Международният съд ще се произнесе по дело за замразени активи на Иран и САЩ
Очаква се през днешния ден Международният съд да се произнесе по настояването на Иран да деблокира активи на стойност близо 2 милиарда $, замразени от Съединени американски щати поради хипотетични терористични офанзиви.
Хосейн Амирабдолахиан, министър на външните работи на Иран
През 2016 година Техеран заведе дело пред най-висшия съд на Организация на обединените нации, откакто Върховният съд на Съединени американски щати постанови, че активите би трябвало да бъдат изплатени на оживели и родственици на жертви на набези, за които е упрекната Ислямската република.
Решението на основания в Хага Международен съд идва на фона на напрежението, обвързвано с неотдавнашните удари на Съединени американски щати по свързани с Иран групировки в Сирия, както и с нуклеарната стратегия на Техеран и поддръжката му за войната на Русия в Украйна.
Съдиите в съда, основан след Втората международна война, с цел да се произнася по разногласия сред страните - членки на Организация на обединените нации, ще стартират да четат решението си в 15:00 ч. (13:00 ч. по Гринуич).
Решенията на Международния съд са наложителни и не могат да бъдат обжалвани, само че нямат силата на наложително осъществяване. Държавите обаче могат да подадат тъжба до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в случай че друга страна не се подчини на решението.
Иран твърди, че активите са били замразени от Съединени американски щати нелегално, и декларира, че се нуждае от тях в миг на стопански усложнения заради нуклеарните наказания против Техеран.
Преди седем години Върховният съд на Съединени американски щати постанови, че активите - 1,75 милиарда $, принадлежащи на иранската централна банка, както и някои от иранските компании, би трябвало да бъдат употребявани за обезщетяване на жертвите на терористични набези.
Сред тях са бомбеният атентат през 1983 година в казармата на американската морска пехота в Бейрут, при който починаха 299 души, в това число 241 американски бойци, и бомбеният атентат в кулите " Хобар " в Саудитска Арабия през 1996 година, при който починаха 19 души.
„ Нечисти ръце ”
Иран обаче отхвърля да е виновен за нападенията.
Той твърди, че американското заледяване нарушава " Договора за другарство ", подписан от Техеран и Вашингтон през 1955 година - доста преди ислямската гражданска война от 1979 година, която смъкна проамериканския шах и прекъсна връзките със Съединени американски щати.
Преди това Вашингтон безрезултатно се опита да отхвърли желае, като юристите му твърдяха, че Иран има " нечисти ръце " - отпратка към хипотетичната поддръжка на Техеран за терористични групи.
През 2018 година Съединени американски щати се отдръпнаха публично от Договора за другарство, откакто по настрана дело Международният съд подреди на Вашингтон да анулира обвързваните с нуклеарната енергетика наказания върху филантропични артикули за Иран.
Решението на Министерски съвет по делото за замразените активи идва на фона на възходящото напрежение сред Вашингтон и Техеран.
Неотдавна Техеран осъди въздушните удари на Съединени американски щати по свързани с Иран сили в Сирия, при които, съгласно известията, са починали 19 души, и които Вашингтон съобщи, че е направил след смъртоносна офанзива с дрон против американски сили.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи след заповедта за ударите, че страната му " не търси спор с Иран ".
Междувременно договарянията за възкръсване на историческото многонационално съглашение от 2015 година по отношение на нуклеарната активност на Иран от дълго време са в задънена улица. Иран отхвърля, че желае да се снабди с атомно оръжие.
През 2018 година Съединените щати под управлението на тогавашния президент Доналд Тръмп се отдръпнаха от нуклеарното съглашение и възвърнаха глобите.
Вашингтон също по този начин изрази угриженост по отношение на иранската военна помощ за нахлуването на Русия в Украйна. /БГНЕС
Хага / Нидерландия
Хосейн Амирабдолахиан, министър на външните работи на Иран
През 2016 година Техеран заведе дело пред най-висшия съд на Организация на обединените нации, откакто Върховният съд на Съединени американски щати постанови, че активите би трябвало да бъдат изплатени на оживели и родственици на жертви на набези, за които е упрекната Ислямската република.
Решението на основания в Хага Международен съд идва на фона на напрежението, обвързвано с неотдавнашните удари на Съединени американски щати по свързани с Иран групировки в Сирия, както и с нуклеарната стратегия на Техеран и поддръжката му за войната на Русия в Украйна.
Съдиите в съда, основан след Втората международна война, с цел да се произнася по разногласия сред страните - членки на Организация на обединените нации, ще стартират да четат решението си в 15:00 ч. (13:00 ч. по Гринуич).
Решенията на Международния съд са наложителни и не могат да бъдат обжалвани, само че нямат силата на наложително осъществяване. Държавите обаче могат да подадат тъжба до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, в случай че друга страна не се подчини на решението.
Иран твърди, че активите са били замразени от Съединени американски щати нелегално, и декларира, че се нуждае от тях в миг на стопански усложнения заради нуклеарните наказания против Техеран.
Преди седем години Върховният съд на Съединени американски щати постанови, че активите - 1,75 милиарда $, принадлежащи на иранската централна банка, както и някои от иранските компании, би трябвало да бъдат употребявани за обезщетяване на жертвите на терористични набези.
Сред тях са бомбеният атентат през 1983 година в казармата на американската морска пехота в Бейрут, при който починаха 299 души, в това число 241 американски бойци, и бомбеният атентат в кулите " Хобар " в Саудитска Арабия през 1996 година, при който починаха 19 души.
„ Нечисти ръце ”
Иран обаче отхвърля да е виновен за нападенията.
Той твърди, че американското заледяване нарушава " Договора за другарство ", подписан от Техеран и Вашингтон през 1955 година - доста преди ислямската гражданска война от 1979 година, която смъкна проамериканския шах и прекъсна връзките със Съединени американски щати.
Преди това Вашингтон безрезултатно се опита да отхвърли желае, като юристите му твърдяха, че Иран има " нечисти ръце " - отпратка към хипотетичната поддръжка на Техеран за терористични групи.
През 2018 година Съединени американски щати се отдръпнаха публично от Договора за другарство, откакто по настрана дело Международният съд подреди на Вашингтон да анулира обвързваните с нуклеарната енергетика наказания върху филантропични артикули за Иран.
Решението на Министерски съвет по делото за замразените активи идва на фона на възходящото напрежение сред Вашингтон и Техеран.
Неотдавна Техеран осъди въздушните удари на Съединени американски щати по свързани с Иран сили в Сирия, при които, съгласно известията, са починали 19 души, и които Вашингтон съобщи, че е направил след смъртоносна офанзива с дрон против американски сили.
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън съобщи след заповедта за ударите, че страната му " не търси спор с Иран ".
Междувременно договарянията за възкръсване на историческото многонационално съглашение от 2015 година по отношение на нуклеарната активност на Иран от дълго време са в задънена улица. Иран отхвърля, че желае да се снабди с атомно оръжие.
През 2018 година Съединените щати под управлението на тогавашния президент Доналд Тръмп се отдръпнаха от нуклеарното съглашение и възвърнаха глобите.
Вашингтон също по този начин изрази угриженост по отношение на иранската военна помощ за нахлуването на Русия в Украйна. /БГНЕС
Хага / Нидерландия
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ