България може да е нетен донор на Европейския фонд за възстановяване
Очаква се ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен да показа в сряда концепцията за фонда пред Европейския парламент.
© Vincent Kessler Минус 3 милиарда евро. Това може да се окаже чистият резултат за българския бюджет от предлагания от Франция и Германия Европейски фонд за възобновяване, чиято концепция е да подкрепи европейските стопански системи след разхлабването на ограничаващите ограничения. Това демонстрират изчисленията на Центъра за европейски стопански проучвания ZEW които са направени при упования, че разпределението ще зависи от упования спад на Брутният вътрешен продукт за стопанските системи и планувания брой умряли от COVID-19. Печеливши са осем страни, измежду които Италия, Испания, Швеция и Нидерландия.
Изчисленията на ZEW са основани на догатката, че приносът към фонда ще зависи от каузи на всяка страна в общия европейски брутен народен приход. Така от финансовите пазари ще бъдат събрани до 1.5 трлн. евро - сумата е база за симулациите, защото към този размер се върти дебатът на равнище Европейски Съюз сега съгласно ZEW.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как тъкмо ще бъде конструиран фондът обаче ще стане ясно в сряда, когато се чака ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен да показа повече детайлности пред Европейския парламент. Не е изключено крайният вид на Европейска комисия да е по-различен от допусканията на ZEW.
Междувременно Австрия, Швеция, Дания и Нидерландия публично обявиха, че са срещу проекта на Ангела Меркел и Еманюел Макрон за фонд за възобновяване от ковид, които да се отпускат безплатно. Четирите " спестовни " страни избират това да става посредством заеми, а в случай че анализът на Центъра за европейски стопански проучвания се удостовери, това може да добави към съперниците на концепцията за общ фонд и страните от Източна Европа.
Кой какъв брой дава и ще получава
Германският Център за европейски стопански проучвания ZEW създава няколко симулации на разпределението на средствата от фонда съгласно критериите за присъединяване. Изчисленията им се базират на догатката, че приносът на всяка страна членка на Европейски Съюз към Фонда за възобновяване ще се базира на делът й от общия брутен народен приход в Европейски Съюз. Това значи, че България би съдействала със сума от 6.6 милиарда евро. Над половин милиард пък идват, предстоящо, от Германия (379.2 милиарда евро) и Франция (266.6 милиарда евро).
Кой какъв брой ще получи обаче зависи от критериите, по които ще се разпределят средствата. Тук ZEW създава три симулации. Първата е при изискване, че разпределението зависи напълно от упования от МВФ спад на локалните стопански системи през 2020 година По този аршин България може да получи до 3.6 милиарда евро, което чисто е минус 3 милиарда за локалния бюджет. Полша и Германия да вземем за пример са на минус с към 20 милиарда евро, а плюсове регистрират Италия и Испания със надлежно 47.4 милиарда евро и 13.9 милиарда евро.
Друг вид е разпределението да зависи от броя на умрелите от ковид, като тук се употребяват упованията на Института за здравни измервания и оценки. При това изискване минусът за България е още по-голям, защото страната е измежду най-слабо засегнатите в Европейски Съюз в филантропичен аспект и може да получи до 0.9 милиарда евро. Най-големият чист бенефициент пък е Швеция, където прогнозите са най-мрачни - 189 милиарда евро. Следват Нидерландия и Испания със надлежно 120 милиарда евро и 111 милиарда евро.
Третата симулация приема, че две трети от разпределението се базира на изгубения БВП и една трета от човешките загуби. Така средствата за България доближават 2.7 милиарда евро, което значи, че в чисто отношение страната още веднъж е донор на средства за другите страни. Големият донор обаче е Германия, която остава на минус със 108.7 милиарда евро, а Швеция, Италия, Испания и Нидерландия са главните бенефициенти.
© Vincent Kessler Минус 3 милиарда евро. Това може да се окаже чистият резултат за българския бюджет от предлагания от Франция и Германия Европейски фонд за възобновяване, чиято концепция е да подкрепи европейските стопански системи след разхлабването на ограничаващите ограничения. Това демонстрират изчисленията на Центъра за европейски стопански проучвания ZEW които са направени при упования, че разпределението ще зависи от упования спад на Брутният вътрешен продукт за стопанските системи и планувания брой умряли от COVID-19. Печеливши са осем страни, измежду които Италия, Испания, Швеция и Нидерландия.
Изчисленията на ZEW са основани на догатката, че приносът към фонда ще зависи от каузи на всяка страна в общия европейски брутен народен приход. Така от финансовите пазари ще бъдат събрани до 1.5 трлн. евро - сумата е база за симулациите, защото към този размер се върти дебатът на равнище Европейски Съюз сега съгласно ZEW.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Как тъкмо ще бъде конструиран фондът обаче ще стане ясно в сряда, когато се чака ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен да показа повече детайлности пред Европейския парламент. Не е изключено крайният вид на Европейска комисия да е по-различен от допусканията на ZEW.
Междувременно Австрия, Швеция, Дания и Нидерландия публично обявиха, че са срещу проекта на Ангела Меркел и Еманюел Макрон за фонд за възобновяване от ковид, които да се отпускат безплатно. Четирите " спестовни " страни избират това да става посредством заеми, а в случай че анализът на Центъра за европейски стопански проучвания се удостовери, това може да добави към съперниците на концепцията за общ фонд и страните от Източна Европа.
Кой какъв брой дава и ще получава
Германският Център за европейски стопански проучвания ZEW създава няколко симулации на разпределението на средствата от фонда съгласно критериите за присъединяване. Изчисленията им се базират на догатката, че приносът на всяка страна членка на Европейски Съюз към Фонда за възобновяване ще се базира на делът й от общия брутен народен приход в Европейски Съюз. Това значи, че България би съдействала със сума от 6.6 милиарда евро. Над половин милиард пък идват, предстоящо, от Германия (379.2 милиарда евро) и Франция (266.6 милиарда евро).
Кой какъв брой ще получи обаче зависи от критериите, по които ще се разпределят средствата. Тук ZEW създава три симулации. Първата е при изискване, че разпределението зависи напълно от упования от МВФ спад на локалните стопански системи през 2020 година По този аршин България може да получи до 3.6 милиарда евро, което чисто е минус 3 милиарда за локалния бюджет. Полша и Германия да вземем за пример са на минус с към 20 милиарда евро, а плюсове регистрират Италия и Испания със надлежно 47.4 милиарда евро и 13.9 милиарда евро.
Друг вид е разпределението да зависи от броя на умрелите от ковид, като тук се употребяват упованията на Института за здравни измервания и оценки. При това изискване минусът за България е още по-голям, защото страната е измежду най-слабо засегнатите в Европейски Съюз в филантропичен аспект и може да получи до 0.9 милиарда евро. Най-големият чист бенефициент пък е Швеция, където прогнозите са най-мрачни - 189 милиарда евро. Следват Нидерландия и Испания със надлежно 120 милиарда евро и 111 милиарда евро.
Третата симулация приема, че две трети от разпределението се базира на изгубения БВП и една трета от човешките загуби. Така средствата за България доближават 2.7 милиарда евро, което значи, че в чисто отношение страната още веднъж е донор на средства за другите страни. Големият донор обаче е Германия, която остава на минус със 108.7 милиарда евро, а Швеция, Италия, Испания и Нидерландия са главните бенефициенти.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ