Едва 3.8% ръст на българската икономика за 2021 година прогнозира Европейската комисия
Очаква се годишната инфлация да се форсира до 2.4% тази година и да нарасне до 2.9% през идната / 14:21 ч. 44 
Снимка: списък 3e-news/БТА
Европейската комисия намали доста прогнозата си за икономическия напредък на България за 2021 година до 3.8 %, по отношение на упованията за повишаване от 4.6 на 100 през юли. Това сочат есенните стопански прогнози на Комисията, оповестени през днешния ден. Затова пък за 2022 година прогнозата се резервира до растеж на Брутният вътрешен продукт от 4.1 %, само че за идната 2023 година Комисията още веднъж забавя упованията си за напредък на стопанската система до 3.5 %.
В частта за България, от Европейска комисия показват, че през първата половина на 2021 година икономическото възобновяване в България е било възпрепятствано от висока икономическа неустановеност и ограничаващи ограничения, наложени поради Covid-19. Износът на вложения и услуги остава подтиснат, до момента в който вътрешното потреблението и износът на артикули са съдействали позитивно за съвкупното търсене. Тези два фактора, в комбиниране с използването на Плана за възобновяване и резистентност, са ориентирани към стимулиране на икономическия напредък през идващите две години. Фискалните тласъци остават мощни през 2021 година
От 2022 година бюджетният недостиг се чака да се стесни. Ниските равнища на имунизиране и високите цени на силата съставляват краткосрочни провокации за възобновяване.
Според документа от Брюксел, стопанската система на страната ни се е свила с 4.4 на 100 през 2020 година и като мотив се показва, че възобновяване се отсрочва поради провокациите в кратковременен проект, свързани с ниската степен на имунизация и високите цени на силата.
След бързото възкръсване през третото тримесечие на предходната година, действителният Брутният вътрешен продукт на страната остана почти неизменен доникъде на 2021 година. Инвестиционната интензивност продължи да е в застой през първата половина на 2021 година, лимитирана от към момента високата неустановеност. Износът на услуги укрепна ненапълно, само че остана много под цялостния потенциал.
Краткосрочните индикатори сочат към 40 % по-малко идващи задгранични туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът за настаняване да компенсира отчасти дефицита на задгранично търсене посредством привличане на локални гости, както броят на наличните кревати, по този начин и степента на претовареност бяха много под нормалните равнища, установяват от Брюксел.
След подкрепящата фискална политика от 2020 година държавното ползване e траяло да способства за съвкупното търсене през първата половина на тази година.
Анализаторите на Европейска комисия напомнят, че в отговор на повишаването на случаите на ковид, от 21 октомври е въведен документ за COVID-19 за гости и работещи на публични места. Предвид ниските равнища на имунизиране в страната ни, от Брюксел чакат тези ограничавания да оказват напън върху частното ползване в продължение на няколко месеца, до момента в който се реализира безпрепятствено действие на новия режим и по-висока степен на имунизиране.
Главното предизвестие
Поскъпването на електрическата енергия и храните ще подкопае покупателната дарба на семействата с ниски приходи. В същото време нарастването на обществените прехвърляния и пенсиите през актуалната и идната година би трябвало да компенсира резултата от по-високите цени върху бюджетите на семействата. Засилването на потребителското търсене се чака да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и мощната кредитна интензивност. Износът на артикули ще пораства паралелно с външното търсене, до момента в който при услугите възобновяване ще е по-постепенно, предвижда Европейска комисия.
Има риск от низходящо преразглеждане на прогнозата поради това, че въвеждането на документа за COVID-19 може да се окаже незадоволително, с цел да ограничи равнищата на заразяване и приспособяването към новото обикновено може да отнеме повече време, предизвестяват още от Брюксел. Освен това въздействието на по-високите цени на силата върху общата инфлация и затова върху частното ползване може да се окаже по-силно от предстоящото.
Пазарът на труда последователно ще се стабилизира
След първичен скок при започване на пандемията от COVID-19, сезонно поправеното равнище на безработица в България се стабилизира на към 5.5 % от юни 2020 година, установи Комисията. Паралелно процентът на присъединяване на пазара на труда е понижен приблизително с към 1 процентен пункт от началото на рецесията. Правителствените схеми за опазване на работни места са изиграли забележителна роля за минимизиране на загубата на работни места, позволявайки краткотраен преход към схеми за краткосрочна работа.
През идващите две години се чака удобната икономическа вероятност да затегне пазара на труда, като нивото на безработица последователно ще спадне до 4,6 % през 2022-а и 4,4 % през 2023 година. В същото време връщането на цялостен работен ден и плануваното усилване на темповете на интензивност ще облекчат отчасти натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се растежът на заплатите да остане висок - 9 % следващата година и 7.9 през 2023 година.
Инфлацията ще се форсира
Инфлацията, измерена по хармонизирания показател на потребителските цени, се форсира внезапно през второто и третото тримесечие на 2021 година поради по-високите цени на силата и непреработените храни. Сезонното повишаване на туристическите услуги е било по-слабо изразено, което е спомогнало за ограничение на общата инфлация при услугите. Очаква се годишната инфлация в България да се форсира до 2.4 % през 2021 година и да нарасне до 2.9 % през 2022 година на фона на високите цени на силата и техните вторични резултати. След това инфлацията ще се забави до 1.8 % през 2023 година, защото се чака тези резултати да изчезнат.
Фискалните тласъци остават високи
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се предвижда да бъде 3.6 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година. Подобрението по отношение на недостига от миналата година (4 % от БВП) се дължи основно на статистически корекции, прецизират от Европейска комисия. Фискалните тласъци са останали високи през 2021 година, откакто държавното управление удължи незабавната поддръжка за семействата, бизнеса и здравния бранш и вкара нови ограничения за поддръжка на уязвимите групи, се акцентира в частта от есенната прогноза на Европейска комисия за България.
Очаква се възобновяване на данъчните доходи да компенсира въздействието върху недостига от към момента мощния напредък на разноските. Предвижда се дефицитът да намалее през 2022 година, защото множеството от незабавните ограничения ще бъдат прекъснати и се възнамеряват по-големи приходи от Европейски Съюз, в това число по механизма за възобновяване и резистентност (RRF), за финансиране на по-голямата част от прогнозното нарастване на държавните вложения. Очаква се държавният дълг да бъде към 26.7 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година и да остане към това равнище по-късно.
Да напомним, че през вчерашния ден държавното управление утвърди информацията от Министерство на финансите за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на КФП за деветмесечието на 2021 г.
Вижте още:
От него излиза наяве, че бюджетният остатък е над 1 милиарда лв., а размерът на фискалния запас към 30.09.2021 година е 10.12 милиарда лева.
Европейски Съюз: От възобновяване до агресия
Така дефинират анализаторите на Европейската комисия упованията си за економиката на страните-членки на Европейски Съюз. Според тях, стопанската система на Европейски Съюз се възвръща от рецесията поради пандемията по-бързо от предстоящото, защото семействата са дали отговор на подобряващата се епидемиологична обстановка и последователното облекчение на ограниченията за ограничение с повишаване на разноските, което докара до растеж на частното ползване в Европейски Съюз до 3.3% на тримесечие (при 3.5% в еврозоната) през второто тримесечие на 2021 година Възстановяването на икономическата интензивност е необятно, като всички съставни елементи на вътрешното търсене способстват позитивно за възобновяване на Брутният вътрешен продукт от 2.0% (2.1% в еврозоната).
През лятото стопанската система на Европейски Съюз си възвърна равнището от преди пандемията
Икономическите индикатори демонстрират, че през лятото растежът е траял, подсилен също и от възобновяването на пътуванията в границите на Европейски Съюз, което е от изгода за избрани туристически райони на Европейски Съюз. Прогнозираният ритъм на напредък от 2.1% за третото тримесечие – доказан от предварителната бърза оценка на Евростат, разреши на Европейски Съюз като цяло на процедура да понижи разликата с равнището на продукцията си преди пандемията и да премине от възобновяване към агресия.
Нарастващите цени на силата, най-много за природния газ и електрическата енергия, също се чака да понижат инерцията на растежа в кратковременен проект. След внезапен спад през 2020 година, цените на силата се покачиха с бурни темпове през последния месец и в този момент са над равнищата преди пандемията. Високите цени на силата на едро си проправят път към цените на дребно за семействата и производителите, въпреки и в друга степен и темпове в другите страни, с евентуално влияние върху потреблението и бизнес вложенията.
Растежът в Европейски Съюз: 5% (2021), 4.3% (2022) и 2.5% (2023)
Въпреки тези възходящи насрещни ветрове се чака Европейски Съюз да продължи да се уголемява през останалата част от годината, като реализира ритъм на напредък от 5.0% за 2021 година като цяло (както в еврозоната), с 0.2 процентни пункта по-високо от предстоящото в предходната лятна прогноза.
През 2022 година движещите сили на повторното отваряне би трябвало да изчезнат, до момента в който тесните места в доставките се разхлабват и цените на силата понижават. Очаква се растежът да бъде подсилен от подобряващ се пазар на труда, към момента високи спестявания, удобни условия за финансиране и цялостното разрастване на Фонда за възобновяване и резистентност (RRF). Затова се планува икономическата интензивност в Европейски Съюз да нарасне със солидни 4.3% (същото като в еврозоната) през 2022 година, преди да се забави до 2.5% (2.4% в еврозоната) през 2023 година До началото на 2023 година се чака действителният Брутният вътрешен продукт да се приближи до постоянен напредък, който стопанската система трябваше да следва преди пандемията.
Снимка: списък 3e-news/БТА
Европейската комисия намали доста прогнозата си за икономическия напредък на България за 2021 година до 3.8 %, по отношение на упованията за повишаване от 4.6 на 100 през юли. Това сочат есенните стопански прогнози на Комисията, оповестени през днешния ден. Затова пък за 2022 година прогнозата се резервира до растеж на Брутният вътрешен продукт от 4.1 %, само че за идната 2023 година Комисията още веднъж забавя упованията си за напредък на стопанската система до 3.5 %.
В частта за България, от Европейска комисия показват, че през първата половина на 2021 година икономическото възобновяване в България е било възпрепятствано от висока икономическа неустановеност и ограничаващи ограничения, наложени поради Covid-19. Износът на вложения и услуги остава подтиснат, до момента в който вътрешното потреблението и износът на артикули са съдействали позитивно за съвкупното търсене. Тези два фактора, в комбиниране с използването на Плана за възобновяване и резистентност, са ориентирани към стимулиране на икономическия напредък през идващите две години. Фискалните тласъци остават мощни през 2021 година
От 2022 година бюджетният недостиг се чака да се стесни. Ниските равнища на имунизиране и високите цени на силата съставляват краткосрочни провокации за възобновяване.
Според документа от Брюксел, стопанската система на страната ни се е свила с 4.4 на 100 през 2020 година и като мотив се показва, че възобновяване се отсрочва поради провокациите в кратковременен проект, свързани с ниската степен на имунизация и високите цени на силата.
След бързото възкръсване през третото тримесечие на предходната година, действителният Брутният вътрешен продукт на страната остана почти неизменен доникъде на 2021 година. Инвестиционната интензивност продължи да е в застой през първата половина на 2021 година, лимитирана от към момента високата неустановеност. Износът на услуги укрепна ненапълно, само че остана много под цялостния потенциал.
Краткосрочните индикатори сочат към 40 % по-малко идващи задгранични туристи през пиковия сезон юли-август. Макар секторът за настаняване да компенсира отчасти дефицита на задгранично търсене посредством привличане на локални гости, както броят на наличните кревати, по този начин и степента на претовареност бяха много под нормалните равнища, установяват от Брюксел.
След подкрепящата фискална политика от 2020 година държавното ползване e траяло да способства за съвкупното търсене през първата половина на тази година.
Анализаторите на Европейска комисия напомнят, че в отговор на повишаването на случаите на ковид, от 21 октомври е въведен документ за COVID-19 за гости и работещи на публични места. Предвид ниските равнища на имунизиране в страната ни, от Брюксел чакат тези ограничавания да оказват напън върху частното ползване в продължение на няколко месеца, до момента в който се реализира безпрепятствено действие на новия режим и по-висока степен на имунизиране.
Главното предизвестие
Поскъпването на електрическата енергия и храните ще подкопае покупателната дарба на семействата с ниски приходи. В същото време нарастването на обществените прехвърляния и пенсиите през актуалната и идната година би трябвало да компенсира резултата от по-високите цени върху бюджетите на семействата. Засилването на потребителското търсене се чака да продължи на фона на стегнатия пазар на труда, високото потребителско доверие и мощната кредитна интензивност. Износът на артикули ще пораства паралелно с външното търсене, до момента в който при услугите възобновяване ще е по-постепенно, предвижда Европейска комисия.
Има риск от низходящо преразглеждане на прогнозата поради това, че въвеждането на документа за COVID-19 може да се окаже незадоволително, с цел да ограничи равнищата на заразяване и приспособяването към новото обикновено може да отнеме повече време, предизвестяват още от Брюксел. Освен това въздействието на по-високите цени на силата върху общата инфлация и затова върху частното ползване може да се окаже по-силно от предстоящото.
Пазарът на труда последователно ще се стабилизира
След първичен скок при започване на пандемията от COVID-19, сезонно поправеното равнище на безработица в България се стабилизира на към 5.5 % от юни 2020 година, установи Комисията. Паралелно процентът на присъединяване на пазара на труда е понижен приблизително с към 1 процентен пункт от началото на рецесията. Правителствените схеми за опазване на работни места са изиграли забележителна роля за минимизиране на загубата на работни места, позволявайки краткотраен преход към схеми за краткосрочна работа.
През идващите две години се чака удобната икономическа вероятност да затегне пазара на труда, като нивото на безработица последователно ще спадне до 4,6 % през 2022-а и 4,4 % през 2023 година. В същото време връщането на цялостен работен ден и плануваното усилване на темповете на интензивност ще облекчат отчасти натиска върху пазара на труда и върху заплатите. Очаква се растежът на заплатите да остане висок - 9 % следващата година и 7.9 през 2023 година.
Инфлацията ще се форсира
Инфлацията, измерена по хармонизирания показател на потребителските цени, се форсира внезапно през второто и третото тримесечие на 2021 година поради по-високите цени на силата и непреработените храни. Сезонното повишаване на туристическите услуги е било по-слабо изразено, което е спомогнало за ограничение на общата инфлация при услугите. Очаква се годишната инфлация в България да се форсира до 2.4 % през 2021 година и да нарасне до 2.9 % през 2022 година на фона на високите цени на силата и техните вторични резултати. След това инфлацията ще се забави до 1.8 % през 2023 година, защото се чака тези резултати да изчезнат.
Фискалните тласъци остават високи
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет се предвижда да бъде 3.6 % от Брутният вътрешен продукт за 2021 година. Подобрението по отношение на недостига от миналата година (4 % от БВП) се дължи основно на статистически корекции, прецизират от Европейска комисия. Фискалните тласъци са останали високи през 2021 година, откакто държавното управление удължи незабавната поддръжка за семействата, бизнеса и здравния бранш и вкара нови ограничения за поддръжка на уязвимите групи, се акцентира в частта от есенната прогноза на Европейска комисия за България.
Очаква се възобновяване на данъчните доходи да компенсира въздействието върху недостига от към момента мощния напредък на разноските. Предвижда се дефицитът да намалее през 2022 година, защото множеството от незабавните ограничения ще бъдат прекъснати и се възнамеряват по-големи приходи от Европейски Съюз, в това число по механизма за възобновяване и резистентност (RRF), за финансиране на по-голямата част от прогнозното нарастване на държавните вложения. Очаква се държавният дълг да бъде към 26.7 % от Брутният вътрешен продукт през 2021 година и да остане към това равнище по-късно.
Да напомним, че през вчерашния ден държавното управление утвърди информацията от Министерство на финансите за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори на КФП за деветмесечието на 2021 г.
Вижте още:
От него излиза наяве, че бюджетният остатък е над 1 милиарда лв., а размерът на фискалния запас към 30.09.2021 година е 10.12 милиарда лева.
Европейски Съюз: От възобновяване до агресия
Така дефинират анализаторите на Европейската комисия упованията си за економиката на страните-членки на Европейски Съюз. Според тях, стопанската система на Европейски Съюз се възвръща от рецесията поради пандемията по-бързо от предстоящото, защото семействата са дали отговор на подобряващата се епидемиологична обстановка и последователното облекчение на ограниченията за ограничение с повишаване на разноските, което докара до растеж на частното ползване в Европейски Съюз до 3.3% на тримесечие (при 3.5% в еврозоната) през второто тримесечие на 2021 година Възстановяването на икономическата интензивност е необятно, като всички съставни елементи на вътрешното търсене способстват позитивно за възобновяване на Брутният вътрешен продукт от 2.0% (2.1% в еврозоната).
През лятото стопанската система на Европейски Съюз си възвърна равнището от преди пандемията
Икономическите индикатори демонстрират, че през лятото растежът е траял, подсилен също и от възобновяването на пътуванията в границите на Европейски Съюз, което е от изгода за избрани туристически райони на Европейски Съюз. Прогнозираният ритъм на напредък от 2.1% за третото тримесечие – доказан от предварителната бърза оценка на Евростат, разреши на Европейски Съюз като цяло на процедура да понижи разликата с равнището на продукцията си преди пандемията и да премине от възобновяване към агресия.
Нарастващите цени на силата, най-много за природния газ и електрическата енергия, също се чака да понижат инерцията на растежа в кратковременен проект. След внезапен спад през 2020 година, цените на силата се покачиха с бурни темпове през последния месец и в този момент са над равнищата преди пандемията. Високите цени на силата на едро си проправят път към цените на дребно за семействата и производителите, въпреки и в друга степен и темпове в другите страни, с евентуално влияние върху потреблението и бизнес вложенията.
Растежът в Европейски Съюз: 5% (2021), 4.3% (2022) и 2.5% (2023)
Въпреки тези възходящи насрещни ветрове се чака Европейски Съюз да продължи да се уголемява през останалата част от годината, като реализира ритъм на напредък от 5.0% за 2021 година като цяло (както в еврозоната), с 0.2 процентни пункта по-високо от предстоящото в предходната лятна прогноза.
През 2022 година движещите сили на повторното отваряне би трябвало да изчезнат, до момента в който тесните места в доставките се разхлабват и цените на силата понижават. Очаква се растежът да бъде подсилен от подобряващ се пазар на труда, към момента високи спестявания, удобни условия за финансиране и цялостното разрастване на Фонда за възобновяване и резистентност (RRF). Затова се планува икономическата интензивност в Европейски Съюз да нарасне със солидни 4.3% (същото като в еврозоната) през 2022 година, преди да се забави до 2.5% (2.4% в еврозоната) през 2023 година До началото на 2023 година се чака действителният Брутният вътрешен продукт да се приближи до постоянен напредък, който стопанската система трябваше да следва преди пандемията.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ