Очаква се страната ни да влезев процедура в прекомерен дефицит

Очаква се страната ни да влезев процедура в несъразмерен недостиг поради нахвърлянето на лимита от 3% бюджетен недостиг по отношение на Брутният вътрешен продукт.
„ Процедурата по свръхдефицит не е просто административна мярка от Брюксел. Това е предизвестие, че страната харчи повече, в сравнение с стопанската система може стабилно да понесе. Когато дефицитът се трансформира в табиет, дългът стартира да пораства бързо, а сметката постоянно се заплаща от хората — посредством налози, инфлация, по-скъпо финансиране или по-малко обществени услуги “, разяснява Макс Баклаян, създател на Tavex и финансов специалист.
Според предварителните данни за 2025 година бюджетният дефицитът доближава 3,5% от Брутният вътрешен продукт, при 3,0% година по-рано. В същото време държавният дълг на България нараства от 23,8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до 29,9% през 2025 година
Това не значи банкрут, само че е сигнал за проблем. Публичните финанси излизат отвън рамката на устойчивата бюджетна дисциплинираност. Страната ще бъде сложена под засилен фискален мониторинг от страна на европейските институции. България е изправена пред няколко избора - или да ограничи разноските, или да усили приходите, или да продължи да финансира недостига с нов дълг. И трите решения имат цена, която в последна сметка се поема от жителите и бизнеса.
„ Държавният дълг постоянно звучи като далечна статистика, само че в действителност това е предстоящ приход, който към този момент е изхарчен. Колкото повече дълг се натрупа през днешния ден, толкоз по-малко независимост ще има на следващия ден — за вложения, за по-ниски налози, за по-добра инфраструктура и за действително нарастване на приходите. България към момента има относително ниска дългова тежест по отношение на доста страни в Европейски Съюз, само че тъкмо по тази причина е значимо да не пропуснем момента, в който наклонността стартира да се обръща “, добавя Баклаян.
За жителите резултатът от сходна процедура няма да се усети като еднократно събитие, а като по-дълъг интервал на лимитирана бюджетна независимост. Възможни са заледяване или по-бавен растеж на заплатите в обществения бранш, ограничение на част от разноските, отсрочване на планове и по-строг надзор върху новите задължения на страната. Ако дефицитът продължи да се финансира посредством нови заеми, това може да докара и до по-високи разноски за обслужване на дълга в бъдеще.
От Tavex показват, че в сходна среда финансовата просветеност става още по-важна. Гражданите би трябвало да
разбират освен персоналните си финанси, само че и по какъв начин държавните решения въздействат върху покупателната дарба, налозите, инфлацията и дълготрайната икономическа непоклатимост.

Позиция на финансовия министър Георги Клисурски
България не е в процедура по свръхдефицит и към момента разполага с всички принадлежности да избегне сходен сюжет. Това съобщи някогашният длъжностен финансов министър Георги Клисурски.
По думите му публично доказаният от Евростат недостиг за 2024 година е 3%, което разрешава на страната да извърши един от главните критерии за участие в еврозоната.
„ За 2025 година дефицитът е 3,5%, само че в случай че се приложи изключението за разноските за защита, България още веднъж ще се вмести в допустимите 3% “, обясни Клисурски.
Според него опасенията на Европейската комисия са свързани не с актуалната година, а с прогнозите за 2026 и 2027 година
„ Комисията предвижда недостиг от към 4% и през двете години, в случай че не бъдат подхванати ограничения и се резервира сегашната политика “, каза Клисурски.
Той акцентира, че тези прогнози не са основани на предстоящ бюджет, а на догатката, че няма да има промени във фискалната политика.
„ Правителството има всички принадлежности да направи бюджет, с който тази процедура въобще да не стартира “, добави той.
Бившият финансов министър разяснява и рецензиите на премиера Румен Радев, който упрекна предходните ръководства във финансови операции и оставено тежко завещание.
„ Не е правилно да се внушава, че данните за недостига са манипулирани. Те са тествани и верифицирани от Евростат и Европейската комисия “, заяви Клисурски.
По думите му сходни изказвания подкопават доверието както към българските институции, по този начин и към европейските сътрудници на страната.
Клисурски посочи, че към края на април страната разполага с над 6,8 милиарда евро във фискалния запас.
Бившият финансов министър упрекна кабинета, че приготвя обществото за нов дълг и отбрани пътя към еврозоната
Той призна, че настоящият недостиг е по-висок от този през предишни години, само че съгласно него остава изцяло управляем.
„ Приходите се усилват с близо 3 милиарда лв. по отношение на същия интервал на предходната година. Натискът идва главно от по-високите разноски за личен състав и вложенията по Плана за възобновяване и резистентност “, изясни той.
В качеството си на заместник-кмет по финансите на Столичната община Клисурски коментира и обстановката в София.
По думите му през идната година се чака да бъде преодолян дефицитът тук-там за първа градинска група в детските градини.
„ Тази година дефицитът е към 300 места за тригодишните деца. С новите детски градини, които се строят, следващата година този проблем би трябвало да бъде решен “, сподели той.
Според Клисурски една от главните аргументи е неналичието на медицински сестри.
„ Дори да построим още ясли, няма задоволително личен състав, който да работи в тях. Това е народен проблем, обвързван и с ниското възнаграждение в бранша “, разяснява той.
Георги Клисурски заяви още, че не съжалява за решението си да напусне „ Продължаваме промяната “.
„ Не скърбя. Споделих своите рецензии и претекстове пред управлението на партията. Разделихме се с почитание “, сподели той.
По думите му остава подготвен да работи с представители на демократичната общественост по тематики като икономическото развиване на страната и промените в правосъдната система.