Прогноза на ЕК: БВП в България скача с 4,7% догодина
Очаква се Брутният вътрешен продукт в България да нарасне от 3,5 на 100 тази година на 4,7% през 2022 година Това обаче зависи от усвояването на средствата за възобновяване и развиване от страна на българското държавно управление.
Данните се съдържат в огласената през днешния ден на Европейската комисия.
През 2020 година в България е имало бюджетен недостиг за първи път от 4 години, се споделя още в документа. Причина са незабавните ограничения, взети поради пандемията от COVID-19. Оценките за 2020 година са, че общественият недостиг е бил 3,4 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП). Той ще се стабилизира до 1,9 % през 2022 година
Икономическата интензивност в България е била мощно наранена от COVID-19 през 2020 година, най-много със спада на износа на артикули и услуги. Вътрешното търсене и износът ще бъдат водещи във възобновяване с значим подтик на вложенията поради използването на Плана за възобновяване и резистентност. След в началото утежняване обстановката на пазара на труда се е нормализирала благодарение на обществено финансираните ограничения за запазване на заетостта. Очаква се и възстановяване.
След 4 години още веднъж се следи бюджетен недостиг, който се чака да продължи.
Тежка криза и устойчиво възобновяване
Заради пандемията българската стопанска система се е свила с 4,2 на 100 през 2020 година Износът на артикули и услуги е бил основна спирачка на икономическата интензивност, като негативният му принос е бил в размер на 7,3 процентни пункта, без да се брои съставният елемент на вноса.
Частното ползване е останало непроменено спрямо 2019 година и е следвало измененията в интензивността на ограниченията за въздържане през годината. То не е подкрепено от схемите за запазване на работните места и позитивната динамичност в заплатите.
Инвестициите внезапно са паднали през първата половина на годината заради огромната икономическа неустановеност и повишаването на потенциала на аварийното индустриално произвеждане. С последователното възобновяване на % на асимилиране на капитали и увеличаването на вложенията в обществения бранш през втората половина на 2020 година образуването на капитали се е върнало на нивото отпреди коронакризата.
Държавното ползване е подкрепило спомагателното търсене през втората половина на 2020 година Вносът се е свил с 6,6% през 2020, година най-вече за сметка на съставния елемент за импортиране на износа и в по-малка степен поради намаляването на вложенията.
Очаква се икономическата интензивност да означи „ отскок “ от втората половина на тази година и да набере по-късно скорост. Брутният вътрешен продукт ще се увеличи от 3.5% през 2021 година на 4.7% през 2022 година според от усвояването от страна на управляващите на фондовете за възобновяване, утвърдени на 28 април.
Предвижда се износът на артикули да поведе възобновяване тази година на гърба на нарасналото външно търсене. Динамиката на износа на услуги ще зависят в огромна степен от обстановката в туристическия бранш и се чака да се възвърне спрямо рецесията от предходната година. Тази динамичност обаче ще остане с близо една четвърт под нивото отпреди рецесията тази година, преди да понижи разликата през 2022 година
Вътрешното търсене също ще помогне за икономическата агресия. Постепенното разпределяне на ограниченията за въздържане се чака да насърчи отсроченото търсене през втората половина на 2021 година
Положителното развиване на събитията на пазара на труда пък ще поддържат потребителските разноски през 2022 година Ключов фактор за увеличение на вложенията ще бъде сполучливото използване на националния проект за възобновяване и развиване.
Стабилизиране на пазара на труда благодарение на схемите за запазване на заетостта
Процентът на безработица е скочил от началото на пандемията, само че е почнал да се стабилизира през втората половина на 2020 година Държавните схеми за запазване на заетостта са изиграли решинелна роля с поддръжката за 270 000 чиновници на близо 12 400 компании. Най-голям дял от поддръжката е отишъл за индустриалния бранш, следван от хотелиерския, който е най-тежко обиден. Процентът на безработица се е задържал на 5,1 през 2020 година В сходство с възобновяване се чака процентът на заетостта последователно да се повиши с 0,6 на 100 и 1,3 на 100 надлежно през 2021 и 2022 година Реалните заплати ще продължат траекторията си нагоре.
Общата инфлация ще се усили
Инфлацията на хармонизираните показатели на потребителските цени (ХИПЦ) е падала през цялата 2020 година поради по-ниските цени на силата и по-слабото повишаване на модифицираните и непреработени храни. Сезонните поскъпвания на туристическите услуги са били по-слабо изявени предишното лято, което е спомогнало за въздържане на цялостната инфлация в областта на услугите. Очакванията са инфлацията да стигне 1,6 на 100 тази година на гърба на предстоящите по-високи цени на силата и вторични резултати от повишаването на горивата. През 2022 година инфлацията на ХИПЦ се чака да доближи 2%, подкрепена от засиления стопански растеж.
Бюджетният недостиг ще остане постоянен
Относително удобната фискална позиция на България е разтърсена през 2020 година вследствие на COVID-19 и приложените ограничения в поддръжка на стопанската система. Общият обществен недостиг се прави оценка на 3.4% от Брутният вътрешен продукт за предходната година. Въпреки забележителното възстановяване на макроикономическите индикатори, в това число упования позитивен резултат от вложенията, финансирани от Фонда за възобновяване и резистентност, упованията са бюджетният недостиг да остане над 3 на 100 през 2021 година Възстановяването и спомагателните вложения би трябвало да имат позитивен резултат върху приходите. Редица ограничения за запазване на заетостта и в поддръжка на приходите посредством увеличение на заплатите в обществения бранш, както и обществените придобивки обаче ще доведат до огромно увеличение на разноските. Предвижа се бюджетният недостиг да спадне на 1,9 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, най-много поради предстоящата анулация на оставащите до тогава в действие изключителни ограничения.
Консолидираният държавен дълг ще намалее до 24,5% от Брутният вътрешен продукт макар непрекъснатия примитивен недостиг. Това ще се случи посредством на първо място на позитивния резултат от по-големия стопански растеж. През 2022 година съотношението сред обществения дълг и Брутният вътрешен продукт ще спадне още - на 24% от Брутният вътрешен продукт.
Картината в Европа
Икономиката на Европейски Съюз ще нарасне с 4,2% през 2021 година и с 4,4% през 2022 година, се споделя в прогнозата.
За еврозоната предвижданията са надлежно 4,3% и 4,4%.
Това съставлява доста усъвършенстване на вероятностите за напредък спрямо прогноза от зимата на 2021 година, показана през февруари.
Темповете на напредък ще продължат да се разграничават в границите на Европейски Съюз, само че до края на 2022 година стопанските системи на всички страни членки би трябвало да завърнат към предкризисните равнища.
Растежът се възобновява
Пандемията от ковид е потрес от исторически мащаб за европейските стопански системи. През 2020 година стопанската система на Европейски Съюз се е свила с 6,1%, а тази на еврозоната – с 6,6 %. Въпреки че като цяло предприятията и потребителите са се приспособили, някои браншове като туризмът и персоналните услуги не престават да са пострадали.
Възстановяването, почнало предишното лято, е било в застой през четвъртото тримесечие на 2020 година и първото на 2021 година заради въведените нови ограничения за ограничение повишаването на броя на случаите на COVID-19. Очаква се обаче Европейски Съюз и стопанските системи от еврозоната да се възстановят мощно, защото делът на имунизираните се усилва и рестриктивните мерки се смекчават. Този напредък ще се дължи на частното ползване, вложенията и възходящото търсене на експорт от Европейски Съюз в резултат на укрепването на международната стопанска система.
Очаква се през 2022 година обществените вложения като дял от Брутният вътрешен продукт да доближат най-високото си ниво за повече от десетилетие. Това ще бъде подтиквано от Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ).
Бавно усъвършенстване на пазарите на труда
Условията на пазара на труда постепенно се усъвършенстват след първичното влияние на пандемията. Заетостта се е нараснала през втората половина на 2020 година, а нивата на безработица са намалели от най-високите си стойности в множеството страни.
Схемите за обществено подкрепяне, в това число подкрепяните от Европейски Съюз посредством инструмента SURE са предотвратили фрапантното повишаване на безработицата. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, с цел да се възстановят изцяло, защото има опция работното време да се усили, преди сдруженията да наемат повече служащи.
Предвижда се безработицата в Европейски Съюз да бъде 7,6 % през 2021 година и 7 % през 2022 година, а в еврозоната – надлежно 8,4% и 7,8%. Тези проценти остават по-високи от нивата отпреди рецесията.
Инфлация
Инфлацията внезапно е повишена при започване на тази година заради повишаването на силата и редица краткотрайни механически фактори. Причина са също анулацията на намаляването на Данък добавена стойност и въвеждането на налог върху въглеродните излъчвания в Германия.
Инфлацията ще варира доста през тази година заради допусканите цени на силата и измененията в ставките на Данък добавена стойност.
Сега се планува инфлацията в Европейски Съюз да бъде 1,9 % през тази и 1,5% идната година, а в еврозоната – надлежно 1,7% и 1,3% година
Държавният дълг ще доближи връхна точка
Публичната поддръжка за семействата и предприятията е изиграла витално значима роля за намаляване на въздействието на пандемията върху стопанската система, само че довела до увеличение на дълга на страните членки.
Съвкупният недостиг по консолидирания държавен бюджет се чака да нарасне с към половин процентен пункт до 7,5% от Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз през тази година и с към три четвърти процентни пункта до 8 % от Брутният вътрешен продукт в еврозоната. Според прогнозата всички страни членки без Дания и Люксембург ще имат недостиг от над 3% от Брутният вътрешен продукт.
Очаква се обаче до 2022 година съвкупният бюджетен недостиг да бъде понижен на половина до малко под 4% и в Европейски Съюз, и в еврозоната. Предвижда се броят на страните членки с недостиг от над 3 % от Брутният вътрешен продукт да спадне доста.
В Европейски Съюз съотношението на обществения дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да доближи най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% следващата година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Данните се съдържат в огласената през днешния ден на Европейската комисия.
През 2020 година в България е имало бюджетен недостиг за първи път от 4 години, се споделя още в документа. Причина са незабавните ограничения, взети поради пандемията от COVID-19. Оценките за 2020 година са, че общественият недостиг е бил 3,4 на 100 от брутния вътрешен артикул (БВП). Той ще се стабилизира до 1,9 % през 2022 година
Икономическата интензивност в България е била мощно наранена от COVID-19 през 2020 година, най-много със спада на износа на артикули и услуги. Вътрешното търсене и износът ще бъдат водещи във възобновяване с значим подтик на вложенията поради използването на Плана за възобновяване и резистентност. След в началото утежняване обстановката на пазара на труда се е нормализирала благодарение на обществено финансираните ограничения за запазване на заетостта. Очаква се и възстановяване.
След 4 години още веднъж се следи бюджетен недостиг, който се чака да продължи.
Тежка криза и устойчиво възобновяване
Заради пандемията българската стопанска система се е свила с 4,2 на 100 през 2020 година Износът на артикули и услуги е бил основна спирачка на икономическата интензивност, като негативният му принос е бил в размер на 7,3 процентни пункта, без да се брои съставният елемент на вноса.
Частното ползване е останало непроменено спрямо 2019 година и е следвало измененията в интензивността на ограниченията за въздържане през годината. То не е подкрепено от схемите за запазване на работните места и позитивната динамичност в заплатите.
Инвестициите внезапно са паднали през първата половина на годината заради огромната икономическа неустановеност и повишаването на потенциала на аварийното индустриално произвеждане. С последователното възобновяване на % на асимилиране на капитали и увеличаването на вложенията в обществения бранш през втората половина на 2020 година образуването на капитали се е върнало на нивото отпреди коронакризата.
Държавното ползване е подкрепило спомагателното търсене през втората половина на 2020 година Вносът се е свил с 6,6% през 2020, година най-вече за сметка на съставния елемент за импортиране на износа и в по-малка степен поради намаляването на вложенията.
Очаква се икономическата интензивност да означи „ отскок “ от втората половина на тази година и да набере по-късно скорост. Брутният вътрешен продукт ще се увеличи от 3.5% през 2021 година на 4.7% през 2022 година според от усвояването от страна на управляващите на фондовете за възобновяване, утвърдени на 28 април.
Предвижда се износът на артикули да поведе възобновяване тази година на гърба на нарасналото външно търсене. Динамиката на износа на услуги ще зависят в огромна степен от обстановката в туристическия бранш и се чака да се възвърне спрямо рецесията от предходната година. Тази динамичност обаче ще остане с близо една четвърт под нивото отпреди рецесията тази година, преди да понижи разликата през 2022 година
Вътрешното търсене също ще помогне за икономическата агресия. Постепенното разпределяне на ограниченията за въздържане се чака да насърчи отсроченото търсене през втората половина на 2021 година
Положителното развиване на събитията на пазара на труда пък ще поддържат потребителските разноски през 2022 година Ключов фактор за увеличение на вложенията ще бъде сполучливото използване на националния проект за възобновяване и развиване.
Стабилизиране на пазара на труда благодарение на схемите за запазване на заетостта
Процентът на безработица е скочил от началото на пандемията, само че е почнал да се стабилизира през втората половина на 2020 година Държавните схеми за запазване на заетостта са изиграли решинелна роля с поддръжката за 270 000 чиновници на близо 12 400 компании. Най-голям дял от поддръжката е отишъл за индустриалния бранш, следван от хотелиерския, който е най-тежко обиден. Процентът на безработица се е задържал на 5,1 през 2020 година В сходство с възобновяване се чака процентът на заетостта последователно да се повиши с 0,6 на 100 и 1,3 на 100 надлежно през 2021 и 2022 година Реалните заплати ще продължат траекторията си нагоре.
Общата инфлация ще се усили
Инфлацията на хармонизираните показатели на потребителските цени (ХИПЦ) е падала през цялата 2020 година поради по-ниските цени на силата и по-слабото повишаване на модифицираните и непреработени храни. Сезонните поскъпвания на туристическите услуги са били по-слабо изявени предишното лято, което е спомогнало за въздържане на цялостната инфлация в областта на услугите. Очакванията са инфлацията да стигне 1,6 на 100 тази година на гърба на предстоящите по-високи цени на силата и вторични резултати от повишаването на горивата. През 2022 година инфлацията на ХИПЦ се чака да доближи 2%, подкрепена от засиления стопански растеж.
Бюджетният недостиг ще остане постоянен
Относително удобната фискална позиция на България е разтърсена през 2020 година вследствие на COVID-19 и приложените ограничения в поддръжка на стопанската система. Общият обществен недостиг се прави оценка на 3.4% от Брутният вътрешен продукт за предходната година. Въпреки забележителното възстановяване на макроикономическите индикатори, в това число упования позитивен резултат от вложенията, финансирани от Фонда за възобновяване и резистентност, упованията са бюджетният недостиг да остане над 3 на 100 през 2021 година Възстановяването и спомагателните вложения би трябвало да имат позитивен резултат върху приходите. Редица ограничения за запазване на заетостта и в поддръжка на приходите посредством увеличение на заплатите в обществения бранш, както и обществените придобивки обаче ще доведат до огромно увеличение на разноските. Предвижа се бюджетният недостиг да спадне на 1,9 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, най-много поради предстоящата анулация на оставащите до тогава в действие изключителни ограничения.
Консолидираният държавен дълг ще намалее до 24,5% от Брутният вътрешен продукт макар непрекъснатия примитивен недостиг. Това ще се случи посредством на първо място на позитивния резултат от по-големия стопански растеж. През 2022 година съотношението сред обществения дълг и Брутният вътрешен продукт ще спадне още - на 24% от Брутният вътрешен продукт.
Картината в Европа
Икономиката на Европейски Съюз ще нарасне с 4,2% през 2021 година и с 4,4% през 2022 година, се споделя в прогнозата.
За еврозоната предвижданията са надлежно 4,3% и 4,4%.
Това съставлява доста усъвършенстване на вероятностите за напредък спрямо прогноза от зимата на 2021 година, показана през февруари.
Темповете на напредък ще продължат да се разграничават в границите на Европейски Съюз, само че до края на 2022 година стопанските системи на всички страни членки би трябвало да завърнат към предкризисните равнища.
Растежът се възобновява
Пандемията от ковид е потрес от исторически мащаб за европейските стопански системи. През 2020 година стопанската система на Европейски Съюз се е свила с 6,1%, а тази на еврозоната – с 6,6 %. Въпреки че като цяло предприятията и потребителите са се приспособили, някои браншове като туризмът и персоналните услуги не престават да са пострадали.
Възстановяването, почнало предишното лято, е било в застой през четвъртото тримесечие на 2020 година и първото на 2021 година заради въведените нови ограничения за ограничение повишаването на броя на случаите на COVID-19. Очаква се обаче Европейски Съюз и стопанските системи от еврозоната да се възстановят мощно, защото делът на имунизираните се усилва и рестриктивните мерки се смекчават. Този напредък ще се дължи на частното ползване, вложенията и възходящото търсене на експорт от Европейски Съюз в резултат на укрепването на международната стопанска система.
Очаква се през 2022 година обществените вложения като дял от Брутният вътрешен продукт да доближат най-високото си ниво за повече от десетилетие. Това ще бъде подтиквано от Механизма за възобновяване и резистентност (МВУ).
Бавно усъвършенстване на пазарите на труда
Условията на пазара на труда постепенно се усъвършенстват след първичното влияние на пандемията. Заетостта се е нараснала през втората половина на 2020 година, а нивата на безработица са намалели от най-високите си стойности в множеството страни.
Схемите за обществено подкрепяне, в това число подкрепяните от Европейски Съюз посредством инструмента SURE са предотвратили фрапантното повишаване на безработицата. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, с цел да се възстановят изцяло, защото има опция работното време да се усили, преди сдруженията да наемат повече служащи.
Предвижда се безработицата в Европейски Съюз да бъде 7,6 % през 2021 година и 7 % през 2022 година, а в еврозоната – надлежно 8,4% и 7,8%. Тези проценти остават по-високи от нивата отпреди рецесията.
Инфлация
Инфлацията внезапно е повишена при започване на тази година заради повишаването на силата и редица краткотрайни механически фактори. Причина са също анулацията на намаляването на Данък добавена стойност и въвеждането на налог върху въглеродните излъчвания в Германия.
Инфлацията ще варира доста през тази година заради допусканите цени на силата и измененията в ставките на Данък добавена стойност.
Сега се планува инфлацията в Европейски Съюз да бъде 1,9 % през тази и 1,5% идната година, а в еврозоната – надлежно 1,7% и 1,3% година
Държавният дълг ще доближи връхна точка
Публичната поддръжка за семействата и предприятията е изиграла витално значима роля за намаляване на въздействието на пандемията върху стопанската система, само че довела до увеличение на дълга на страните членки.
Съвкупният недостиг по консолидирания държавен бюджет се чака да нарасне с към половин процентен пункт до 7,5% от Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз през тази година и с към три четвърти процентни пункта до 8 % от Брутният вътрешен продукт в еврозоната. Според прогнозата всички страни членки без Дания и Люксембург ще имат недостиг от над 3% от Брутният вътрешен продукт.
Очаква се обаче до 2022 година съвкупният бюджетен недостиг да бъде понижен на половина до малко под 4% и в Европейски Съюз, и в еврозоната. Предвижда се броят на страните членки с недостиг от над 3 % от Брутният вътрешен продукт да спадне доста.
В Европейски Съюз съотношението на обществения дълг към Брутният вътрешен продукт се чака да доближи най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% следващата година.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ