Христо Иванов: Очаквам втора номинация за главен прокурор: на мюре
Очаквам, че може през днешния ден да има втора номинация за поста основен прокурор - разгласи водачът на " Да, България " Христо Иванов и уточни, че " това ще бъде мюре, отвличаща маневра ", кандидатура, която няма да промени нищо. Той е убеден, че гражданският напън в този момент е " неизбежни " и " въпрос на самозащита против една от най-големите рискове за българската държавност и независимост " и зове хората да излязат на митинг довечера в 18:30 ч. пред Съдебната палата. Той недоумява за какво министър председателят Бойко Борисов не вижда, че му готвят нов Костинброд.
Протестите започнаха на 15 юли след интервю на единствения номиниран за основен прокурор на мястото на Сотир Цацаров - заместникът му Иван Гешев. В диалог с публицист от Българска национална телевизия Гешев насочи съвсем директни закани към избрани хора, в това число Христо Иванов, и медии, разгласи се и против разделянето на управляващите.
След митинга от 15-и прокурорската гилдия към Висшия правосъден съвет - номинирала единомислещо Гешев - разгласи, че от " Да, България " се меси в работата на правосъдната власт. На този укор през днешния ден дава отговор Иванов.
Ето цялата му позиция:
Днес още веднъж ще стачкувам против опита Гешев да бъде изработен основен прокурор и да се циментира статуквото за още 7 години. И тъй като още веднъж ще се лее угриженост по какъв начин това била “намеса ”: Ами интервенция е, несъмнено! И незадоволителна, освен това. Става дума за нашите живот, сигурност, пари, независимост и достолепие!
Изборът на основен прокурор не е лъчение на някакъв синдикален представител на прокурорите, че да им се “оставя ” на тях . Още по-малко може да се допусне Цацаров да си подбере правоприемник като родов водач, а Пеевски и Сараите да си конфигурират следващата бухалка .
По принцип висшата степен на конституционна самостоятелност се дължи на съда: това е основна полезност на западната цивилизация. Но даже и за съда не се предлага цялостна капсулация при сходни административни решения. За прокурорите подобен принцип няма. Добре е да разполагат с избрана професионална автономност, само че единствено доколкото обслужва независимостта на съда и ползите на жителите.
Една от главните трагични перверзии на нашия преход , е опитът прокуратурата да се приравни на съда, а в действителност да го господства и да се трансформира в някакъв непроходим остров на цялостна безнаказаност при практикуване на голяма власт. На процедура самодейността във връзка с наказателната политика - основен детайл от така наречен държавен монопол върху репресията - беше разкачена от демократичните механизми на посланичество и отчетност. Това се оказа една от главните предпоставки за опазване на така наречен задкулисие : цели области от властовия и икономическия живот, които остават отвън обсега на законността, обществения интерес и пазара. Това сумрачно царство, маскирано под фасадата на “демокрацията ” и участието в Европейски Съюз, запази и възпроизвежда най-токсичните структури на комунистическия режим и руския колониализъм и не разрешава тук да възникне витална и съвременна държавност.
Но даже сегашната ни извратена конституционна уредба не допуска цялостната капсулация, за която чуваме непрекъснато да се папагалства тези дни: половината от състава на прокурорската гилдия (и целия ВСС) са излъчени политически от Народното събрание, измежду номиниращите е и министърът на правораздаването, а последната дума в процеса на назначение на основен прокурор е на президента. Парламентарно показаните партии имат своите избраници във Висш съдебен съвет и имат даже опцията да ги отдръпват. Тези конституционни принадлежности съществуват тъкмо, с цел да обезпечат законна политическа интервенция, гарантираща ползите на жителите.
Съществуват, само че не се употребяват! Когато тези дни партийни водачи се тюхкат по кьошетата по какъв начин се бил политизирал процесът, е значимо да помним, че същите хора при опита за конституционна промяна отхвърлиха да гласоподават за разновидността с болшинство на парламентарната квота в прокурорската гилдия и по този начин да поемат политическа отговорност за това какво става там (и, надлежно, да лимитират политическата интервенция в съдийската колегия). После същите “народни ” представители в цялостна естетика (Нинова включително) излъчиха допустимо най-цацароудобния състав на Висш съдебен съвет и в този момент изцяло отхвърлят да заемат някаква позиция по дейностите на своите избраници. Пред очите си виждаме по какъв начин работи омертата на дълбоката страна на задкулисието у нас: даже и съществуващите принадлежности за някакъв либерален надзор не се ползват, а другояче лютите врагове от “опозиция ” и “управляващи ”, “ляво ”, “дясно, “либерално ” и мая-маноловско внезапно стартират да каканижат общи опорки и да работят в общ строй, все едно някой някъде е произнесъл отключващата дума на някаква всеобщо хипнотично шифроване.
При това състояние гражданският и извънпарламентарният напън са не просто наложителност. Те са въпрос на самоотбрана против една от най огромните рискове за българската държавност и свободата .
Очаквам, че може да опитат през днешния ден през умрелия от боязън Данаил Кирилов да вкарат “втори ” претендент в играта. Нямам никакво подозрение, че това ще бъде мюре, отвличаща маневра. Цацаров застана персонално зад Гешев и няма да отстъпи. Стои въпросът за какво Борисов не вижда, че му готвят нов Костинброд , само че нека някой от астролозите му след края на ретроградния Меркурий да му го каже. Така или другояче, втората кандидатура няма да промени нищо : болшинството към този момент е образувано и подпечатано.
Ето за какво остава единствено гражданският и извънпарламентарни напън. Той е законен и нужен: става дума за нашия живот .
Това, за което упорствам, е:
Безусловно отдръпване на Гешев.
Нова процедура, в която министърът на правораздаването да разгласи съответен правилник за издигане на цивилен оферти, които той да внесе.
Цацаров да не взе участие в процеса.
Партиите да стартират съществени съвещания за структурна промяна на прокуратурата, в това число през Велико Народно заседание.
Протестите започнаха на 15 юли след интервю на единствения номиниран за основен прокурор на мястото на Сотир Цацаров - заместникът му Иван Гешев. В диалог с публицист от Българска национална телевизия Гешев насочи съвсем директни закани към избрани хора, в това число Христо Иванов, и медии, разгласи се и против разделянето на управляващите.
След митинга от 15-и прокурорската гилдия към Висшия правосъден съвет - номинирала единомислещо Гешев - разгласи, че от " Да, България " се меси в работата на правосъдната власт. На този укор през днешния ден дава отговор Иванов.
Ето цялата му позиция:
Днес още веднъж ще стачкувам против опита Гешев да бъде изработен основен прокурор и да се циментира статуквото за още 7 години. И тъй като още веднъж ще се лее угриженост по какъв начин това била “намеса ”: Ами интервенция е, несъмнено! И незадоволителна, освен това. Става дума за нашите живот, сигурност, пари, независимост и достолепие!
Изборът на основен прокурор не е лъчение на някакъв синдикален представител на прокурорите, че да им се “оставя ” на тях . Още по-малко може да се допусне Цацаров да си подбере правоприемник като родов водач, а Пеевски и Сараите да си конфигурират следващата бухалка .
По принцип висшата степен на конституционна самостоятелност се дължи на съда: това е основна полезност на западната цивилизация. Но даже и за съда не се предлага цялостна капсулация при сходни административни решения. За прокурорите подобен принцип няма. Добре е да разполагат с избрана професионална автономност, само че единствено доколкото обслужва независимостта на съда и ползите на жителите.
Една от главните трагични перверзии на нашия преход , е опитът прокуратурата да се приравни на съда, а в действителност да го господства и да се трансформира в някакъв непроходим остров на цялостна безнаказаност при практикуване на голяма власт. На процедура самодейността във връзка с наказателната политика - основен детайл от така наречен държавен монопол върху репресията - беше разкачена от демократичните механизми на посланичество и отчетност. Това се оказа една от главните предпоставки за опазване на така наречен задкулисие : цели области от властовия и икономическия живот, които остават отвън обсега на законността, обществения интерес и пазара. Това сумрачно царство, маскирано под фасадата на “демокрацията ” и участието в Европейски Съюз, запази и възпроизвежда най-токсичните структури на комунистическия режим и руския колониализъм и не разрешава тук да възникне витална и съвременна държавност.
Но даже сегашната ни извратена конституционна уредба не допуска цялостната капсулация, за която чуваме непрекъснато да се папагалства тези дни: половината от състава на прокурорската гилдия (и целия ВСС) са излъчени политически от Народното събрание, измежду номиниращите е и министърът на правораздаването, а последната дума в процеса на назначение на основен прокурор е на президента. Парламентарно показаните партии имат своите избраници във Висш съдебен съвет и имат даже опцията да ги отдръпват. Тези конституционни принадлежности съществуват тъкмо, с цел да обезпечат законна политическа интервенция, гарантираща ползите на жителите.
Съществуват, само че не се употребяват! Когато тези дни партийни водачи се тюхкат по кьошетата по какъв начин се бил политизирал процесът, е значимо да помним, че същите хора при опита за конституционна промяна отхвърлиха да гласоподават за разновидността с болшинство на парламентарната квота в прокурорската гилдия и по този начин да поемат политическа отговорност за това какво става там (и, надлежно, да лимитират политическата интервенция в съдийската колегия). После същите “народни ” представители в цялостна естетика (Нинова включително) излъчиха допустимо най-цацароудобния състав на Висш съдебен съвет и в този момент изцяло отхвърлят да заемат някаква позиция по дейностите на своите избраници. Пред очите си виждаме по какъв начин работи омертата на дълбоката страна на задкулисието у нас: даже и съществуващите принадлежности за някакъв либерален надзор не се ползват, а другояче лютите врагове от “опозиция ” и “управляващи ”, “ляво ”, “дясно, “либерално ” и мая-маноловско внезапно стартират да каканижат общи опорки и да работят в общ строй, все едно някой някъде е произнесъл отключващата дума на някаква всеобщо хипнотично шифроване.
При това състояние гражданският и извънпарламентарният напън са не просто наложителност. Те са въпрос на самоотбрана против една от най огромните рискове за българската държавност и свободата .
Очаквам, че може да опитат през днешния ден през умрелия от боязън Данаил Кирилов да вкарат “втори ” претендент в играта. Нямам никакво подозрение, че това ще бъде мюре, отвличаща маневра. Цацаров застана персонално зад Гешев и няма да отстъпи. Стои въпросът за какво Борисов не вижда, че му готвят нов Костинброд , само че нека някой от астролозите му след края на ретроградния Меркурий да му го каже. Така или другояче, втората кандидатура няма да промени нищо : болшинството към този момент е образувано и подпечатано.
Ето за какво остава единствено гражданският и извънпарламентарни напън. Той е законен и нужен: става дума за нашия живот .
Това, за което упорствам, е:
Безусловно отдръпване на Гешев.
Нова процедура, в която министърът на правораздаването да разгласи съответен правилник за издигане на цивилен оферти, които той да внесе.
Цацаров да не взе участие в процеса.
Партиите да стартират съществени съвещания за структурна промяна на прокуратурата, в това число през Велико Народно заседание.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ