Без български праскови на трапезата ни
Очакваните добиви са с 90 % по-ниски от миналогодишните
Българските праскови ще са същински деликатес през 2025 година. Очакваните добиви са с 90 % по-ниски от миналогодишните поради пагубните метеорологични условия напролет, оповестиха земеделци пред NOVA.
След неналичието на череши, в този момент няма да има и задоволително праскови, които да захранят българския пазар. Последната рецесия визира цялата европейска продукция на костилкови плодове.
Студените удари довършиха реколтата
" Нещата потеглиха на зле от 18 март. Една седмица мраз -4, -6, -7 градуса, след това 6-10 април отново студове: -4, -6, -7. Това довърши нещата. Много зле е тази година ", съобщи Апостол Евтимов пред NOVA.
Овощарите припомниха, че последният удар бе бурята в Сливенско с ветрове от 100 километра в час. " Което беше останало след ниските температури, то към този момент изпада, просто всичко падна на земята ", уточни Атанас Иванов.
Най-тежката година от 30 години
" Последните 30 години не е имало такава тежка година ", безапелационен е Коста Петров. Апостол Евтимов добави, че за голяма част от производителите загубите са 100 %.
" Преди една година измръзване, предходната година градушка, тази година отново няма метод. Три години ние не може да поддържаме пазарите локалните ", сподели Атанас Иванов.
Нулеви доходи и държавна помощ
Николай Котов показа, че приходите му ще бъдат нулеви, а в случай че страната не му помогне, ще продължи мъчно идната година. В естествена година в България се берат към 10 хиляди тона праскови, само че за тази овощарите плануват единствено 1500 тона.
Минималното количество български праскови ще бъде продавано главно на дребно, а съгласно овощарите цената на плода ще бъде сред 5 и 8 лв. за кг.
Изоставане от европейските практики
Липсата на доходи отдалечава българското земеделие от модерните европейски практики. " Там има мрежи за отбрана от градушки, има системи срещу измръзване, перки, дъждуване, само че това всичкото коства пари. Ние нямаме доходи и не може да влагаме, не може да се развиваме, не може да вкарваме нови технологии. Ние използваме технологии отпреди 30-40 години, до момента в който в актуалния свят е по-различно ", сподели още Апостол Евтимов пред NOVA.
Българските праскови ще са същински деликатес през 2025 година. Очакваните добиви са с 90 % по-ниски от миналогодишните поради пагубните метеорологични условия напролет, оповестиха земеделци пред NOVA.
След неналичието на череши, в този момент няма да има и задоволително праскови, които да захранят българския пазар. Последната рецесия визира цялата европейска продукция на костилкови плодове.
Студените удари довършиха реколтата
" Нещата потеглиха на зле от 18 март. Една седмица мраз -4, -6, -7 градуса, след това 6-10 април отново студове: -4, -6, -7. Това довърши нещата. Много зле е тази година ", съобщи Апостол Евтимов пред NOVA.
Овощарите припомниха, че последният удар бе бурята в Сливенско с ветрове от 100 километра в час. " Което беше останало след ниските температури, то към този момент изпада, просто всичко падна на земята ", уточни Атанас Иванов.
Най-тежката година от 30 години
" Последните 30 години не е имало такава тежка година ", безапелационен е Коста Петров. Апостол Евтимов добави, че за голяма част от производителите загубите са 100 %.
" Преди една година измръзване, предходната година градушка, тази година отново няма метод. Три години ние не може да поддържаме пазарите локалните ", сподели Атанас Иванов.
Нулеви доходи и държавна помощ
Николай Котов показа, че приходите му ще бъдат нулеви, а в случай че страната не му помогне, ще продължи мъчно идната година. В естествена година в България се берат към 10 хиляди тона праскови, само че за тази овощарите плануват единствено 1500 тона.
Минималното количество български праскови ще бъде продавано главно на дребно, а съгласно овощарите цената на плода ще бъде сред 5 и 8 лв. за кг.
Изоставане от европейските практики
Липсата на доходи отдалечава българското земеделие от модерните европейски практики. " Там има мрежи за отбрана от градушки, има системи срещу измръзване, перки, дъждуване, само че това всичкото коства пари. Ние нямаме доходи и не може да влагаме, не може да се развиваме, не може да вкарваме нови технологии. Ние използваме технологии отпреди 30-40 години, до момента в който в актуалния свят е по-различно ", сподели още Апостол Евтимов пред NOVA.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ