Само италианци и румънци бачкат по-кратко от нас
Очакваната дълготрайност на трудовия живот в България е 34,6 години – третата най-ниска в Европейския съюз. По-кратко работят само в Румъния (32,7 години) и Италия (33 години), сочат данни, представени в разбор. Средно за Европейски Съюз индикаторът е 37,5 години.
При мъжете обаче България е на последно място в целия съюз, въпреки и с дребна разлика пред Румъния и Хърватия. На другия полюс са страни като Нидерландия (44 години), Швеция (43,4) и Дания (42,6), където трудовият живот продължава над 40 години.
Данните обрисуват ясни географски разлики – в Северна и Западна Европа се работи по-дълго, до момента в който в Южна и Източна продължителността на заетостта е по-ниска. В северните страни се регистрира по-високо присъединяване на пазара на труда на съвсем всички групи – дами, младежи и по-възрастни.
Една от главните аргументи за ниските индикатори в България е огромният дял на младежите, които нито учат, нито работят. Според последни данни на Евростат за 2025 година те са 13,8%, което слага страната на второ място след Румъния. Още през 2024 година статистика сподели, че над 600 000 българи в трудоспособна възраст не са дейни на пазара на труда и не учат.
Проблемът с младежката безработица е присъщ и за други европейски страни, в това число за стопански системи като Великобритания.
В България заетостта е мощно подвластна от образованието. Хората с висше обучение имат съвсем цялостна претовареност (92%), до момента в който при тези с главно тя е едвам 32%, а с начално и по-ниско – 27,6%. Проблемите са най-концентрирани в селските региони, измежду нискообразованите и дамите.
Значително по-ниска е заетостта и измежду малцинствата. Скорошно проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България регистрира 22% претовареност при ромската етническа група, 44% при турската и 67% при българската. Интеграцията им, както и обезпечаването на равнопоставен достъп до обществена протекция, остават предизвикателство.
Хората с увреждания също остават в огромна степен отвън пазара на труда. Разликата в заетостта им по отношение на хората без увреждания у нас е 33%, при приблизително 24% за Европейски Съюз. Въпреки това поради дефицита на кадри бизнесът се насочва все по-често към тях.
Ранното излизане от пазара на труда е различен значителен фактор. Това се дължи както на опциите за ранно пенсиониране в избрани специалности, по този начин и на растящия брой пенсии за неработоспособност. Все отново се следи и позитивна наклонност – близо 17% от пенсионерите у нас не престават да работят, което е най-високият дял на Балканите.
Според разбора пазарът на труда в България се нуждае от повече гъвкави форми на претовареност, с цел да интегрира младежи, дами с дребни деца, възрастни и хора с увреждания. Дългосрочните ограничения включват понижаване на броя на отпадащите от учебно заведение, ограничение на злоупотребите с ТЕЛК решения и привличане на вложения в по-слабо развитите райони.
При мъжете обаче България е на последно място в целия съюз, въпреки и с дребна разлика пред Румъния и Хърватия. На другия полюс са страни като Нидерландия (44 години), Швеция (43,4) и Дания (42,6), където трудовият живот продължава над 40 години.
Данните обрисуват ясни географски разлики – в Северна и Западна Европа се работи по-дълго, до момента в който в Южна и Източна продължителността на заетостта е по-ниска. В северните страни се регистрира по-високо присъединяване на пазара на труда на съвсем всички групи – дами, младежи и по-възрастни.
Една от главните аргументи за ниските индикатори в България е огромният дял на младежите, които нито учат, нито работят. Според последни данни на Евростат за 2025 година те са 13,8%, което слага страната на второ място след Румъния. Още през 2024 година статистика сподели, че над 600 000 българи в трудоспособна възраст не са дейни на пазара на труда и не учат.
Проблемът с младежката безработица е присъщ и за други европейски страни, в това число за стопански системи като Великобритания.
В България заетостта е мощно подвластна от образованието. Хората с висше обучение имат съвсем цялостна претовареност (92%), до момента в който при тези с главно тя е едвам 32%, а с начално и по-ниско – 27,6%. Проблемите са най-концентрирани в селските региони, измежду нискообразованите и дамите.
Значително по-ниска е заетостта и измежду малцинствата. Скорошно проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за България регистрира 22% претовареност при ромската етническа група, 44% при турската и 67% при българската. Интеграцията им, както и обезпечаването на равнопоставен достъп до обществена протекция, остават предизвикателство.
Хората с увреждания също остават в огромна степен отвън пазара на труда. Разликата в заетостта им по отношение на хората без увреждания у нас е 33%, при приблизително 24% за Европейски Съюз. Въпреки това поради дефицита на кадри бизнесът се насочва все по-често към тях.
Ранното излизане от пазара на труда е различен значителен фактор. Това се дължи както на опциите за ранно пенсиониране в избрани специалности, по този начин и на растящия брой пенсии за неработоспособност. Все отново се следи и позитивна наклонност – близо 17% от пенсионерите у нас не престават да работят, което е най-високият дял на Балканите.
Според разбора пазарът на труда в България се нуждае от повече гъвкави форми на претовареност, с цел да интегрира младежи, дами с дребни деца, възрастни и хора с увреждания. Дългосрочните ограничения включват понижаване на броя на отпадащите от учебно заведение, ограничение на злоупотребите с ТЕЛК решения и привличане на вложения в по-слабо развитите райони.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ