Новата икономическа прогноза на ЕК за България сочи забавяне ръста на БВП
Очаква се икономическият напредък в България да се забави през тази и през идната година и да се възвърне (отчасти) през 2025 година, сочи оповестената есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.
Ръстът на брутния вътрешен артикул ( Брутният вътрешен продукт ) евентуално ще бъде 2% тази година заради към момента огромното частно ползване и свиващия се импорт, съгласно прогнозата на Европейска комисия. Очакванията са растежът на Брутният вътрешен продукт на България да се забави до 1,8% през 2024 година, след което да нарасне до 2,6% през 2025 година.
Към края на тази и началото на идната година разноските на семействата се чака да отбележат застой, защото ще бъдат наранени от планувания скок на лихвените проценти по заеми " на дребно " .
Очакванията са износът ни да нарасне с 4% през 2024 година и с 2,6% - през 2025 година След положителните индикатори през 2022 година, през тази година износът ще се свие поради намалялото търсене извън, след което отново ще се увеличи.
Очаква се и мощно стесняване на вноса за 2023 година, след забележителното му увеличение преди година. Прогнозата планува краткотрайна застоялост на потреблението на семействата в края на тази и началото на идната година, след което следва сдържан растеж.
Срив при търсенето на заеми от компании в еврозоната
Това е най-ниското от 20 години насам
След мощния скок на номиналните заплати от средата на 2022 година насам, растежът им стана сдържан през първата половина на 2023 година, дружно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази наклонност да продължи, като понижи последователно натиска върху разноските за заплати.
Инфлацията се очаквада спадне още в бъдеще, въпреки и с по-бавни темпове. Годишната инфлация по хармонизирания показател на потребителските цени спадна от 14,3% в края на 2022 година, на 6,4% през септември 2023 година. Най-голям принос за това имат цените на енергоносителите и храните. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 година, а по-късно да се забави още, до приблизително 4% през 2024 година и 2,9% - през 2025 година.
Бюджетният недостиг леко ще се повиши през 2023 година заради по-високите разноски за увеличени пенсии и заплати. След като бюджетният дефицитът понижа на 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, упованията са той леко да се повиши на 3% за 2023 година (максимално допустимата стойност на индикатора, съгласно критериите за Европейски Съюз е 3%).
Индустриалното произвеждане на Германия продължава да се свива - за 4-ти следващ месец
Най-голям е спадът във фармацевтичния сектор
Ръстът на брутния вътрешен артикул ( Брутният вътрешен продукт ) евентуално ще бъде 2% тази година заради към момента огромното частно ползване и свиващия се импорт, съгласно прогнозата на Европейска комисия. Очакванията са растежът на Брутният вътрешен продукт на България да се забави до 1,8% през 2024 година, след което да нарасне до 2,6% през 2025 година.
Към края на тази и началото на идната година разноските на семействата се чака да отбележат застой, защото ще бъдат наранени от планувания скок на лихвените проценти по заеми " на дребно " .
Очакванията са износът ни да нарасне с 4% през 2024 година и с 2,6% - през 2025 година След положителните индикатори през 2022 година, през тази година износът ще се свие поради намалялото търсене извън, след което отново ще се увеличи.
Очаква се и мощно стесняване на вноса за 2023 година, след забележителното му увеличение преди година. Прогнозата планува краткотрайна застоялост на потреблението на семействата в края на тази и началото на идната година, след което следва сдържан растеж.
Срив при търсенето на заеми от компании в еврозоната
Това е най-ниското от 20 години насам
След мощния скок на номиналните заплати от средата на 2022 година насам, растежът им стана сдържан през първата половина на 2023 година, дружно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази наклонност да продължи, като понижи последователно натиска върху разноските за заплати.
Инфлацията се очаквада спадне още в бъдеще, въпреки и с по-бавни темпове. Годишната инфлация по хармонизирания показател на потребителските цени спадна от 14,3% в края на 2022 година, на 6,4% през септември 2023 година. Най-голям принос за това имат цените на енергоносителите и храните. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 година, а по-късно да се забави още, до приблизително 4% през 2024 година и 2,9% - през 2025 година.
Бюджетният недостиг леко ще се повиши през 2023 година заради по-високите разноски за увеличени пенсии и заплати. След като бюджетният дефицитът понижа на 2,9% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, упованията са той леко да се повиши на 3% за 2023 година (максимално допустимата стойност на индикатора, съгласно критериите за Европейски Съюз е 3%).
Индустриалното произвеждане на Германия продължава да се свива - за 4-ти следващ месец
Най-голям е спадът във фармацевтичния сектор
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ