В МЗХ за първи път беше представена концепция за създаване на Взаимоспомагателен фонд в земеделието
Очаква се инструментът да започва от декември 2025 година
Екипът на Министерството на земеделието и храните показа пред земеделския отрасъл напълно създадена идея за основаване, действие и ръководство на Взаимоспомагателен фонд – инструмент за поддръжка при ръководство на риска в земеделието. Това се случи в границите на Тематична работна среща с присъединяване на всички заинтригувани страни, в Министерство на земеделието и храните.
Очаква се инструментът да започва до края на годината посредством удържане на 1,5% от директните заплащания за бранш „ Растениевъдство “.
„ Преди месец–месец и половина заявих, че се захващаме съществено с тази тематика. Тогава имаше значително скептицизъм дали ще се оправим. Днес към този момент имаме направена и структурирана идея. Вложен бе доста труд, за което благодаря на моя екип “, съобщи министърът на земеделието и храните доктор Георги Тахов. Той акцентира, че взаимоспомагателните фондове се ползват в доста малко страни в Европейски Съюз, само че България няма да отсрочва повече построяването на този значим механизъм.
Концепцията включва правна рамка, организационна конструкция, показателен бюджет, участие, методика за оценка и компенсиране на вреди, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в границите на Държавна фирма „ Земеделие “, с Управителен съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на вреди.
Индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, обезпечени от 44,9% – вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% – национално съфинансиране (11 млн. евро) и 10,2% – средства от ЕЗФРСР (2,5 млн. евро).
Очаква се Взаимоспомагателният фонд да обезпечава обезщетения при загуби над 20% от приходите на стопанствата в резултат на неподходящи климатични събития. Компенсациите ще обгръщат вреди от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При съществуване на застраховка стопанинът ще получи до 80% отплата от изчислената стойност. При липса на застраховка – компенсацията ще бъде редуцирана до 40%.
Предвиждат се два приема годишно за заявки – след 15 юни и след 15 октомври. Бюджетът ще бъде разпределен в съответствие 70:30 сред първия и втория банкет.
Според показания по време на срещата отчет на Европейската капиталова банка, загубите от климатични събития в Европейския съюз могат да набъбнат до 90 милиарда евро годишно. Сушата е разпозната като главният рисков фактор с максимален принос за загубите в селското стопанство, като България заема второ място в Европейски Съюз по разновидност в добивите.
В допълнение бяха показани положителни европейски практики за акомодация към климатичните промени посредством наложителни и доброволни ограничения – в границите на стандартите за положително земеделско и екологично положение (ДЗЕС), екосхеми и капиталова поддръжка. Сред прилаганите решения са построяването на напоителни уреди, противоградни системи, използване на минимални почвени обработки, потребление на устойчиви сортове и други практики, ориентирани към стабилно ръководство на естествените запаси и понижаване на чувствителността към засушаване и рискови климатични феномени.
В рамките на срещата бяха разисквани и оферти за прекачване на средства сред интервенции от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони (ЕЗФРСР) като част от подготвянето на четвъртото изменение на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони 2023–2027 година Предложенията ще бъдат разисквани на идно съвещание на Комитета по наблюдаване на Плана.
Участниците в Тематичната работна група показаха задоволство от показаната идея за основаване на Взаимоспомагателен фонд. Концепцията ще бъде доразвита посредством спомагателни съвещания със земеделския бранш и координиране на нужните законодателни и подзаконови промени.
Екипът на Министерството на земеделието и храните показа пред земеделския отрасъл напълно създадена идея за основаване, действие и ръководство на Взаимоспомагателен фонд – инструмент за поддръжка при ръководство на риска в земеделието. Това се случи в границите на Тематична работна среща с присъединяване на всички заинтригувани страни, в Министерство на земеделието и храните.
Очаква се инструментът да започва до края на годината посредством удържане на 1,5% от директните заплащания за бранш „ Растениевъдство “.
„ Преди месец–месец и половина заявих, че се захващаме съществено с тази тематика. Тогава имаше значително скептицизъм дали ще се оправим. Днес към този момент имаме направена и структурирана идея. Вложен бе доста труд, за което благодаря на моя екип “, съобщи министърът на земеделието и храните доктор Георги Тахов. Той акцентира, че взаимоспомагателните фондове се ползват в доста малко страни в Европейски Съюз, само че България няма да отсрочва повече построяването на този значим механизъм.
Концепцията включва правна рамка, организационна конструкция, показателен бюджет, участие, методика за оценка и компенсиране на вреди, както и работен график за приеми. Фондът ще бъде структуриран в границите на Държавна фирма „ Земеделие “, с Управителен съвет, изпълнителна дирекция и органи по оценка на вреди.
Индикативният годишен бюджет на фонда е 24,5 млн. евро, обезпечени от 44,9% – вноски от фермерите (11 млн. евро), 44,9% – национално съфинансиране (11 млн. евро) и 10,2% – средства от ЕЗФРСР (2,5 млн. евро).
Очаква се Взаимоспомагателният фонд да обезпечава обезщетения при загуби над 20% от приходите на стопанствата в резултат на неподходящи климатични събития. Компенсациите ще обгръщат вреди от измръзване, слана, суша, проливни дъждове и градушки. При съществуване на застраховка стопанинът ще получи до 80% отплата от изчислената стойност. При липса на застраховка – компенсацията ще бъде редуцирана до 40%.
Предвиждат се два приема годишно за заявки – след 15 юни и след 15 октомври. Бюджетът ще бъде разпределен в съответствие 70:30 сред първия и втория банкет.
Според показания по време на срещата отчет на Европейската капиталова банка, загубите от климатични събития в Европейския съюз могат да набъбнат до 90 милиарда евро годишно. Сушата е разпозната като главният рисков фактор с максимален принос за загубите в селското стопанство, като България заема второ място в Европейски Съюз по разновидност в добивите.
В допълнение бяха показани положителни европейски практики за акомодация към климатичните промени посредством наложителни и доброволни ограничения – в границите на стандартите за положително земеделско и екологично положение (ДЗЕС), екосхеми и капиталова поддръжка. Сред прилаганите решения са построяването на напоителни уреди, противоградни системи, използване на минимални почвени обработки, потребление на устойчиви сортове и други практики, ориентирани към стабилно ръководство на естествените запаси и понижаване на чувствителността към засушаване и рискови климатични феномени.
В рамките на срещата бяха разисквани и оферти за прекачване на средства сред интервенции от Европейския аграрни фонд за развиване на селските региони (ЕЗФРСР) като част от подготвянето на четвъртото изменение на Стратегическия проект за развиване на земеделието и селските региони 2023–2027 година Предложенията ще бъдат разисквани на идно съвещание на Комитета по наблюдаване на Плана.
Участниците в Тематичната работна група показаха задоволство от показаната идея за основаване на Взаимоспомагателен фонд. Концепцията ще бъде доразвита посредством спомагателни съвещания със земеделския бранш и координиране на нужните законодателни и подзаконови промени.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ