Очакването за вярност е подразбираща се част от модерните връзки. Независимо

Очакването за честност е подразбираща се част от модерните връзки.
Независимо дали става дума за цивилен брак, за църковна венчавка или за най-разпространеното модерно обвързване - съжителството с или без деца - сътрудниците в развитите страни, в това число в България, чакат отдаденост и изключителност в връзките си.
Изневярата, въпреки това, е акт, който на приказки се радва на шумно отрицание и от страна на мъжете, и от страна на дамите, само че парадоксално е толкоз публикуван, че е от топ аргументите хората да се обръщат към терапевти и психоаналитици.
Междувременно обществените дефиниции за това какво е невярност еволюират, а данните от изследванията върху човешкото държание се множат, написа доктор Марти Клайн в публикация, отдадена на изневярата, в Psychology Today,
Повечето хора считат, че знаят генерално на какво се дължи изневярата, само че се оказва, че доста от вярванията почиват на предубеждения и легенди.
Ето някои от заблудите, свързани с изневярата, в които хората всеобщо имат вяра, само че действително са надалеч от истината.

Заблуда 1: Ако постоянно " си нащрек ", може и да не ти изневери
Бдителните сътрудници напълно не са необичайност. Те са постоянно нащрек, ревизират мобилни телефони, подозрителни са за дребните елементи, дебнат за всевъзможни отклонения в държанието, наблюдават мейли, поставят секрети геолокатори по коли и устройства.
Те ще създадат всичко допустимо, с цел да се предпазят от изменничество. И в случай че сътрудникът им каже, че отива на бизнес вечеря, са склонни да извърнат света, с цел да ревизират дали това е истина. Ако нямат опция сами да се убедят във верността на половинката - ще наемат частен детектив. Опитът обаче демонстрира, че каквито и ограничения да вземете, в случай че сътрудникът е решил да ви изневери, ще го направи, без значение дали ще разберете или не.
Какъв е смисълът тогава да си тровите живота в съмнения и ревнивост? Ако не му вярвате, може и да имате учредения, отвън личните ви несигурности, само че би трябвало ли тогава да живеете с тежестта на недоверието?
Дали сътрудникът ще ви изневери? Вероятността е по-малка, в случай че връзката ви е приятна, душевен и физически сте от малко малко здрави, можете да говорите за всичко и половият ви живот е удовлетворяващ...
Постоянното наблюдаване обаче не приказва добре за нито едно от изброените.

Заблуда 2: Изневярата постоянно е обвързвана с качеството и честотата на секса
Макар че желанието за по-различен, по-удовлетворяващ или по-чест секс може да е повода за част от изневерите, има още много други аргументи. Сред тях са гневът, потребността да докажеш нещо на себе си, потребността от деликатност или досег, чувството за самотност и потребността да се чувстваш обичан, потребността от самостоятелност.
За някои хора има и ситуационна динамичност - те не желаят да изневеряват, само че в случай че им се отдаде опция, не я отхвърлят. Така че - да, сексът като самоцел може и да е причина, само че единствено за хора, които имат неадресирани психически контузии (виж Заблуда 3), само че много по-често срещаните причина са напълно други.
Според психолога Естер Перел аргументите за изневярата най-често и главно се крият в личните търсения на колегата. Затова и постоянно хората, открили невярност, нормално с изненада схващат, че повода за измяната не е нито някой по-млад, нито някой по-секси, нито някой по-богат или прелъстителен субект.

Заблуда 3: Някои хора са " неизлечимо пристрастени към секса "
При някои хора, които изневеряват патологично, може да става въпрос за диагностицируемо психологично заболяване. Възможно е те да се борят с меланхолия, тревога, да демонстрират признаци на биполярно разстройство или обсесивно-компулсивно разстройство. Изневярата също по този начин може да е методът, по който човек с гранично личностно разстройство се оправя със стресови житейски обстановки.
" Изпитвам огромно съчувствие към хората, които изпитват толкоз огромни усложнения в оправянето с страстите си. Терапията нормално оказва помощ, а за мнозина медикаментите носят спомагателни изгоди ", написа доктор Марти Клайн.
" Но " зависимостта " е положение, при което тялото на човек е поело контрола върху вземането на решения. Хероинът и никотинът са положителни образци за това.
Когато хората разказват себе си или колегата си като " полово подвластни ", нормално имат поради " някой, който продължава да взима полови решения, чиито последици не му харесват ".
Защо хората изневеряват редовно?
Обикновено тъй като не могат да си показват да водят живот, в който липсва машинация, предпочитание за глезене и отказване. Това са отбрани, които съгласно тях ги защищават от действителностите, с които не желаят да се сблъскат.
Да нарушаваш обещанието си за честност може да наподобява като взаимозависимост. Но по-често в действителност е обезверен опит да се избегнат следствията от спазването на обещанията - досада, яд, безизходност, обезсърчение от стареенето, връзка без секс. Ето за какво в множеството случаи напълно не става дума за " взаимозависимост ", а по-скоро още веднъж това е предпочитание " да намериш себе си ", съчетано с неспособност да го направиш. 

Заблуда 4: Който е изневерил един път, ще изневерява постоянно
Често се счита, че вероятността човек, който е изневерявал в предишното, да изневери още веднъж, е три пъти по-голяма спрямо вероятността при човек, който в никакъв случай не е изневерявал. От друга страна се оказва, че доста от изневеряващите претърпяват прекомерно тежко следствията от аферата си. Съкрушени от реакциите на близките и вредите, нанесени върху околните, те осъзнават, че не си е коствало. Независимо дали тъгата и скръбта на колегата им ги е смазала или личното им възприятие за позор не им дава мира, някои от тях са толкоз шокирани, че вземат решение да останат правилни отсега нататък.
Така че, напълно не е правилно, че хората имат горещото предпочитание да изневеряват още веднъж и още веднъж, изключително в случай че изпитват усеща към колегата, с който живеят. И е много лимитирано да се приема, че човек, изневерил един път, е по формулировка обезсърчителен случай.

Заблуда 5: Връзката не може да оцелее след невярност
Ако това беше правилно, бракът би бил опасен залог, а брачното консултиране - неприятна инвестиция. Според доктор Клайн има два типа връзки, които оцеляват след невярност.
В първия случай е връзка, основата на финансова или друга взаимозависимост, в която връзката е слаба, а упованията са ниски. При такива връзки постоянно съществува и напън от страна на фамилията или културата двойката да остане дружно, без значение от всичко. Това е връзка, която не е била изключително удовлетворяваща още преди изневярата. Двойката може даже и да не поставя старания да я усъвършенства или да я защищити отсега нататък от вредите на изневярата.
Вторият тип връзка, която оцелява след невярност, е съвсем противоположна на първата. В нея хората поставят старания да схванат какво се е случило и за какво. Те са интроспективни най-малко до известна степен.
В даден миг стартират да се изслушват взаимно. И в последна сметка приказват за това, което желаят от новата двойка, която са в развой на основаване. Има и такива връзки. Но, за разлика от първия случай, не трябва да се заблуждаваме, че са чак толкоз доста...