, която разгласи съветския дипломат за личност нон грата, само че това е доста сериозна стъпка преди разкъсване на дипломатически връзки.
- Какви ще бъдат следствията, в случай че България разгласи дипломат Митрофанова за личност нон грата?
- Това ще значи, че България ще избира други да беседват от нейно име с Русия, а не тя самата, което за мен е нонсенс. В последна сметка единственият вероятен път за преустановяване на войната е посредством дипломацията.
- Прогонването на съветски дипломати не е ли един тип отплата поради това, че България не обезпечава въоръжение за Украйна?
- Това се вписва в общата наклонност на всички страни. Трябва да се регистрира, че Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година не планува хипотезата за всеобщо оповестяване на дипломати за личност нон грата. Това е акт, ориентиран към обособени персони. Другото е политическа проява. Когато сме очевидци на всеобщо преследване на дипломати, това към този момент е политически акт в полето на дипломацията, който може да се дефинира като политика нон грата, т.е. нежелана политика. България и другите европейски страни заявяват противоречие с провежданата от Русия политика. Но единственият на практика резултат от гоненето на дипломати е в допълнение утежняване на климата и свиване на каналите, т.е. ограничение на опциите за търсене на решение. Азбучно предписание в дипломацията е, че колкото по-укоримо е държанието на даден дипломат, толкоз по-ниско е равнището., до което той би трябвало да има достъп в държавните институции на страната на акредитация. И съгласно мен тъкмо това би трябвало да бъде методът към съветската посланичка. Тя да бъде одобрявана само и единствено от референтна за Русия в съответната дирекция на Министерство на външните работи, което апропо би трябвало да се отнася и за всеки непознат дипломат като кардинална реакция, без значение дали той приказва за " подлоги или гнили ябълки в България ".
- Не загуби ли България от привикването на нашия дипломат от Москва за съвещания. Виждаме, че Русия няма желание да предприеме сходен ход по отношение на Митрофанова?
- България нищо не завоюва. Извикването на дипломат за съвещания е едностранен акт и реакцията на другата страна е напълно въпрос на нейното решение. Ние нямаме съображение да чакаме, че наложително Русия ще извика и дипломат Митрофанова за съвещания. По-важно тук е, че всяка страна би трябвало да почита личните си институции. И не е редно да се изисква от министър председател, президент, външен министър да разясняват изявленията на непознати посланици, не е тяхна работа да влизат в обществен разговор с посланици. Превръщането на даден дипломат в обществена персона, в медийна звезда, без значение дали в положителен или отрицателен подтекст, по-скоро е израз на ниско национално самочувствие. Това, което се прави в такива случаи, е неговите контакти в страната да бъдат лимитирани, а не да бъдат коментирани.
- Не слага ли това министър председателят Кирил Петков в комплицирано състояние?
- Не е работа на премиера да разяснява непознати посланици. Това е работа на Министерство на външните работи, на професионалните дипломати. Има правила по какъв начин се работи в такива случаи. Когато министър председател разяснява дипломат, това просто слага страната в обстановка, неравнопоставена по отношение на другата страна. Премиер разяснява министър председател, в случай че се постанова. Президент разяснява президент. Премиер не разяснява дипломат.
- Имало ли е различен случай, в който дотам да са били обтегнати връзките ни с Русия?
- Дори и по-времето на Втората международна война България, без значение, че е част от обединението, воюваща със Съюз на съветските социалистически републики, резервира дипломатически връзки с Москва.
----
Любомир Кючуков е посланик от кариерата. Бивш заместник-министър на външните работи и дипломат в Лондон. В момента е шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ