Очаквам на днешната среща във Варна да се потърси начин

Очаквам на днешната среща във Варна да се потърси метод връзките сред Европа и Турция да не доближават до още по-ниска точка от тази, в която се намират сега. Очакванията ми са сдържани на фона на поредицата проблеми сред двете страни, проблемите вътре в Европейски Съюз и тези в връзките сред Турция и останалата част от западния свят. Връзките на турската страна със Запада като цяло са подложени на подозрение в последно време. Заради всичко това упованията ми за срещата са очебийно сдържани. Във Варна евентуално ще бъде обсъждан генералния въпрос за европейската вероятност на Турция, която е повече от замразена. Стои също по този начин въпросът с митническите връзки сред Анкара и Европейски Съюз, както и това, че Турция би трябвало час по-скоро да се опита да разблокира западното си съдействие, тъй като идват избори. Това значи, че колкото Европейски Съюз ще има интерес от продължаващо съдействие с турската страна по тематиката за миграцията, толкоз и Турция ще има интерес от стопляне с Евросъюза. В противоположен случай президентът Реджеп Тайип Ердоган рискува доста сериозна съпротива в личното си общество и изолираност. Като цяло всичко това прави нещата по-скоро сложни, тъй като нерешените въпроси са прекалено много. Напоследък се прибавят и още няколко, свързани с турско-гръцките връзки. Много е забавно също по този начин дали българската страна ще сложи въпроса, който нормално слага в връзките с Турция, а точно – компенсациите на тракийските бежанци.

За мен днешната среща е на първо място

доказателство, че към момента има отворен канал за връзка

а какъв брой ефикасна ще е тази връзка на този стадий е самоуверено да гадаем.

България се пробва да играе балансьорска роля освен в връзките на Европейски Съюз със страни като Русия и Турция, само че и вътре в Европейския съюз. България е една от дребното страни, които имат естествени връзки с всички елементи на обособяващи се лагери в Европейски Съюз и с близките и все по-амбициозни страни като Турция и Русия. Това е преимуществото, което прави страната ни сполучлив вид. От години насам има и подобен жанр на ръководство на страната, налаган по персоналния модел на Бойко Борисов. Неговото политическо наличие е балансьорско и в този момент то се отразява и върху държавната политика. Нещо повече, до преди година имахме президент, който се различаваше от Борисов в това отношение и беше малко по-праволинеен. Сега и президентската институция звучи безусловно в унисон с държавното управление, когато става дума за външна политика, не за вътрешна. Има и още едно събитие – географското местонахождение на България. Тя е естественото място, където сходен разговор (между Европейски Съюз и Турция – бел.ред.) може да се случи. И един от хубавите образци за това по какъв начин България трансформира събитието във фактор. Смятам също по този начин, че това ще е последният късмет на България да опише председателството на Европейски Съюз като един категоричен триумф на своите вътрешни публики. Защото не виждам доста сериозен напредък по трите съществени тематики - Шенген, еврозоната и интеграцията на Западните Балкани.

Вчера Българска социалистическа партия приканиха на днешната среща да се повдигне въпроса за тракийските бежанци и за изявлението на Ердоган за Кърджали. По принцип опозицията по този начин би трябвало да се държи и да се мъчи да слага летвата още по-високо. Такъв вид дейности в доста случаи дори оказват помощ на ръководещите в дадена страна. Те получават още един коз да кажат: нашето общество и съпротива упорстват за това и това и

ни задължават да го сложим на масата

Що се отнася до изявлението за Кърджали, имаше много ясна и недвусмислена реакция от Външно министерствот, която беше съответна. Така че надали тази тематика още веднъж ще бъде повдигана в самата среща. По всяка възможност обаче ще бъде повдигната на другите митинги в близост. А за тракийските бежанци приказва освен Българска социалистическа партия, а и Обединените патриоти. По-вероятно е тези две тематики да потънат по време на днешната среща на фона на всички различия сред Европейски Съюз и Турция. Нека не забравяме, че това не е двустранна среща България-Турция, а ЕС-Турция.

В умозаключение бих споделил, че се колебая задачата и на Брюксел, и на Анкара, да е остра борба. Тя е допустима и без срещи. По-скоро на фона на тази засилена борба ще се търсят способи за понижаване на напрежението, което и без друго много ескалира. Така че днешната среща е симптом за вероятни шансове и канал за връзка.