Политико: Полша, за разлика от България, ни най-малко не се интересува от еврото
Очаква се през днешния ден – 4 юни, Европейската централна банка (ЕЦБ) да позволи на България да стане 21-вата страна в еврозоната от началото на 2026 година, написа " Политико ".
Въпреки вътрешнополитическите си различия, България от дълго време демонстрира ангажираност с присъединението към единната валута, като обвърза личната си валута с еврото още през 1999 година, взе участие в банковия съюз от 2020 година и се увери, че е покрила всички изтощителни стопански критерии, с цел да стане член.
Но до момента в който България се напъва да се причисли към клуба, един участник, който всички биха приветствали – Полша, наподобява няма интерес да го направи. А след успеха на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в страната вероятността Полша да се причисли към клуба в скоро време наподобява далечна.
Полша има три десетилетия на непрекъснат стопански напредък. Нейният фондов пазар е в напредък. Ръстът на брутния ѝ вътрешен артикул от 3,2 % през тази година съгласно прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) надвишава този на еврозоната от 0,8 %. Но все пак декларираното от нея желание да се причисли към еврозоната не върви наникъде.
Въпреки че за страните от Европейски Съюз е наложително да поставят старания за присъединение към общата валута, Полша не крие, че не желае да се причисли. Дори откакто през 2023 година страната си възвърна проевропейското държавно управление под управлението на Доналд Туск, поставяйки завършек на 8-годишното ръководство на националисти, новата власт към момента декларира, че не е подготвена да се причисли към еврозоната, разяснява „ Политико “.
С Навроцки като президент тази вероятност е още по-слаба. Навроцки е срещу присъединението на Полша към еврозоната, като предишния месец съобщи в обява в X: " Аз персонално съм срещу премахването на полската валута. Гласуването за мен е и гласоподаване за полската злота и нашия суверенитет ".
Адам Глапински, шефът на Полската централна банка, от дълго време се опълчва на приемането на еврото в страната. Като президент Навроцки ще има право да назначи наследника на Глапински, когато мандатът му изтече през юни 2027 година, което значи, че той може да затвърди евроскептицизма в банката за още 6 години.
Освен това Навроцки ще има право на несъгласие върху законодателството - инструмент, който евентуално ще употребява, с цел да попречи на демократичното проевропейско държавно управление на министър-председателя Доналд Туск, което не разполага с болшинство от 3/5 в полския парламент, с цел да преодолее ветото. Туск към този момент свика парламентарен избор на доверие към държавното управление си заради опасения, че Навроцки ще употребява президентския пост, с цел да блокира вътрешната стратегия на кабинета.
Източник БТВ
