Историк пред ФАКТИ: Българските турци ликуваха при победата на Имамоглу
Очаквана ли беше успеха на Екрем Имамоглу от Републиканската национална партия на изборите за кмет на Истанбул? Какво чака Турция в бъдеще време? Ще може ли Екрем Имамоглу да работи взаимно с централната власт в Турция? Добра вест ли е смяната в Истанбул за българската общественост там, а и за българската страна? По тези и някои други въпроси, от ФАКТИ разговаряхме с историка и основател на " Турски културен център ХХI век " Ибрахим Карахасан-Чънар.
- Очаквахте ли успеха на Екрем Имамоглу над Бинали Йълдъръм и за какво съгласно Вас се стигна до нея?
- Очаквах я, тъй като следях анкетите през последните две седмици. Те посочваха разлики 2, 3, 4, че и 8-9% разлика в интерес на Имамоглу. Да не приказваме, че организациите, медиите, които са под контрола Ердоган, те също даваха преимущество на претендента на Републиканската национална партия, колкото и цензурата да е била огромна. Говореше се, че кюрдската маса ще бъде мобилизирана и тъкмо по този начин се получи. 15% кюрди живеят в Истанбул и най-малко 500 000 от тях са дали своят вот за Имамоглу. Самият ръководител на прокюрдската партия Селахатин Демирташ, който е обвиняем, прикани всички кюрди да гласоподават за Имамоглу. Аз считам, че Ердоган и ''Партията на справедливостта и развитието'', някак си са изчерпани, и той като политик, и самата политическа партия като такава. Според мен в Турция се роди ново потомство хора, което не харесва последните 10 години, съответно неговата политика на отдалечаване от Европа и като цяло от Запада. Икономическата рецесия също си сподели думата. Младите турци са всемирски настроени и просто таза политика не е в техния човешки кодекс. Освен това неговата политика на опълчване вътре в страната, на поляризация, също не се харесва. Може да се спомене и имиджът на Турция, негативизмът на Запада към Турция и скъсването на стопански и политически връзки със Съединени американски щати и Германия. По едно време имаше много ''настъпвания'', Ердоган назова германците нацисти. Скъсването на икономическите връзки с Япония също, японците се отдръпнаха като вложител. Всички тези неща оказаха въздействие, турският човек обедня, безработицата е относително висока, инфлацията галопира, видяхме протичащото се с лирата, също така доста хора и компании банкрутираха. Всичко това е една обица на ухото на елементарния човек. Турците търсят друга ориентировка, желаят да си оправят живота, да живеят по-нормално. Аз вървя в Турция и усещах атмосферата там, а тя е една атмосфера на боязън и опълчване.
- Очаквахте ли успеха на Екрем Имамоглу над Бинали Йълдъръм и за какво съгласно Вас се стигна до нея?
- Очаквах я, тъй като следях анкетите през последните две седмици. Те посочваха разлики 2, 3, 4, че и 8-9% разлика в интерес на Имамоглу. Да не приказваме, че организациите, медиите, които са под контрола Ердоган, те също даваха преимущество на претендента на Републиканската национална партия, колкото и цензурата да е била огромна. Говореше се, че кюрдската маса ще бъде мобилизирана и тъкмо по този начин се получи. 15% кюрди живеят в Истанбул и най-малко 500 000 от тях са дали своят вот за Имамоглу. Самият ръководител на прокюрдската партия Селахатин Демирташ, който е обвиняем, прикани всички кюрди да гласоподават за Имамоглу. Аз считам, че Ердоган и ''Партията на справедливостта и развитието'', някак си са изчерпани, и той като политик, и самата политическа партия като такава. Според мен в Турция се роди ново потомство хора, което не харесва последните 10 години, съответно неговата политика на отдалечаване от Европа и като цяло от Запада. Икономическата рецесия също си сподели думата. Младите турци са всемирски настроени и просто таза политика не е в техния човешки кодекс. Освен това неговата политика на опълчване вътре в страната, на поляризация, също не се харесва. Може да се спомене и имиджът на Турция, негативизмът на Запада към Турция и скъсването на стопански и политически връзки със Съединени американски щати и Германия. По едно време имаше много ''настъпвания'', Ердоган назова германците нацисти. Скъсването на икономическите връзки с Япония също, японците се отдръпнаха като вложител. Всички тези неща оказаха въздействие, турският човек обедня, безработицата е относително висока, инфлацията галопира, видяхме протичащото се с лирата, също така доста хора и компании банкрутираха. Всичко това е една обица на ухото на елементарния човек. Турците търсят друга ориентировка, желаят да си оправят живота, да живеят по-нормално. Аз вървя в Турция и усещах атмосферата там, а тя е една атмосфера на боязън и опълчване.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ