10 процента ръст на рекламния пазар в България
Очакванията на сектора са през 2021 година той да се възвърне и надвиши равнищата от 2019 година, достигайки общо към 502 млн. лева Според прогнозата на Българската асоциация на информационните организации (БАКА) предстоящият растеж по отношение на 2020 година в общите рекламни вложения се чака да доближи 10%.
Дигиталните медии остават съгласно браншовия отчет единственият канал, в който се чака двуцифрен растеж в приходите от реклама тази година с 13% нарастване на годишна база. Въпреки това този растеж забавя темпа си, защото за 2020 година ускоряването бе със 17%. Като цяло цифровите медии ще съумеят да привлекат една трета (32%) от общите вложения за медийна реклама на пазара у нас, прецизира Investor.bg.
В същото време малкия екран остава най-предпочитаният рекламен канал с близо 54% дял от общите вложения през 2021 г.
Негативни трендове обаче продължава да регистрира пресата – с плануван спад на годишна база от -10% за 2021 година Останалите медии се възвръщат след спада по време на и след пандемичната конюнктура през 2020 година Делът им в общия рекламен микс остава нищожен, като най-силни позиции в него ще продължи да упражнява външната реклама с 8,2% дял.
Очакванията за медийната инфлация през 2021 година са тя да доближи 10% в малкия екран и 13% в цифровите медии, като за поредна година да резервира високи равнища и в двата рекламни канала. Процентите в останалите медийни канали се чака да не минават 4%. Пресата и кино рекламата се чака да завършат годината с 0%, радиото с 3%, а външната реклама с 4% инфлация.
Заради международната пандемия, която оказва своето въздействие и на медиите у нас, българският рекламен пазар регистрира спад през 2020 г.
Нетните вложения през миналата година възлизат на 455 млн. лева, измежду които с най-голям дял от 54% остава малкия екран. Тя съумява да притегли вложения от 247 млн. лева през 2020 година, като регистрира спад от 5% по отношение на 2019 г.
Дигиталните медии са единственият канал, който резервира двуцифрен растеж през миналата година. Инвестициите там са нарастнали със 17% на годишна база по отношение на 2019 година, а главните движещи сили за високия растеж остават обществените мрежи. Останалите медийни канали – преса, външна реклама, радио, кино реклама – записаха спад в чистите рекламни вложения през 2020 година Спадът във всички канали, като се изключи радио, е в двуцифрени стойности, като в кино реклама е най-осезаем от -48%, написа в. " Монитор ".
Медийната инфлация в малкия екран и цифровите медии резервира наклонността от 2019 година за равни стойности, като през 2020 година е 8%. Външната реклама и радиото се чака да завършат годината с 2% инфлация, а пресата и кино рекламата – с 0%.
Прогнозата за идващите 2 години е пазарът последователно да пораства, като през 2023 година медийните вложения ще доближат близо 590 млн. лева Без изненада малкия екран ще продължи да бъде каналът, който ще притегля над 50% дял от общите медийни вложения у нас с растеж на годишна база от 11% (2022 г.) и 5% (2023 г.). През 2023 година се чака те да привлекат 315 млн. лева от реклама.
Прогнозата е цифровите медии да запазят и гладко да усилват каузи си в общия медиен микс до над 32,5% през 2022 година и растеж с 10% през 2023 година Очакванията са разноските за реклама в цифровите канали да доближат до 198 млн. лева през 2023 година С изключение на пресата всички останали канали в медия микса се чака да отбележат растеж сред 4% и 9% за 2022 година и сред 5% и 15% през 2023 г.
По отношение на печатните медии предвижданията са вложенията в тях да продължат наклонността на спад, който през 2022 и 2023 година може да бъде към -7% на годишна база.
Дигиталните медии остават съгласно браншовия отчет единственият канал, в който се чака двуцифрен растеж в приходите от реклама тази година с 13% нарастване на годишна база. Въпреки това този растеж забавя темпа си, защото за 2020 година ускоряването бе със 17%. Като цяло цифровите медии ще съумеят да привлекат една трета (32%) от общите вложения за медийна реклама на пазара у нас, прецизира Investor.bg.
В същото време малкия екран остава най-предпочитаният рекламен канал с близо 54% дял от общите вложения през 2021 г.
Негативни трендове обаче продължава да регистрира пресата – с плануван спад на годишна база от -10% за 2021 година Останалите медии се възвръщат след спада по време на и след пандемичната конюнктура през 2020 година Делът им в общия рекламен микс остава нищожен, като най-силни позиции в него ще продължи да упражнява външната реклама с 8,2% дял.
Очакванията за медийната инфлация през 2021 година са тя да доближи 10% в малкия екран и 13% в цифровите медии, като за поредна година да резервира високи равнища и в двата рекламни канала. Процентите в останалите медийни канали се чака да не минават 4%. Пресата и кино рекламата се чака да завършат годината с 0%, радиото с 3%, а външната реклама с 4% инфлация.
Заради международната пандемия, която оказва своето въздействие и на медиите у нас, българският рекламен пазар регистрира спад през 2020 г.
Нетните вложения през миналата година възлизат на 455 млн. лева, измежду които с най-голям дял от 54% остава малкия екран. Тя съумява да притегли вложения от 247 млн. лева през 2020 година, като регистрира спад от 5% по отношение на 2019 г.
Дигиталните медии са единственият канал, който резервира двуцифрен растеж през миналата година. Инвестициите там са нарастнали със 17% на годишна база по отношение на 2019 година, а главните движещи сили за високия растеж остават обществените мрежи. Останалите медийни канали – преса, външна реклама, радио, кино реклама – записаха спад в чистите рекламни вложения през 2020 година Спадът във всички канали, като се изключи радио, е в двуцифрени стойности, като в кино реклама е най-осезаем от -48%, написа в. " Монитор ".
Медийната инфлация в малкия екран и цифровите медии резервира наклонността от 2019 година за равни стойности, като през 2020 година е 8%. Външната реклама и радиото се чака да завършат годината с 2% инфлация, а пресата и кино рекламата – с 0%.
Прогнозата за идващите 2 години е пазарът последователно да пораства, като през 2023 година медийните вложения ще доближат близо 590 млн. лева Без изненада малкия екран ще продължи да бъде каналът, който ще притегля над 50% дял от общите медийни вложения у нас с растеж на годишна база от 11% (2022 г.) и 5% (2023 г.). През 2023 година се чака те да привлекат 315 млн. лева от реклама.
Прогнозата е цифровите медии да запазят и гладко да усилват каузи си в общия медиен микс до над 32,5% през 2022 година и растеж с 10% през 2023 година Очакванията са разноските за реклама в цифровите канали да доближат до 198 млн. лева през 2023 година С изключение на пресата всички останали канали в медия микса се чака да отбележат растеж сред 4% и 9% за 2022 година и сред 5% и 15% през 2023 г.
По отношение на печатните медии предвижданията са вложенията в тях да продължат наклонността на спад, който през 2022 и 2023 година може да бъде към -7% на годишна база.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ