Световната банка прогнозира забавяне на българската икономика
Очаква се стопанската система на България доста да забави темпа си на напредък през актуалната година - до 1.4%, в благозвучие с продължаващото изстудяване на стопанската система на еврозоната.
Растежът даже може да бъде в допълнение подтиснат, в случай че София не успее да извърши главните стадии на промени, включени в Националния проект за възобновяване и резистентност, което би довело до спомагателни забавяния на идните траншове. Това написа в най-новия отчет на Световната банка, озаглавен " Забавяне на растежа, възходящи опасности ", който преглежда икономическите вероятности за страните в Европа и Централна Азия.
В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската стопанска система ще нарасне малко повече - с 1.5 на 100.
Инфлацията ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 година Това би изложило на риск формалната цел за присъединение на страната ни към еврозоната през 2025 година, съгласно специалистите на Световната банка.
Годишният растеж на потребителските цени ще бъде 9.8% през 2023 година, като следващата година ще отслабне до 5.6% и до 4.2% през 2025 г.
Целта на държавното управление за фискален недостиг от 3% за актуалната година е постижима, само че може да бъде за сметка на по-ниски от плануваните финансови разноски. Това би могло да навреди на вероятностите за напредък в бъдеще, сигнализират създателите на отчета.
Предвижда се салдото по настоящата сметка на България да премине към лек остатък през интервала 2023-2025 година поради предстоящата низходяща промяна при цените на основни вносни първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги от страната.
Политическите опасности понижиха доста след образуването на постоянно съдружно държавно управление през юни 2023 година, показва Световната банка. Приоритетите на новото държавно управление включват ускорение на осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност, както и подготовка на страната за присъединение в Шенгенското пространство и еврозоната в близко бъдеще.
Все отново идните локални избори в края на октомври може да засилят натиска върху ръководещата коалиция и политическата неустановеност да ескалира още веднъж, предизвестява отчетът.
Като се има поради забавянето на растежа и евентуално устойчивата инфлация, бедността (използвайки линията на беднотия от 6.85 $ на ден) се чака да продължи постепенно да понижава, достигайки 3.5% през 2023 година, колкото беше планувано и през пролетния отчет на Световната банка.
Данните от отчета сочат още, че през 2023 година българският експорт ще намалее с 2.7% на годишна база, откакто през 2022 година скочи с 8.3 на 100. През идващите две години се чака възобновяване на износа, като се планува той да нарасне надлежно с 5.7 и 6.6 на 100.
Износът на български артикули и услуги за Европейски Съюз е намалял с над 5% през първата половина на годината на годишна основа, отразявайки и спад със 7.8 на 100 в износа за еврозоната, която е дестинация за съвсем 45% от българския експорт, установяват специалистите на Световната банка.
Вносът ще намалее с 3% тази година, след което ще се увеличи с 6.5 и 7.8 на 100 през идващите две години, сочи отчетът.
Очаква се чистият приток на директни задгранични вложения, изразен като % от брутния вътрешен артикул на страната, да бъде 1.8% тази година, 2.6% през идната година и 2.9% през 2025 г.
През 2023 година бюджетните доходи би трябвало да доближат 39.5% от Брутният вътрешен продукт, сочат още прогнозите на Световната банка. През идващите две години те ще порастват, до 40,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, както и до 41,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2025 г.
Предвижда се още държавнят дълг, изразен като % от Брутният вътрешен продукт, да спадне до 22,5 на 100 през 2023 година, след което да се увеличи до 22,7 на 100 следващата година и да намалее до 22,1 на 100 през 2025 г.
В отчета на Световната банка България е включена към района на Централна Европа, дружно с Хърватия, Полша и Румъния. На доста места в Централна Европа импулсът за стопански напредък се забави през първата половина на годината, пишат специалистите.
Банката чака четирите страни да отбележат стопански напредък с общо 1.1% през тази година. За 2024 година икономическият растеж ще се усили до 2.9%, а за 2025 година - до 3.5%.
В пролетния отчет на Световната банка беше заложен по-нисък напредък за района за 2023 година - 0.9%
През второто тримесечие годишният растежът се забави в България, Хърватия и Румъния, защото комбинацията от по-бавно повишаване на действителните приходи на потребителите и по-строгите финансови условия доведоха до увеличение на забавянето на икономическата интензивност.
Влошаващите се икономическите условия на основни експортни пазари, изключително в Германия, също се ускориха. За първи път от началото на 2021 година растежът на износа и в четирите страни понижава.
Растежът даже може да бъде в допълнение подтиснат, в случай че София не успее да извърши главните стадии на промени, включени в Националния проект за възобновяване и резистентност, което би довело до спомагателни забавяния на идните траншове. Това написа в най-новия отчет на Световната банка, озаглавен " Забавяне на растежа, възходящи опасности ", който преглежда икономическите вероятности за страните в Европа и Централна Азия.
В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската стопанска система ще нарасне малко повече - с 1.5 на 100.
Инфлацията ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 година Това би изложило на риск формалната цел за присъединение на страната ни към еврозоната през 2025 година, съгласно специалистите на Световната банка.
Годишният растеж на потребителските цени ще бъде 9.8% през 2023 година, като следващата година ще отслабне до 5.6% и до 4.2% през 2025 г.
Целта на държавното управление за фискален недостиг от 3% за актуалната година е постижима, само че може да бъде за сметка на по-ниски от плануваните финансови разноски. Това би могло да навреди на вероятностите за напредък в бъдеще, сигнализират създателите на отчета.
Предвижда се салдото по настоящата сметка на България да премине към лек остатък през интервала 2023-2025 година поради предстоящата низходяща промяна при цените на основни вносни първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги от страната.
Политическите опасности понижиха доста след образуването на постоянно съдружно държавно управление през юни 2023 година, показва Световната банка. Приоритетите на новото държавно управление включват ускорение на осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност, както и подготовка на страната за присъединение в Шенгенското пространство и еврозоната в близко бъдеще.
Все отново идните локални избори в края на октомври може да засилят натиска върху ръководещата коалиция и политическата неустановеност да ескалира още веднъж, предизвестява отчетът.
Като се има поради забавянето на растежа и евентуално устойчивата инфлация, бедността (използвайки линията на беднотия от 6.85 $ на ден) се чака да продължи постепенно да понижава, достигайки 3.5% през 2023 година, колкото беше планувано и през пролетния отчет на Световната банка.
Данните от отчета сочат още, че през 2023 година българският експорт ще намалее с 2.7% на годишна база, откакто през 2022 година скочи с 8.3 на 100. През идващите две години се чака възобновяване на износа, като се планува той да нарасне надлежно с 5.7 и 6.6 на 100.
Износът на български артикули и услуги за Европейски Съюз е намалял с над 5% през първата половина на годината на годишна основа, отразявайки и спад със 7.8 на 100 в износа за еврозоната, която е дестинация за съвсем 45% от българския експорт, установяват специалистите на Световната банка.
Вносът ще намалее с 3% тази година, след което ще се увеличи с 6.5 и 7.8 на 100 през идващите две години, сочи отчетът.
Очаква се чистият приток на директни задгранични вложения, изразен като % от брутния вътрешен артикул на страната, да бъде 1.8% тази година, 2.6% през идната година и 2.9% през 2025 г.
През 2023 година бюджетните доходи би трябвало да доближат 39.5% от Брутният вътрешен продукт, сочат още прогнозите на Световната банка. През идващите две години те ще порастват, до 40,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, както и до 41,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2025 г.
Предвижда се още държавнят дълг, изразен като % от Брутният вътрешен продукт, да спадне до 22,5 на 100 през 2023 година, след което да се увеличи до 22,7 на 100 следващата година и да намалее до 22,1 на 100 през 2025 г.
В отчета на Световната банка България е включена към района на Централна Европа, дружно с Хърватия, Полша и Румъния. На доста места в Централна Европа импулсът за стопански напредък се забави през първата половина на годината, пишат специалистите.
Банката чака четирите страни да отбележат стопански напредък с общо 1.1% през тази година. За 2024 година икономическият растеж ще се усили до 2.9%, а за 2025 година - до 3.5%.
В пролетния отчет на Световната банка беше заложен по-нисък напредък за района за 2023 година - 0.9%
През второто тримесечие годишният растежът се забави в България, Хърватия и Румъния, защото комбинацията от по-бавно повишаване на действителните приходи на потребителите и по-строгите финансови условия доведоха до увеличение на забавянето на икономическата интензивност.
Влошаващите се икономическите условия на основни експортни пазари, изключително в Германия, също се ускориха. За първи път от началото на 2021 година растежът на износа и в четирите страни понижава.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ