Горанов прогнозира инфлация между 1,4 и 1,6 % за 2018 г.
" Очакваме растежът на стопанската система да се движи главно от малко по-засилено вътрешно ползване, както частно, по този начин и през държавните разноски. В идната година чакаме инфлацията да бъде сред 1,4 и 1,6 %, което е здравословно на фона на дългите години потискана и негативна инфлация. Следващите няколко години тя ще бъде сред 1,5 и 1,8 % на година до 2020 година От позиция на макроикономическите канони една инфлация към 2% се счита за здравословна и нужна за всяка стопанска система. “.
Това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов проектобюджета за 2018 година в ефира на предаването „ Седмицата “ на Дарик радио.
Той добави, че са заложени 3 милиарда лева повече доходи, като от тях 1 милиарда лева идват от Данък добавена стойност, като най-големият растеж на приходите от Данък добавена стойност идва по две посоки – държавното управление ще продължи с напъните за изсветляване на стопанската система, а приходната база на Данък добавена стойност ще се усилва, защото размерът на Брутния вътрешен артикул нараства. „ През 2017 година чакаме да достигнем Брутният вътрешен продукт от 100 милиарда лева, а за идната година плановете демонстрират, че той би трябвало да е в размер на 105,6 милиарда лева “ – изясни Горанов. Освен това растежът на осигурителния приход, поради растежа на приходите в частния бранш, и тази година е значителен. Министърът сподели, че има към 14,5 % номинален растеж на приходите от осигурителните вноски за първите 9 месеца на тази година, като се чака и в идната година те да порастват с сходни темпове, а и нарастването с 1 % на осигурителната вноска за 2018 година, и по-високите заплати в публичната сфера, всичко това води до повече приходи в бюджета.
" При нарастването на минималния застрахователен приход ние не натоварваме никой, просто караме хората да се обезпечават по този начин, че да могат да заслужат минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, а тя нарастна с изпреварващи темпове през тази година. Има доста хора, за които действителният размер на персоналната пенсия е доста под минималния, тъй като нямат нужния застрахователен принос, а разликата сред това, което те получават и това, което са заслужили, се заплаща от всички други, които вземат участие в обезпечаването – това е детайлът на взаимност в държавната осигурителна система " – изясни финансовият министър за какво се предлага това нарастване.
На въпрос за нуждата от вдишване на дълг в размер на 1 милиарда лева на вътрешния пазар министър Владислав Горанов отговори, че анализът за дълга би трябвало да бъде от позиция на салдото на бюджета, тъй като той се усилва от недостига. „ През идната година ще съблюдаваме тактиката за поетапно понижаване на недостига, очакван е недостиг към 1,1 милиарда лева, което е към 1 % от Брутният вътрешен продукт, като нашите калкулации демонстрират, че можем да понижим чистото финансиране с 600 млн. лева, т.е. да погасим повече задължения, в сравнение с да емитираме “ – сподели той. Във връзка с мненията в общественото пространство, че е по-добре да се погасява дълг от средствата във фискалния запас, финансовият министър отговори, че в случай че целият фискален запас се употребява единствено за погашения на дълг, евентуално в скоро време няма да имаме фискален запас и дългът ще се понижи с 10 милиарда лева през годините с падежите. В момента нашата страна има дълг към 23 милиарда лева и той ще понижава, като чакаме през 2020 година да е 20 % по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще ни подреди на второ място в Европа след Естония.
За главният приоритет на бюджета тази година – образованието – министърът на финансите изясни, че за държавното управление все по-голям става казусът с неграмотността и качеството на човешките запаси, като страната има проблем с намирането на учители и в случай че едно дете бъде изпуснато в началния стадий на обучение, то изобщо няма да стигне до това даже да си мисли за висше обучение. Горанов проучва, че „ системата на висшето обучение би трябвало да огледа сериозно на процесите, тъй като сега то вкарва българските младежи в безсмислени, атрактивни като наименования и ненужни на пазара на труда специалности, основани в просветителната инфраструктура в последните 20-25 година, като това е станало с безмълвното свидетелството на страната и квазиразбраната автономност “. Според него академичната общественост самодоволно е проспала процесите в стопанската система и в този момент ще би трябвало да заплати цената, като се върнат към структурата на висше обучение и към качеството му от 90-те години на предишния век. Министърът уточни, че плануваните разноски за просвета в проектобюджета за 2018 година са със 120 млн. лева растеж, по отношение на 2017 година
По отношение повдигнатия още веднъж спор от Българска социалистическа партия за въвеждане на прогресивното подоходно облагане, министър Горанов разяснява, че „ сега наклонността в Европа е те да вървят към нас, като система на облагане, а не ние към тях “. Според него Българска социалистическа партия желаят да анулират плоския налог със същите причини, с които го вкараха. Плоският налог е по-справедлив, тъй като на процедура хората, които изкарват повече, заплащат повече. „ Когато отменихме прогресивното облагане, ставките за междинните приходи бяха сред 20-30 %. При настоящето си предложение Българска социалистическа партия, с цел да не обиден междинната класа, се пробват в приходите сред 1000 и 2000 лева да не трансформират нищо и да резервират 10 % налог, като чакат единствено към 100 000 души, които съгласно тях са най-богати, да праща повече налог. Резултатът от това е загуба на бюджета в първата година към 1,3 милиарда лева
Това съобщи министърът на финансите Владислав Горанов проектобюджета за 2018 година в ефира на предаването „ Седмицата “ на Дарик радио.
Той добави, че са заложени 3 милиарда лева повече доходи, като от тях 1 милиарда лева идват от Данък добавена стойност, като най-големият растеж на приходите от Данък добавена стойност идва по две посоки – държавното управление ще продължи с напъните за изсветляване на стопанската система, а приходната база на Данък добавена стойност ще се усилва, защото размерът на Брутния вътрешен артикул нараства. „ През 2017 година чакаме да достигнем Брутният вътрешен продукт от 100 милиарда лева, а за идната година плановете демонстрират, че той би трябвало да е в размер на 105,6 милиарда лева “ – изясни Горанов. Освен това растежът на осигурителния приход, поради растежа на приходите в частния бранш, и тази година е значителен. Министърът сподели, че има към 14,5 % номинален растеж на приходите от осигурителните вноски за първите 9 месеца на тази година, като се чака и в идната година те да порастват с сходни темпове, а и нарастването с 1 % на осигурителната вноска за 2018 година, и по-високите заплати в публичната сфера, всичко това води до повече приходи в бюджета.
" При нарастването на минималния застрахователен приход ние не натоварваме никой, просто караме хората да се обезпечават по този начин, че да могат да заслужат минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст, а тя нарастна с изпреварващи темпове през тази година. Има доста хора, за които действителният размер на персоналната пенсия е доста под минималния, тъй като нямат нужния застрахователен принос, а разликата сред това, което те получават и това, което са заслужили, се заплаща от всички други, които вземат участие в обезпечаването – това е детайлът на взаимност в държавната осигурителна система " – изясни финансовият министър за какво се предлага това нарастване.
На въпрос за нуждата от вдишване на дълг в размер на 1 милиарда лева на вътрешния пазар министър Владислав Горанов отговори, че анализът за дълга би трябвало да бъде от позиция на салдото на бюджета, тъй като той се усилва от недостига. „ През идната година ще съблюдаваме тактиката за поетапно понижаване на недостига, очакван е недостиг към 1,1 милиарда лева, което е към 1 % от Брутният вътрешен продукт, като нашите калкулации демонстрират, че можем да понижим чистото финансиране с 600 млн. лева, т.е. да погасим повече задължения, в сравнение с да емитираме “ – сподели той. Във връзка с мненията в общественото пространство, че е по-добре да се погасява дълг от средствата във фискалния запас, финансовият министър отговори, че в случай че целият фискален запас се употребява единствено за погашения на дълг, евентуално в скоро време няма да имаме фискален запас и дългът ще се понижи с 10 милиарда лева през годините с падежите. В момента нашата страна има дълг към 23 милиарда лева и той ще понижава, като чакаме през 2020 година да е 20 % по отношение на Брутният вътрешен продукт, което ще ни подреди на второ място в Европа след Естония.
За главният приоритет на бюджета тази година – образованието – министърът на финансите изясни, че за държавното управление все по-голям става казусът с неграмотността и качеството на човешките запаси, като страната има проблем с намирането на учители и в случай че едно дете бъде изпуснато в началния стадий на обучение, то изобщо няма да стигне до това даже да си мисли за висше обучение. Горанов проучва, че „ системата на висшето обучение би трябвало да огледа сериозно на процесите, тъй като сега то вкарва българските младежи в безсмислени, атрактивни като наименования и ненужни на пазара на труда специалности, основани в просветителната инфраструктура в последните 20-25 година, като това е станало с безмълвното свидетелството на страната и квазиразбраната автономност “. Според него академичната общественост самодоволно е проспала процесите в стопанската система и в този момент ще би трябвало да заплати цената, като се върнат към структурата на висше обучение и към качеството му от 90-те години на предишния век. Министърът уточни, че плануваните разноски за просвета в проектобюджета за 2018 година са със 120 млн. лева растеж, по отношение на 2017 година
По отношение повдигнатия още веднъж спор от Българска социалистическа партия за въвеждане на прогресивното подоходно облагане, министър Горанов разяснява, че „ сега наклонността в Европа е те да вървят към нас, като система на облагане, а не ние към тях “. Според него Българска социалистическа партия желаят да анулират плоския налог със същите причини, с които го вкараха. Плоският налог е по-справедлив, тъй като на процедура хората, които изкарват повече, заплащат повече. „ Когато отменихме прогресивното облагане, ставките за междинните приходи бяха сред 20-30 %. При настоящето си предложение Българска социалистическа партия, с цел да не обиден междинната класа, се пробват в приходите сред 1000 и 2000 лева да не трансформират нищо и да резервират 10 % налог, като чакат единствено към 100 000 души, които съгласно тях са най-богати, да праща повече налог. Резултатът от това е загуба на бюджета в първата година към 1,3 милиарда лева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ