Очаква се Конституционния съд (КС) да обяви решението си дали

Очаква се Конституционния съд (КС) да разгласи решението си дали да анулира измененията в главния закон, които бяха гласувани от 49-то Народно заседание.

От решението на магистратите зависят измененията в Конституцията, които касаят правосъдната промяна и процедурата по съставяне на служебно държавно управление.

Промените в Конституцията бяха атакувани от президентапрез януари, текстовете и методът, по който са признати, бяха оспорени и от " Възраждане " и " ИТН ".

Промените в Конституцията ограничиха опциите на президента да избира длъжностен министър председател до ръководителя на Народното събрание, шефа и подуправителите на Българска народна банка, ръководителя или зам.-председателите на Сметната палата, омбудсмана или негов заместител.

Ако съдът разгласи измененията за противоконституционни, в действие ще бъде върнато предходното състояние.

Промените бяха признати с на три следващи съвещания на Народното събрание през декември 2023. Ето какво се промени:

Двойното поданство на депутати и министри - досегашната възбрана за хора с непознати паспорти да бъдат избирани за двете най-важни позиции към този момент отпада. Единственото българско поданство остава наложително единствено за претендентите за президент. Промяната е вкарана в конституционния план по искане на Движение за права и свободи.

Народното събрание няма да се разпуска по време на избори или при служебни кабинети - мандатът му ще се смята за завършил при избора на нов парламент.

Служебният кабинет няма да има неограничени пълномощия - отсега нататък Народното събрание ще може да ги слага в по-тесни граници.

Президентът ще назначава длъжностен министър председател, само че не по своя свободна преценка, а посредством избор сред личностите, заемащи избрани позиции в страната:

ръководител на Народното събрание

шеф или подуправител на Българска народна банка

ръководител или зам.-председател на Сметната палата

омбудсман или негов заместител

Всяка от тези позиции се избира авансово от болшинството в Народното събрание - това е същинската смяна в досегашния ред, при който Румен Радев назначаваше единствено свои съветници.

Висшият правосъден съвет дефинитивно се разделя на два обособени съвета на съдиите и прокурорите, като парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет ще е с превъзходство от 6:4 по отношение на професионалната.

Главният прокурор ще има единствено 5-годишен мандат - смяна по отношение на досегашните 7 година

За разлика от него - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд резервират 7-годишните си мандати. И тримата " огромни " в правосъдната система няма да могат да се кандидатират за преизбиране.

Президентът резервира правото си на глоба при избора на основен прокурор или ръководители на двете Върховни съдилища, само че е задължен да се произнесе в прецизен 7-дневен период. През 2017 година Румен Радев забави с над 2 седмици решението си по избора на ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков.

Гражданите ще могат да сезират Конституционния съд, в случай че считат, че даден закон нарушава главните им права и свободи. Това обаче ще става опосредствано - по време на правосъден развой, като страна по дело. Процесът ще продължава, до момента в който Конституционен съд обмисля решението по проблема, само че няма да завърши всъщност, до момента в който това решение не бъде оповестено.

Сегашният Висш съдебен съвет, който е с от дълго време изминал мандат, ще продължи да работи най-малко още 9 месеца - Народното събрание си даде дълъг период за смяна в законодателството, която да отрази структурната промяна.

Нов основен прокурор на мястото на Борислав Сарафов няма да има преди края на 2024 г.