НСИ: Продължителността на живота на българите достига 73,5 години
Очакваната междинна дълготрайност на живот за популацията на страната, изчислена за интервала 2021 - 2023 година, е 73.5 години.
Спрямо предходния интервал (2020 - 2022 г.) тя се усилва с 1.6 години, оповестяват от Национален статистически институт.
Различната смъртност при мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинира и другата междинна дълготрайност на живота при тези категории население.
Средната дълготрайност на живота при мъжете е 69.9 години, до момента в който при дамите е със 7.4 години по-висока - 77.3 години.
От Национален статистически институт прецизират, че спрямо 2013 през 2023 година се следи понижение на междинната дълготрайност при мъжете с 1.1 години, а при дамите с 0.7 години.
Показателят за предстоящата дълготрайност на живота демонстрира междинната дълготрайност на идния живот на новородените при догадка за непроменяемост в интензивността на следената през дадена година повъзрастова смъртност.
Средната дълготрайност на живота на популацията в градовете е с 3.1 години по-висока (74.4 години) в сравнение с популацията в селата (71.3 години).
Спрямо 2013 година за популацията в градовете тя е намаляла с 0.9 години, а за популацията в селата - с 1.3 години.
Очакваната дълготрайност на живота за навършилите 65 години е 15.2 години, като за мъжете и дамите тя е надлежно 13.0 и 17.1 години. В съпоставяне с 2013 година през 2023 година предстоящата дълготрайност на живота на лицата, навършили 65 години, понижава с 0.6 години.
Очакваната дълготрайност на живота варира от 70.3 години в област Видин до 75.4 години в областите София (столица) и Кърджали.
Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области на страната, само че най-голяма е разликата сред двата пола в област Враца (8.5 години), а най-малка - в област Шумен (6.3 години), допълват от Национален статистически институт.
Източник Дарик
