Световната банка: Политическата безизходица може да струва милиарди евро на България
Очаква се стопанската система на България да се забави доста през 2023 година - до 1.5 % от Брутният вътрешен продукт растеж - в унисон с низходящата наклонност в еврозоната, само че и след доста по-добър от прогнозите за 2022 година стопански напредък от 3.4% от Брутният вътрешен продукт.
Намаленото повече от два пъти движение на напредък по отношение на предходната година може да бъде в допълнение забавено, в случай че България не успее да извърши промените, които се изискват съгласно стадиите на националния План за възобновяване, което ще докара до заледяване или понижаване на идните траншове, лишавайки страна от обилни запаси.
Сценарият за развиване без промени планува четири пъти по-бавен растеж на стопанската система доникъде на века.
Инфлацията ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 г, (8.7% плюс 4.8% следващата година и 3.7% през 2025 г.). Фискалният недостиг се чака да нарасне до 3.6 % от Брутният вътрешен продукт заради икономическото закъснение и продължаването на фискални ограничения и през тази година (за 2024 година прогнозата е за недостиг от 2.5%, а за 2025 година се чака да намалее до 1.4% от БВП).
Това се споделя в частта за българската стопанска система в пролетната прогноза на Световната банка, публикувана в навечерието на пролетната среща с Международния валутен фонд във Вашингтон идната седмица.
В обновената оценка се споделя, че регионът на Източна Европа и Централна Азия ще нарасне с 1.4% от Брутният вътрешен продукт, което е надалеч по-оптимистично от досегашните предстоящи +0.1%. Ключовата роля създателите отдават на усъвършенстваните вероятности за Русия и Украйна. Световната банка е присъединила в региона Полша, Хърватия, Румъния и България от Европейски Съюз плюс страните от Западните Балкани, Русия, Беларус и някогашните руски републики.
Украйна би трябвало през 2023 година да регистрира напредък - единствено 0.5%, само че въпреки всичко след впечатляващия срив от 29.2% през първата година на войната. Русия след стесняване от 2.1% (по-малко от плануваните за 2022 година през януари 3.5%) ще продължи да е с намаляваща стопанска система, само че от единствено -0.2% (спрямо предходна прогноза за -3.3% ръст).
За България в отчета се предвижда дребен остатък по настоящата сметка поради поевтиняване на вносните цени за основни първични материали. Но политическият фактор е ясно изведен като сериозен проблем за страната:
" В допълнение към основаването на непредсказуема бизнес среда, политическата невъзможност към този момент попречва използването на промените, Плана за възобновяване и проектите за присъединение към еврозоната. Липсата на работещ парламент попречи на приемането на основни законодателни актове, избрани като крайъгълен камък в Плана и като задължения в пътната карта на страната за приемане на еврото.
Ако тази обстановка се задържи, страната може да загуби средства от Европейски Съюз и може да забави влизането си в еврозоната оттатък евентуалната 2025 година, което ще окаже въздействие върху вероятностите ѝ за напредък и ще забави доближаването със междинните равнища на приходи в Европейски Съюз. Икономическото закъснение и продължителният инфлационен напън се чака да забавят намаляването на бедността, като бедността (6.85 $/ден покупателна дарба на човек) понижава постепенно: от 4.5 % през 2020 година до 3.6 и 3.5 % надлежно през 2022 и 2023 година ", написа още в отчета.
Сред обичайните фундаментални ограничители на растежа на българската стопанска система - демографска конструкция и трендове, бърз спад на популацията в трудоспособна възраст, относително дребен брой години в учебно заведение и намаляващо качество на образованието, измерено посредством интернационалните оценки - от Световната банка прибавят фактори, които подлежат на смяна:
разширението на частния бранш е възпрепятствано от институционални недостатъци и незадоволително използване на справедливата конкуренция...
...което води до погрешно систематизиране на ресурсите от най-продуктивните компании,
ръководството на обществените вложения е също неоптимално, изключително при гарантиране успеваемост на вложенията, открита и обективна конкуренция в публичните поръчки.
" Ако България успее да ги преодолее с дневен ред за амбициозни промени, това би могло да форсира нейния стопански растеж до над 4 % [годишно] през интервала до 2050 година При сюжет без промени, растежът обаче може да се забави до 1.2 % доникъде на века. "
Подчертава се и фактор, за който в последно време все по-усилено се приказва в България като една от главните аргументи за такива изборни резултати - забележителното обществено неравноправие:
" Въпреки забележителното понижаване на бедността, равнищата на беднотия не престават да са високи по стандартите на Европейски Съюз. (...) Неравенството се усилва, а страната има най-високото неравноправие в приходите в Европейски Съюз с показател Джини от 39.7 през 2020 година Коефициентът на риск от беднотия (AROP) демонстрира възходяща наклонност, като 22.1 % от популацията е под националния предел за беднотия през 2020 година, един от
най-високите в Европейски Съюз. Регионални разлики, и обилни разлики сред групи като ромите и дамите към момента са мощно преобладаващи. "
По мотив инфлацията - една от най-горещите тематики в обществото, ръководството и изборите от неделя, в Световната банка споделят, че през предходната година при потребителските цени тя е достигнала 15.3% (едно от най-високите равнища в ЕС) и основният фактор за това е импортираната от чужбина инфлация поради последствията върху сила и храни от съветската експанзия против Украйна.
" Макар потребителската инфлация на годишна база да надвиши номиналния напредък при заплатите през множеството месеци от предходната година, разликата бе приблизително през годината под два процентни пункта, което оказа помощ да се сдържат последствията върху действителната покупателна дарба на работещите. Нещо повече, забележителният растеж на пенсиите в отговор на рецесията от COVID-19 и инфлацията - с сред 56% и 136% през 2022 година според от вида пенсии - поддържа действителните приходи на пенсионерите. "
Намаленото повече от два пъти движение на напредък по отношение на предходната година може да бъде в допълнение забавено, в случай че България не успее да извърши промените, които се изискват съгласно стадиите на националния План за възобновяване, което ще докара до заледяване или понижаване на идните траншове, лишавайки страна от обилни запаси.
Сценарият за развиване без промени планува четири пъти по-бавен растеж на стопанската система доникъде на века.
Инфлацията ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 г, (8.7% плюс 4.8% следващата година и 3.7% през 2025 г.). Фискалният недостиг се чака да нарасне до 3.6 % от Брутният вътрешен продукт заради икономическото закъснение и продължаването на фискални ограничения и през тази година (за 2024 година прогнозата е за недостиг от 2.5%, а за 2025 година се чака да намалее до 1.4% от БВП).
Това се споделя в частта за българската стопанска система в пролетната прогноза на Световната банка, публикувана в навечерието на пролетната среща с Международния валутен фонд във Вашингтон идната седмица.
В обновената оценка се споделя, че регионът на Източна Европа и Централна Азия ще нарасне с 1.4% от Брутният вътрешен продукт, което е надалеч по-оптимистично от досегашните предстоящи +0.1%. Ключовата роля създателите отдават на усъвършенстваните вероятности за Русия и Украйна. Световната банка е присъединила в региона Полша, Хърватия, Румъния и България от Европейски Съюз плюс страните от Западните Балкани, Русия, Беларус и някогашните руски републики.
Украйна би трябвало през 2023 година да регистрира напредък - единствено 0.5%, само че въпреки всичко след впечатляващия срив от 29.2% през първата година на войната. Русия след стесняване от 2.1% (по-малко от плануваните за 2022 година през януари 3.5%) ще продължи да е с намаляваща стопанска система, само че от единствено -0.2% (спрямо предходна прогноза за -3.3% ръст).
За България в отчета се предвижда дребен остатък по настоящата сметка поради поевтиняване на вносните цени за основни първични материали. Но политическият фактор е ясно изведен като сериозен проблем за страната:
" В допълнение към основаването на непредсказуема бизнес среда, политическата невъзможност към този момент попречва използването на промените, Плана за възобновяване и проектите за присъединение към еврозоната. Липсата на работещ парламент попречи на приемането на основни законодателни актове, избрани като крайъгълен камък в Плана и като задължения в пътната карта на страната за приемане на еврото.
Ако тази обстановка се задържи, страната може да загуби средства от Европейски Съюз и може да забави влизането си в еврозоната оттатък евентуалната 2025 година, което ще окаже въздействие върху вероятностите ѝ за напредък и ще забави доближаването със междинните равнища на приходи в Европейски Съюз. Икономическото закъснение и продължителният инфлационен напън се чака да забавят намаляването на бедността, като бедността (6.85 $/ден покупателна дарба на човек) понижава постепенно: от 4.5 % през 2020 година до 3.6 и 3.5 % надлежно през 2022 и 2023 година ", написа още в отчета.
Сред обичайните фундаментални ограничители на растежа на българската стопанска система - демографска конструкция и трендове, бърз спад на популацията в трудоспособна възраст, относително дребен брой години в учебно заведение и намаляващо качество на образованието, измерено посредством интернационалните оценки - от Световната банка прибавят фактори, които подлежат на смяна:
разширението на частния бранш е възпрепятствано от институционални недостатъци и незадоволително използване на справедливата конкуренция...
...което води до погрешно систематизиране на ресурсите от най-продуктивните компании,
ръководството на обществените вложения е също неоптимално, изключително при гарантиране успеваемост на вложенията, открита и обективна конкуренция в публичните поръчки.
" Ако България успее да ги преодолее с дневен ред за амбициозни промени, това би могло да форсира нейния стопански растеж до над 4 % [годишно] през интервала до 2050 година При сюжет без промени, растежът обаче може да се забави до 1.2 % доникъде на века. "
Подчертава се и фактор, за който в последно време все по-усилено се приказва в България като една от главните аргументи за такива изборни резултати - забележителното обществено неравноправие:
" Въпреки забележителното понижаване на бедността, равнищата на беднотия не престават да са високи по стандартите на Европейски Съюз. (...) Неравенството се усилва, а страната има най-високото неравноправие в приходите в Европейски Съюз с показател Джини от 39.7 през 2020 година Коефициентът на риск от беднотия (AROP) демонстрира възходяща наклонност, като 22.1 % от популацията е под националния предел за беднотия през 2020 година, един от
най-високите в Европейски Съюз. Регионални разлики, и обилни разлики сред групи като ромите и дамите към момента са мощно преобладаващи. "
По мотив инфлацията - една от най-горещите тематики в обществото, ръководството и изборите от неделя, в Световната банка споделят, че през предходната година при потребителските цени тя е достигнала 15.3% (едно от най-високите равнища в ЕС) и основният фактор за това е импортираната от чужбина инфлация поради последствията върху сила и храни от съветската експанзия против Украйна.
" Макар потребителската инфлация на годишна база да надвиши номиналния напредък при заплатите през множеството месеци от предходната година, разликата бе приблизително през годината под два процентни пункта, което оказа помощ да се сдържат последствията върху действителната покупателна дарба на работещите. Нещо повече, забележителният растеж на пенсиите в отговор на рецесията от COVID-19 и инфлацията - с сред 56% и 136% през 2022 година според от вида пенсии - поддържа действителните приходи на пенсионерите. "
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ