Очаквам да измрат много хора, яко да измрат.“ (ген. проф.

„ Очаквам да измрат доста хора, крепко да измрат. “ (ген. проф. Венцислав Мутафчийски, 15 май 2020 година) Ако мислите, че тези думи се отнасят за обстановката в България от последните седмици, прекомерно евентуално е да грешите. По-скоро са годни за това, което се задава от ноември нататък. На 24 октомври коронавирус смъртността (според формалната статистика). Тук не се включва така наречен „ косвена смъртност “ на умрелите заради това, че здравната система е била ангажирана прекалено много с коронавирус пандемията, с цел да им даде съответни медицински грижи. Приблизително 10 хиляди от тези хора си отидоха преди края на февруари тази година, когато или нямаше ваксини, или към момента не бяха общодостъпни. От останалите към 13 хиляди, една част евентуално щяха да си отидат и при оптимални равнища на имунизацията - имунизацията в тази ситуация не е произвела антитела, изначално имунната система е била компрометирана, съпътстващи болести са изиграли решаваща роля. По-голямата част обаче можеха да бъдат избавени. Тази „ по-голяма част “ е жертва на публичните настройки. Всяка нелепост, публикувана в медиите и обществените мрежи, всяко декларативно втълпяване на боязън от имунизациите, е забивало гвоздей в ковчезите им. За тези смъртни случаи виновност обаче имаме и всички тези, които в един или различен миг сме позволили да проявим пренебрежително отношение към неваксиниращите се наши сънародници и по този начин несъзнателно сме втвърдявали тяхното неверно, а за някои съдбовно решение. Броят на тези отишли си мърцина българи към този момент е сравним с геноцида в Сребреница от лятото на 1995 година. Естествено, циркулират и изказвания, че статистиката е „ надписана “ – към нея се прибавят и умряли по други аргументи, само че оповестени за жертви на пандемията. ОК, да забележим тогава по какъв начин стоят нещата с общата смъртност. Между 2014 и 2019 година в България умират сред 107 и 110 хиляди души на година. През към този момент пандемичната 2020 година броя скача на близо 125 хиляди! Тази разлика от над 15 хиляди смъртни случая няма с какво друго да се изясни, защото възрастовата и здравна конструкция на популацията не може по този начин от единствено себе си да се промени толкоз фрапантно. Важна детайлност е, че формалната коронавирус смъртност скача в последните два месеца на годината – до тогава обстановката наподобява под надзор. През 2021 година до момента има единствено две седмици, през които общата смъртност е по-ниска в съпоставяне със същите седмици на 2020 година. Едната е при започване на февруари (напомням, че през януари бе въведено следващото затваряне), втората – при започване на юли. И в този момент стигаме до най-стряскащата част. В интервала 1-22 октомври тази година усреднената дневна коронавирус смъртност на седмична база се повишава от 78 на 112 умряли. Миналата година по това време също се повишава, но… от 6 на 17 умряли. А тогава още нямаше ваксини против ковид… През ноември 2020 година кривата на смъртността внезапно се повишава и на 5 декември към този момент демонстрира цифрата 140. От „ стартово равнище “ 17. Ако същата наклонност се повтори, при „ стартово равнище “ 112, какви ли ще са данните към 5 декември? А има ли учредения да се счита, че няма да се повтори? 20% имунизирани, под 10% публично преболедували, делът на изследваните за антитела евентуално е по-малък и от този на имунизираните (като при двете групи има отчасти припокриване), безпорядък в ръководството на коронавирус рецесията, предизборната акция кара политиците да не смеят да оферират непопулярни решения, обществото е мощно разграничено на „ за и срещу имунизациите “, „ за и срещу ограниченията “… Сценарий, при който идните 3 месеца ще умрат толкоз хора, колкото през последните 18, напълно не наподобява необикновен. Това значи още по-голям дефицит на работна ръка, занижена продуктивност на опечалените близки, сгънат вътрешен пазар, душевен потрес, деморализация… Истинска национална (ковид) злополука. Впрочем, 112 души дневна смъртност (на седмична база) е повече от усреднената смъртност в българската армия за интервала на присъединяване ѝ в Първата международна война. Може ли всичко това да бъде избегнато (или смекчено)? Трябва да признаем, че задачата за реализиране на групов имунитет посредством всеобща имунизация преди „ четвъртата вълна “ към този момент е непостижима. Кампанията (доколкото я  имаше) претърпя неуспех – в случай че за близо 10 месеца имаме 20% имунизирани, по кое време тъкмо ще стигнем най-малко 70%? За да имате цялостен имунитет против „ четвъртата вълна “, трябваше да си поставите първа игла напролет или лятото (сега единствената алтернатива е „ Янсен “). Ваксинацията против коронавирус закъсня. И не е като да се сещам чак в този момент – предупреждавал съм през май и през август. Това никога не значи да изоставяме имунизацията, в противен случай – просто борбата към този момент е за избавяне на обособения човешки живот вместо да се отървем с търпими загуби. „ Зеленият документ “ е компромисното решение сред цялостното затваряне (което никой не желае, а и единствено ще отсрочи неизбежното, в случай че не е комбинирано с други мерки) и оставането на досегашния режим (либерален, само че и преобладаващо неспазван). Основните му дефекти са два: Дава съвсем неограничени, пожизнени права на тарикатите с фиктивна имунизация. Ако в някаква степен подтиква имунизацията, то в по-голяма степен ще подтиква търговията с подправени документи. Противници на имунизирането акцентират, че естественият имунитет е по-силен и по-дълготраен от добития посредством ваксина (което е противоречиво, всеки случай е индивидуален). Но какъв брой от тях са се изследвали, с цел да потвърдят, че имат по-надежден имунитет от имунизираните? Крайно налага се да се вкара всеобщо (и несъмнено, безплатно) тестване – за антитела, само че и за Т-клетъчен имунитет. Включително за към този момент имунизирани – има случаи на липса на реакция, има и фиктивни. А също и за преболедувалите. И при положителни резултати да се получава „ зелен документ “ за избран интервал от време. В противоположен случай – лекарски рекомендации за отбягване на рисковете и препоръки за повишение на имунитета. Ако на някого това му звучи като „ ограничение на свободата “, ще припомня, че когато правото на Живот е застрашено, всички останали права и свободи увисват във въздуха. Да, ще бъде мъчно (и скъпо). Но до такава степен се докарахме с всичките си решения, дейности и бездействия (като страна и общество) през последните месеци. И Бог да ни пази! Димитър Петров, коментар за Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.