Стотици хиляди на бунт във Франция срещу пенсионната реформа
Очаква се през днешния ден стотици хиляди протестиращи още веднъж да излязат по улиците на Франция в битката си против плануваната пенсионна промяна на президента Еманюел Макрон, заяви ДПА.
Това ще бъде четвъртият път, в който синдикатите се активизират против проектите на центристкото държавно управление да увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 години.
По време на предходните две демонстрации повече от един милион души излязоха на улицата в общонационални стачки. Миналия вторник в митингите се включиха 750 000 души. Спорната промяна е предмет на бурни диспути в Народното събрание от една седмица.
Много хора във Франция, които не са си правили задоволително дълго пенсионни вноски, с цел да получават цялостна пенсия и към този момент работят след 62 години.
В доста тежки специалности, свързани с физически труд, хората рядко могат да работят по-дълго, настояват съперниците на промяната. Освен това служащите желаят да могат да се радват на заслужените си пенсии и да не изхабяват изцяло здравето си по време на работа, прибавят те.
Макрон оправдава промяната с очертаващия се недостиг в пенсионния фонд. Тъй като популацията застарява, работещите ще би трябвало да заплащат за все по-голям брой пенсионери със своите вноски. За да се поддържа устойчиво равнище на пенсиите, популацията ще би трябвало да работи малко повече, твърди президентът.
Критиците слагат под подозрение изчисленията на държавното управление и упорстват страната да откри други средства, с цел да поддържа пенсионната система в равновесие.
Но държавното управление желае да затегне освен пенсионната възраст. Трябва да се форсира увеличението на интервала, нужен за внасяне на вноски за цялостна пенсия, което беше решено преди години.
Освен това държавното управление желае да отстрани самостоятелните пенсионни системи с привилегии за избрани професионални групи. Минималната пенсия би трябвало да се усили на към 1200 евро.
Пенсионната промяна се счита за един от най-важните планове на Макрон. По време на пандемията от ковид първият опит за реализиране на промяната беше преустановен. Въпреки рестриктивните мерки, дължащи се на вируса, още тогава имаше всеобщи митинги и стачки.
Няколко президенти преди Макрон са се опитвали да реформират френската пенсионна система с друг триумф - широкомащабните митинги и стачки са били сигурни за всички тях.
Тъй като лагерът на Макрон към този момент не разполага с безусловно болшинство в Народното събрание, той се надява да прокара промяната благодарение на консервативните републиканци, които оповестиха поддръжката си.
Но някои членове на Народното събрание - даже от фракцията на Макрон - към момента имат запаси. В момента има повече опасения от осакатяващи стопанската система стачки, в сравнение с от оспорвано гласоподаване с близки резултати на подкрепящите и съперниците на промяната.
Това ще бъде четвъртият път, в който синдикатите се активизират против проектите на центристкото държавно управление да увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 години.
По време на предходните две демонстрации повече от един милион души излязоха на улицата в общонационални стачки. Миналия вторник в митингите се включиха 750 000 души. Спорната промяна е предмет на бурни диспути в Народното събрание от една седмица.
Много хора във Франция, които не са си правили задоволително дълго пенсионни вноски, с цел да получават цялостна пенсия и към този момент работят след 62 години.
В доста тежки специалности, свързани с физически труд, хората рядко могат да работят по-дълго, настояват съперниците на промяната. Освен това служащите желаят да могат да се радват на заслужените си пенсии и да не изхабяват изцяло здравето си по време на работа, прибавят те.
Макрон оправдава промяната с очертаващия се недостиг в пенсионния фонд. Тъй като популацията застарява, работещите ще би трябвало да заплащат за все по-голям брой пенсионери със своите вноски. За да се поддържа устойчиво равнище на пенсиите, популацията ще би трябвало да работи малко повече, твърди президентът.
Критиците слагат под подозрение изчисленията на държавното управление и упорстват страната да откри други средства, с цел да поддържа пенсионната система в равновесие.
Но държавното управление желае да затегне освен пенсионната възраст. Трябва да се форсира увеличението на интервала, нужен за внасяне на вноски за цялостна пенсия, което беше решено преди години.
Освен това държавното управление желае да отстрани самостоятелните пенсионни системи с привилегии за избрани професионални групи. Минималната пенсия би трябвало да се усили на към 1200 евро.
Пенсионната промяна се счита за един от най-важните планове на Макрон. По време на пандемията от ковид първият опит за реализиране на промяната беше преустановен. Въпреки рестриктивните мерки, дължащи се на вируса, още тогава имаше всеобщи митинги и стачки.
Няколко президенти преди Макрон са се опитвали да реформират френската пенсионна система с друг триумф - широкомащабните митинги и стачки са били сигурни за всички тях.
Тъй като лагерът на Макрон към този момент не разполага с безусловно болшинство в Народното събрание, той се надява да прокара промяната благодарение на консервативните републиканци, които оповестиха поддръжката си.
Но някои членове на Народното събрание - даже от фракцията на Макрон - към момента имат запаси. В момента има повече опасения от осакатяващи стопанската система стачки, в сравнение с от оспорвано гласоподаване с близки резултати на подкрепящите и съперниците на промяната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ