Шарков: Заради стария бюджет може да не влязат нови терапии, цените на КП няма да се повишат
„ Очаква се на всеки три месеца, в случай че не бъде признат бюджет за 2026 година, да бъде обновяван удължителният бюджет, което няма да донесе нищо ново. Единственото, което влиза в действие, е нарастването на минималната работна заплата, което отчасти може да увеличи приходите от здравни вноски “. Това сподели здравният икономист от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) Аркади Шарков пред БНР в коментар на бюджета на Здравната каса за идната година.
Той означи още, че от тази година има изпълнена, само че неизплатена активност към лечебните заведения за близо 400-500 млн. лева, които бяха трансферирани за погашение през идната година. „ Този недостиг в болничната помощ най-вероятно ще стартира да пораства “, предвижда Шарков.
Предвид цялостната обстановка с удължителния бюджет и запазването на финансовата рамка на фонда в съвсем същия й размер като тази година, икономистът означи:
„ За идната година има огромен въпрос дали ще влязат при медикаментите нови молекули, т.е. дали ще има достъп до нововъведения. Когато нямаме нов бюджет и няма подписан така наречен „ Механизъм “ от самите компании, рискът от това да не навлязат нови лечения в първото тримесечие е огромен, а когато се касае за лечебните заведения – остава рискът от това, че размерите и надлежно парите, които по принцип се договарят, са обект на въпрос – до каква степен и по какъв начин ще стигнат парите. Не на последно място – това зависи и от договарянията сред БЛС и НЗОК – в тази ситуация няма да има покачване на цените на клиничните пътеки предвид на това, че ще сме с миналогодишен бюджет “.
Аркади Шарков се спря и на извънболничната помощ, като разяснява, че в тази част на бюджета казусът не е дефицитът на средства, а по-скоро неналичието на разяснителни акции към пациентите. Така той изтълкува информацията, че в това перо остават неусвоени средства.
В коментар за доплащането от джоба на пациента пък икономистът уточни, че у нас то освен е високо, а и продължава да се повишава, като съгласно последния отчет за положението на здравето от 34% се е нараснало на 36%. „ Според нашите прогнози, в случай че продължава недофинансирането на опазването на здравето и неправилното систематизиране на тези средства, доплащането може да се качи сред 40% и 45% до 2040 година “, съобщи Шарков и означи, че доплащането се усилва, когато няма задоволителни приходи в бюджета, както и когато те не са разпределени вярно.
Това, по думите му, основава чувството у жителите, че опазването на здравето е скъпо. „ А в случай че се направи мъдро смяната в понижаване на доплащането посредством покачване на вноската към НЗОК, или посредством в допълнение здравно обезпечаване, което да покрие тези доплащания, или наложителна спестовна сметка, както е в други страни, то тогава това чувство за високи цени в опазването на здравето ще намалее “, разяснява той.
Той означи още, че от тази година има изпълнена, само че неизплатена активност към лечебните заведения за близо 400-500 млн. лева, които бяха трансферирани за погашение през идната година. „ Този недостиг в болничната помощ най-вероятно ще стартира да пораства “, предвижда Шарков.
Предвид цялостната обстановка с удължителния бюджет и запазването на финансовата рамка на фонда в съвсем същия й размер като тази година, икономистът означи:
„ За идната година има огромен въпрос дали ще влязат при медикаментите нови молекули, т.е. дали ще има достъп до нововъведения. Когато нямаме нов бюджет и няма подписан така наречен „ Механизъм “ от самите компании, рискът от това да не навлязат нови лечения в първото тримесечие е огромен, а когато се касае за лечебните заведения – остава рискът от това, че размерите и надлежно парите, които по принцип се договарят, са обект на въпрос – до каква степен и по какъв начин ще стигнат парите. Не на последно място – това зависи и от договарянията сред БЛС и НЗОК – в тази ситуация няма да има покачване на цените на клиничните пътеки предвид на това, че ще сме с миналогодишен бюджет “.
Аркади Шарков се спря и на извънболничната помощ, като разяснява, че в тази част на бюджета казусът не е дефицитът на средства, а по-скоро неналичието на разяснителни акции към пациентите. Така той изтълкува информацията, че в това перо остават неусвоени средства.
В коментар за доплащането от джоба на пациента пък икономистът уточни, че у нас то освен е високо, а и продължава да се повишава, като съгласно последния отчет за положението на здравето от 34% се е нараснало на 36%. „ Според нашите прогнози, в случай че продължава недофинансирането на опазването на здравето и неправилното систематизиране на тези средства, доплащането може да се качи сред 40% и 45% до 2040 година “, съобщи Шарков и означи, че доплащането се усилва, когато няма задоволителни приходи в бюджета, както и когато те не са разпределени вярно.
Това, по думите му, основава чувството у жителите, че опазването на здравето е скъпо. „ А в случай че се направи мъдро смяната в понижаване на доплащането посредством покачване на вноската към НЗОК, или посредством в допълнение здравно обезпечаване, което да покрие тези доплащания, или наложителна спестовна сметка, както е в други страни, то тогава това чувство за високи цени в опазването на здравето ще намалее “, разяснява той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ