Какво, като ни набутват в еврозоната
Очаква се да бъдем ощетени не от еврозоната, а от негодниците в Брюксел
Мигрантите в Европа деликатно следят събитията в Лос Анджелис, с цел да ги приложат в Европейски Съюз
Тези дни държавното управление и ръководещите посредством него партии излъчват в общественото пространство шумна интензивност. Силен напор да разгласят влизането на България в еврозоната за знак за управническа зрялост и собствен напряко стратегически триумф. Отбелязали сме били забележителен финансово-икономически прогрес, впечатлили сме Брюксел и по тази причина!
Очаквайки жителите да не прозрат че не ние влизаме, а Брюксел ни набутва в нея. Затова опциите за прелиминарен публичен спор бяха орязани. Ще да излезе на напред във времето въпросът: „ Защо до момента не ни одобриха? “
Очевидно сегашният Европейски Съюз не е тогавашният. Тогава болшинството жители бяха твърдо за еврозоната, бордът беше наш върховен избор. Днес множеството нашенци са или срещу, или мощно се двоумят, това е разумно.
Когато през 2009-а ни стопираха да подадем публично искане за влизане, бяхме покрили условията. Днес и ние не сме по-подготвени, и еврозоната е в рецесия, а ни придърпват по команда.
Особена потребност от еврото нямаме, във валутен ръб сме с еврото, левът е постоянен. Не се обрисуват значими, още по-малко сигурни бъдещи изгоди, само че разумно предстоящи са действителни загуби. Не от самото ни престояване в еврозоната, а от нездравословното ръководство на Еврокомисията (ЕК). Не от еврото ще бъдем ощетени, а от негодниците в Брюксел.
Но вкопчени във властта, неолибералите там и в множеството столици в Европейски Съюз, изцяло провалили се в множеството си досегашни политики, имат незабавна потребност да сме вързани и на разположение. Милитаризация като продължение на рестриктивните мерки от пандемията. Всички в съюза да бъдат крепко впримчени! Защото проглеждат, че тези от горната страна освен не пазят техните ползи, а са им врагове.
Прогледнали, стават рискови, налага се да бъдат впрегнати в друга посока - към война. Елитите на Запад постоянно са се отнасяли с пренебрежителност, примесена с пренебрежение към народите по света, нерядко и към своите. Същото и към тези в източните страни в Европа, изключително към нас.
Дори остатъците от държавност в България ги нервират, а в комплицирани за тях времена даже вбесяват. Ето, левът трябва се унищожи, тъй като е излишък от национално самоуправление и характерна еднаквост. Символизира към момента съществуваща страна, въпреки грубо травмирана!
Техният надменен взор в наша посока, оценката им за нашето наличие в Европейски Съюз ясно изрази през 2014-а Жозе Барозо, тогава ръководител на Европейска комисия: „ Ако не бяха в Европейски Съюз, България и Румъния щяха да са под напън от Москва... Много неща не са както би трябвало в тях. Как да ги оставим в междинната зона, в ничия земя? “ Вкараха ни тогава в Европейски Съюз, както в този момент в еврозоната.
Още тогава зад икономическите доводи за интеграция в Европейски Съюз прозираше политическата истина: Европа не е съюз на суверенни страни, а система, в която центърът взема значимите решения, а периферията добродушно ги извършва. Този модел остана незавършен, само че към този момент е в разпад. Европейски Съюз спешно се нуждае от реконструиране. От неолиберализъм към неоимперска експанзия.
Като Антируски пакт. Нямат нищо друго в болните глави. Времената на кръстоносните походи се характеризират с поредици от тежки и продължителни рецесии, свързани с всеобщ апетит и злодейство. За да се освободят от гневните реакции на озверели хорица, папите ги изпращат да мрат далеко по бойните полета.
Неолибералната система, прокарана от неотроцкистите в Съединени американски щати и наложена от евробюрокрацията с дрънчене за „ европейски полезности “, се срина. Вместо разцвет – задължения, вместо непоклатимост – обществено разслоение, рисково мигрантско настъпление. За да избегнат отговорност, елитите протягат ръка към остарелия модел - сочат външен зложелател. Вместо обществен контракт - военна готовност.
И трансформират борбата с Русия в единствения смислов център на Европейски Съюз. „ Водим проксивойна посредством Украйна “, признаха публични западни фактори. Европейска комисия три години целеше „ стратегическо проваляне на Русия “, неотдавна в западни столици приказват за подготовка за война с нея. Без опция. И периоди сочат – 2030-а, 2029-а, последно 2027-а.
За Москва тези послания не звучат като „ отбрана на полезности “, а като открита опасност с война. И дава да се разбере, че не възприема този план просто като напън за заплашване, а за директна екзистенциална опасност. Президентът Путин предизвести недвусмислено: „ За какво ни е свят, в който я няма Русия? “. Негов житейски принцип е: „ Когато борбата е неизбежна – удряй пръв “.
И в формалната нуклеарна теория на Русия има сходен текст. Истеричните уверения, че Русия няма да посмее да нанесе нуклеарни удари поради оцеляването си, издават под паника страхове в главите на неолибералните политици в Европейски Съюз. Затова и хленчат пред Вашингтон наложително да ги брани.
За неизбежната украинизация в Европейски Съюз предупредихме още през 2022-а по отношение на високата „ черна “ пропагандна вълна за сатанизиране на Русия и обезчовечаване на руснаците. Политическата мъка в Украйна закономерно се придвижи в Европа. Започнеш ли да се отнасяш към някого като към нечовек и да го канцелираш, неизбежно стигаш до същото отношение и по отношение на своите.
Към лъжите добавяш свирепа цензура, разширяваш властовия произвол по обсег и мощ, преследваш обособени политици и цели партии. И колкото повече се самонапомпваш за експанзия, толкоз по-скоро ще избухнеш в нападателни дейности. Или посоченият от теб зложелател да те изпревари.
Директорката на разузнаването на Съединени американски щати Тълси Габард: „ Докато стоим през днешния ден, по-близо от всеки път до ръба на нуклеарното заличаване, подстрекателите на войната нехайно разпалват боязън и напрежение сред нуклеарните сили. Това е действителността. Всичко е заложено на карта. “
Марин Льо Пен на протест във Франция: „ Европейски Съюз е отровен, гробище на политически неизпълнени обещания. “ Виктор Орбан: „ Елитът “ на Европейски Съюз е решил да наводни Европа с небели имигранти, с цел да се размени културната основа на континента. “
Очевидно не става дума просто за евроскептицизъм, а за това, на кого е Европа - на народите или на корпорациите? Какво евро, та в Европейски Съюз няма обща концепция! Да попаднем в еврозоната, когато Европейски Съюз е без посока и там са на власт рисково безотговорни лица, значи не да поемем по преференциален път, а по-скоро към бездна.
Нелегалните мигранти в Лос Анджелис размахват мексикански флагове и горят американски. Но те не просто са борци да останат там, а са непознати завоеватели, решили да си присвоят част от Съединени американски щати. Мигрантите в Европа деликатно следят събитията в Лос Анджелис, с цел да ги копират тук.
Националната валута не е просто парично средство. Тя е психическа и политическа преграда против цялостното усвояване на страната от наднационалния център. Да бъде премахнат левът през днешния ден не е просто алегоричен акт, а е обръщение, че българската страна изцяло се отхвърля да бъде суверенна.
Въпросът не е „ за “ или „ срещу “ еврото, а в какъв Евросъюз ще го употребяваме. Защо ни е конструкция, която не предлага визии за по-добра среда за живот, с повече независимост и народна власт, а основно неистини, боязън и автоматизирано послушание?
Докато е мъгливо, по-разумно е да се поизчака. Правят го поляците и освен те. Да, зад Полша стоят Англия и Съединени американски щати, зад нас няма никой, само че най-малко да опитаме.
Независимото битие наложително допуска комплицираният държавен организъм да се ръководи от централна нервна система и мозък, ситуирани в нейната си глава. С налагане на еврото към този момент и бюджетът ще се разпорежда в Брюксел. Малко неща в страната ще зависят от София, те и в този момент не са доста.
И хайде с каквото ни е останало да вървим на война!
Автор:
trud.bg
Мигрантите в Европа деликатно следят събитията в Лос Анджелис, с цел да ги приложат в Европейски Съюз
Тези дни държавното управление и ръководещите посредством него партии излъчват в общественото пространство шумна интензивност. Силен напор да разгласят влизането на България в еврозоната за знак за управническа зрялост и собствен напряко стратегически триумф. Отбелязали сме били забележителен финансово-икономически прогрес, впечатлили сме Брюксел и по тази причина!
Очаквайки жителите да не прозрат че не ние влизаме, а Брюксел ни набутва в нея. Затова опциите за прелиминарен публичен спор бяха орязани. Ще да излезе на напред във времето въпросът: „ Защо до момента не ни одобриха? “
Очевидно сегашният Европейски Съюз не е тогавашният. Тогава болшинството жители бяха твърдо за еврозоната, бордът беше наш върховен избор. Днес множеството нашенци са или срещу, или мощно се двоумят, това е разумно.
Когато през 2009-а ни стопираха да подадем публично искане за влизане, бяхме покрили условията. Днес и ние не сме по-подготвени, и еврозоната е в рецесия, а ни придърпват по команда.
Особена потребност от еврото нямаме, във валутен ръб сме с еврото, левът е постоянен. Не се обрисуват значими, още по-малко сигурни бъдещи изгоди, само че разумно предстоящи са действителни загуби. Не от самото ни престояване в еврозоната, а от нездравословното ръководство на Еврокомисията (ЕК). Не от еврото ще бъдем ощетени, а от негодниците в Брюксел.
Но вкопчени във властта, неолибералите там и в множеството столици в Европейски Съюз, изцяло провалили се в множеството си досегашни политики, имат незабавна потребност да сме вързани и на разположение. Милитаризация като продължение на рестриктивните мерки от пандемията. Всички в съюза да бъдат крепко впримчени! Защото проглеждат, че тези от горната страна освен не пазят техните ползи, а са им врагове.
Прогледнали, стават рискови, налага се да бъдат впрегнати в друга посока - към война. Елитите на Запад постоянно са се отнасяли с пренебрежителност, примесена с пренебрежение към народите по света, нерядко и към своите. Същото и към тези в източните страни в Европа, изключително към нас.
Дори остатъците от държавност в България ги нервират, а в комплицирани за тях времена даже вбесяват. Ето, левът трябва се унищожи, тъй като е излишък от национално самоуправление и характерна еднаквост. Символизира към момента съществуваща страна, въпреки грубо травмирана!
Техният надменен взор в наша посока, оценката им за нашето наличие в Европейски Съюз ясно изрази през 2014-а Жозе Барозо, тогава ръководител на Европейска комисия: „ Ако не бяха в Европейски Съюз, България и Румъния щяха да са под напън от Москва... Много неща не са както би трябвало в тях. Как да ги оставим в междинната зона, в ничия земя? “ Вкараха ни тогава в Европейски Съюз, както в този момент в еврозоната.
Още тогава зад икономическите доводи за интеграция в Европейски Съюз прозираше политическата истина: Европа не е съюз на суверенни страни, а система, в която центърът взема значимите решения, а периферията добродушно ги извършва. Този модел остана незавършен, само че към този момент е в разпад. Европейски Съюз спешно се нуждае от реконструиране. От неолиберализъм към неоимперска експанзия.
Като Антируски пакт. Нямат нищо друго в болните глави. Времената на кръстоносните походи се характеризират с поредици от тежки и продължителни рецесии, свързани с всеобщ апетит и злодейство. За да се освободят от гневните реакции на озверели хорица, папите ги изпращат да мрат далеко по бойните полета.
Неолибералната система, прокарана от неотроцкистите в Съединени американски щати и наложена от евробюрокрацията с дрънчене за „ европейски полезности “, се срина. Вместо разцвет – задължения, вместо непоклатимост – обществено разслоение, рисково мигрантско настъпление. За да избегнат отговорност, елитите протягат ръка към остарелия модел - сочат външен зложелател. Вместо обществен контракт - военна готовност.
И трансформират борбата с Русия в единствения смислов център на Европейски Съюз. „ Водим проксивойна посредством Украйна “, признаха публични западни фактори. Европейска комисия три години целеше „ стратегическо проваляне на Русия “, неотдавна в западни столици приказват за подготовка за война с нея. Без опция. И периоди сочат – 2030-а, 2029-а, последно 2027-а.
За Москва тези послания не звучат като „ отбрана на полезности “, а като открита опасност с война. И дава да се разбере, че не възприема този план просто като напън за заплашване, а за директна екзистенциална опасност. Президентът Путин предизвести недвусмислено: „ За какво ни е свят, в който я няма Русия? “. Негов житейски принцип е: „ Когато борбата е неизбежна – удряй пръв “.
И в формалната нуклеарна теория на Русия има сходен текст. Истеричните уверения, че Русия няма да посмее да нанесе нуклеарни удари поради оцеляването си, издават под паника страхове в главите на неолибералните политици в Европейски Съюз. Затова и хленчат пред Вашингтон наложително да ги брани.
За неизбежната украинизация в Европейски Съюз предупредихме още през 2022-а по отношение на високата „ черна “ пропагандна вълна за сатанизиране на Русия и обезчовечаване на руснаците. Политическата мъка в Украйна закономерно се придвижи в Европа. Започнеш ли да се отнасяш към някого като към нечовек и да го канцелираш, неизбежно стигаш до същото отношение и по отношение на своите.
Към лъжите добавяш свирепа цензура, разширяваш властовия произвол по обсег и мощ, преследваш обособени политици и цели партии. И колкото повече се самонапомпваш за експанзия, толкоз по-скоро ще избухнеш в нападателни дейности. Или посоченият от теб зложелател да те изпревари.
Директорката на разузнаването на Съединени американски щати Тълси Габард: „ Докато стоим през днешния ден, по-близо от всеки път до ръба на нуклеарното заличаване, подстрекателите на войната нехайно разпалват боязън и напрежение сред нуклеарните сили. Това е действителността. Всичко е заложено на карта. “
Марин Льо Пен на протест във Франция: „ Европейски Съюз е отровен, гробище на политически неизпълнени обещания. “ Виктор Орбан: „ Елитът “ на Европейски Съюз е решил да наводни Европа с небели имигранти, с цел да се размени културната основа на континента. “
Очевидно не става дума просто за евроскептицизъм, а за това, на кого е Европа - на народите или на корпорациите? Какво евро, та в Европейски Съюз няма обща концепция! Да попаднем в еврозоната, когато Европейски Съюз е без посока и там са на власт рисково безотговорни лица, значи не да поемем по преференциален път, а по-скоро към бездна.
Нелегалните мигранти в Лос Анджелис размахват мексикански флагове и горят американски. Но те не просто са борци да останат там, а са непознати завоеватели, решили да си присвоят част от Съединени американски щати. Мигрантите в Европа деликатно следят събитията в Лос Анджелис, с цел да ги копират тук.
Националната валута не е просто парично средство. Тя е психическа и политическа преграда против цялостното усвояване на страната от наднационалния център. Да бъде премахнат левът през днешния ден не е просто алегоричен акт, а е обръщение, че българската страна изцяло се отхвърля да бъде суверенна.
Въпросът не е „ за “ или „ срещу “ еврото, а в какъв Евросъюз ще го употребяваме. Защо ни е конструкция, която не предлага визии за по-добра среда за живот, с повече независимост и народна власт, а основно неистини, боязън и автоматизирано послушание?
Докато е мъгливо, по-разумно е да се поизчака. Правят го поляците и освен те. Да, зад Полша стоят Англия и Съединени американски щати, зад нас няма никой, само че най-малко да опитаме.
Независимото битие наложително допуска комплицираният държавен организъм да се ръководи от централна нервна система и мозък, ситуирани в нейната си глава. С налагане на еврото към този момент и бюджетът ще се разпорежда в Брюксел. Малко неща в страната ще зависят от София, те и в този момент не са доста.
И хайде с каквото ни е останало да вървим на война!
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ