Министерството на финансите очаква бюджетен излишък от 0.4 млрд. лева за първото тримесечие
Очаква се бюджетното салдо по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на март да бъде остатък в размер на 0.4 милиарда лева (0.2 % от прогнозния БВП)), оповестиха от Министерството на финансите. Приходите, помощите и даренията по КФП към края на третия месец нарастват с към 7.5 на 100 по отношение на същия интервал на предходната година.
В края на март Фонд “Сигурност на електроенергийната система ” изплати в цялостен размер всички отговорности към производители на електрическа сила в осъществяване на член 36б, алинея 1 от Закона за енергетиката.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се чака да бъдат в размер на 15.8 милиарда лева и нарастват с 1.1 милиарда лева по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2023 година. Съпоставени със същия интервал на предходната година, данъчните доходи нарастват в номинално изражение с 0.3 милиарда лв.. Приходите от осигурителни вноски са с към 0.5 милиарда лева повече, приходите от директни налози – с към 0.2 милиарда лева, а косвените налози са близки до регистрираните за първото тримесечие на 2023 година.
Отчита се базов резултат в частта на другите налози главно в две посоки. Първо, целевите вноски от производителите на електрическа сила по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система ” понижават по отношение на нормализирането на цените на електрическата сила на “Българска самостоятелна енергийна борса ”. Второ, постъпленията понижават от краткотрайната солидарна вноска за сдруженията и местата на стопанска активност от съюза, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването за генерираните свръхпечалби според член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата.
Постъпленията от помощите и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) нарастват с към 0.9 милиарда лева, до момента в който неданъчните доходи са по-ниски от регистрираните за същия интервал на предходната година заради спад при постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система ”.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март възлизат на 15.4 милиарда лева, което е 18.9% от годишните планове. В обособените разходни индикатори повишаване има при обществените разноски в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в действие нарастване от юли 2023 година, както и на по-високите разноски за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при някои други администрации с признатия в средата на предходната година Закон за държавния бюджет за 2023 година и други.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на март от централния бюджет, възлиза на 0.3 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейския съюз.
В края на март Фонд “Сигурност на електроенергийната система ” изплати в цялостен размер всички отговорности към производители на електрическа сила в осъществяване на член 36б, алинея 1 от Закона за енергетиката.
Приходите, помощите и даренията по КФП към март се чака да бъдат в размер на 15.8 милиарда лева и нарастват с 1.1 милиарда лева по отношение на регистрираните за първото тримесечие на 2023 година. Съпоставени със същия интервал на предходната година, данъчните доходи нарастват в номинално изражение с 0.3 милиарда лв.. Приходите от осигурителни вноски са с към 0.5 милиарда лева повече, приходите от директни налози – с към 0.2 милиарда лева, а косвените налози са близки до регистрираните за първото тримесечие на 2023 година.
Отчита се базов резултат в частта на другите налози главно в две посоки. Първо, целевите вноски от производителите на електрическа сила по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система ” понижават по отношение на нормализирането на цените на електрическата сила на “Българска самостоятелна енергийна борса ”. Второ, постъпленията понижават от краткотрайната солидарна вноска за сдруженията и местата на стопанска активност от съюза, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването за генерираните свръхпечалби според член 14 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година по отношение на незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата.
Постъпленията от помощите и дарения (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) нарастват с към 0.9 милиарда лева, до момента в който неданъчните доходи са по-ниски от регистрираните за същия интервал на предходната година заради спад при постъпленията от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове по бюджета на Фонд “Сигурност на електроенергийната система ”.
Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) към март възлизат на 15.4 милиарда лева, което е 18.9% от годишните планове. В обособените разходни индикатори повишаване има при обществените разноски в резултат на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в действие нарастване от юли 2023 година, както и на по-високите разноски за личен състав, след нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и при някои други администрации с признатия в средата на предходната година Закон за държавния бюджет за 2023 година и други.
Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към края на март от централния бюджет, възлиза на 0.3 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейския съюз.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ